Потъваме в тонове дезинформация и пропаганда

Валери ТОДОРОВ

Радиото е медията с най-голямо доверие в Европа - тази констатация прозвуча по време на неотдавнашната кръгла маса в Москва за ролята и мястото на журналистите в обществото и особеностите в работата на свободните журналисти (фрилансери). Конференцията бе организирана от Медийната група "Журналист", издаваща списанието на Съюза на руските журналисти - сп. "Журналист", и Фондацията "Златен фонд на руската преса". Ренате Шрьодер, директор на Европейската федерация на журналистите, която е част от Световната федерация на журналистите, отбеляза, че световната преса живее във времена на неувереност. Ние потъваме в тонове дезинформация и пропаганда. Фалшивите новини заливат социалните мрежи и оттам проникват в солидните издания. В резултат доверието към тях също пада.
Проучване на Евробарометър и германски учени показва, че медията с най-голямо доверие сред аудиторията в Европа, е радиото. Според данните в изследването  в Германия 56% от аудиторията вярва на радиото. Това е най-високият показател, сравнен с останалите медии. Според реципиентите връзката между журналиста и аудиторията в радиото е най-пряка, рисковете от манипулация са най-ниски, а доверието на аудиторията - най-голямо.

Професионалистите струват скъпо

и затова много от медиите предпочитат да наемат неподготвени хора, с ниски професионални качества, склонни към компромиси с етичните стандарти. Затова и доверието на аудиторията пада на фона на понижаващото се качество на журналистиката, отбеляза Ренате Шрьодер.
Доверието към печатните медии също в Германия е паднало рязко, докато към обществените медии е нараснало във връзка с емигранската вълна в Европа. Явно ксенофобията и национализмът, залели някои от печатните медии и социалните мрежи, са предизвикали обратна реакция и завръщане на аудиторията към проверената и обективната информация. Главната ни мисия сега е

да върнем доверието към журналистиката

и да подобрим качеството й, заяви Ренате Шрьодер, като призова да се подкрепят обществените медии, които имат по-висока отговорност и задължения към достоверността, обективността, плурализма. Нуждаем се от нови собственици на медиите, от нови правила, от прозрачност в собствеността, нови начини на финансиране на медиите, посочи  директорът на Европейската федерация на журналистите.
Тя цитира изследването  "Журналистиката: професия под натиск?", проведено сред 947 журналисти от 47 страни, включително Русия, според което 60% от запитаните са изпитвали психологически натиск, 50% - обиди от засегнати от публикации групи. Шрьодер изрази загриженост от отношението на политиците към медиите, особено от съмнителните етични ценности на средното и висшето звено на управление в държавите.
Наложителни са промени в редакционните устави, по-точно регламентиране на журналистическия труд, промени в условията за работа на журналистите, защитата им, инвестиции в образованието, подготовката и компетентността на журналистите, на общата медийна грамотност, подчерта в изказването си Ренате Шрьодер.

Качествената журналистика се унищожава



в световен мащаб, заяви Роман Бергер, член на Управителния съвет на Съюза на швейцарските журналисти. Ние сме претоварени с новини, но това не означава че сме добре информирани. Когато чрез събрана информация в интернет се описват въоръжени конфликти, това е сериозно предизвикателство срещу сериозната журналистика. Изчезва страданието, жертвите се превръщат в статистика, а убийството - в политика, посочи Бергер. Като изпращаме журналистите като парашутисти, когато те не познават политическата ситуация на място, не познават региона, не говорят езика, ние сами сваляме качеството на репортажите и журналистиката. Има разлика между информация и новина, добави Роман Бергер, между събитието, отразено от място, и събраното по интернет.
Събитията от 90-те години, цифровата революция, разпадът на СССР, глобализацията и  неолиберализмът утвърдиха нови ценности, някои от които са трудно приемливи.

Интернет не създаде медийно разнообразие

а само засили монополизма на "Майкрософт", "Фейсбук", "Гугъл", "Амазон". Интернет предизвика още по-силна концентрация и комерсиализация на медийния пазар. Съдържанието, контентът, създаден с отговорност и редакционна ангажираност в традиционните медии, може да го видите в преработен сурогатен вид в социалните мрежи и новите медии. Новите технологии откриват нови възможности, но и създават нови опасности, конвергенцията на информацията придобива нов смисъл в променената технологична среда, посочи Роман Бергер. Той призова за защита на регионалните медии, които загубиха идентичността си. Под повърхността в информацията остават дълбоки силни течения. Така например в САЩ в някои от регионите изчезнаха вестници, радиа, телевизии, даже интернет издания. Някои бяха купени от големите медийни холдинги. Така дойде победата на Доналд Тръмп. Изненадваща за медиите. Ето, това се нарича медийна криза. Просто централната преса не знаеше какво се случва в някои от регионите. Урокът от тези избори за журналистите: те трябва да излязат от редакциите и да разговарят с хората на улиците. Рискът от дигиталната ера е технологията да стане по-важна от журналистиката. Журналистите обаче не бива да се превръщат в инженери.

Информацията има цена, но не е стока



а технологията е само средство за разширяване на аудиторията. Не бива медиите да бъдат оставяни насаме с пазара, защото информацията е кислород за демократичните системи. Интернет направи информацията по-достъпна, донякъде и по-евтина, но откри нови предизвикателства, защото  дигитализацията, новите технологии не са по джоба на малките печатни и на регионалните медии. По-широка аудитория означава и по-висока цена. Затова швейцарският журналист призова към създаване на обединения на регионалните медии за размяна на данни, статии, информация. Той даде пример с проекта European Journalism Data Network, стартирал през 2016 г. В него европейски медии си разменят статии на 12 езика. Медиите не бива да бъдат оставяни насаме и с управляващите, те са обществен продукт и трябва да бъдат подкрепяни енергично, заяви Роман Бергер, член на Управителния съвет на швейцарския съюз на журналистите на тази конференция, посветена на качествената журналистика и перспективите за развитието й.
Фалшивите новини са най-голямото предизвикателство пред качествената журналистика, бе водещият извод на форума. Ние сме под въздействието на бинарната журналистика - само черно и бяло, добро и лошо, истина и лъжа, заяви професорът от Манчестърския университет Марек Бекерман, консултант на ООН, ЕС, Съвета на Европа и на ОССЕ. Фалшивите новини разрушават редакторския процес, отговорността, качеството на журналистиката. Новите медии и новите начини на разпространение не промениха към по-добро медиите. Журналистите не станаха по-малко, просто журналистиката се промени, отговорността на редакциите и редакторите беше сведена до минимум, посочи Бекерман.

Добрите журналисти трябва да получават добро заплащане

Ако то липсва, замяната им води до професионални компромиси, посочи той.
Въпреки очакванията за бума на интернет, той носи едва 10% от доходите на медийния пазар, подчерта Генадий Кудий, заместник-началник на Управлението за периодичен печат, книгоиздаване и полиграфия към Федералната агенция за печат и масови комуникации на Русия. Ситуацията на руския медиен пазар съвпада със световните тенденции - разпадът, оскъпяването на разпространението унищожават печатните медии, финансирането намалява, преходът към новите технологии увеличава фалитите. Това застрашава информирания избор, накърнява обществения интерес, бе подчертано на форума.