Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

24 Ноември 2017 | Петък
 
вход регистрирай се

На първа страница

Интервю

Н. Пр. Ориета Капони:

Терористи и спекуланти водят престъпна война срещу Венесуела

При коя диктатура опозицията може да се изявява свободно из всички медии и да пътува по света, риторично пита посланичката на Венесуела у нас

21. Април 2017 , брой: 77   645   0



Къдринка Къдринова

Обявеният на 19 април Световен ден за солидарност с Венесуела бе отбелязан у нас с конференця, на която венесуелската посланичка Ориета Капони разказа за актуалната обстановка в страната. Тя обясни, че в същия ден народът на Венеусела масово излиза на шествия в подкрепа на Боливарската революция, отбелязвайки така 207-ата годишнина от началото на освободителното движение през 1810 г., 15-годишнината от разгрома на опита за преврат срещу президента Уго Чавес през 2002 г. и четвъртата годишнина от избирането на Николас Мадуро за държавен глава.
Посланик Капони подчерта, че големите световни медии поднасят изкривена картина на положението във Венесуела, давайки думата главно на открито подкрепяната от САЩ опозиция, чиято цел е да свали законно избраната власт. В същото време правителството продължава своята социална политика, въпреки упражняваната срещу него открита икономическа война. На конференцията, на която присъстваха много български интелектуалци и активисти на Българския антифашистки съюз, бе излъчена подробна презентация на големите успехи на Венесуела в социалната сфера, здравеопазването и образованието.
"Пазете революцията като зеницата на очите си! Сърцата ни са с вас!" - каза в емоционално обръщение към посланик Капони легендарният Анжел Вагенщайн. Бяха огласени декларации на българските асоциации за приятелство с Венесуела и с Куба, в които бе изразена подкрепа за Боливарската революция.
Ето какво сподели Н. Пр. Ориета Капони специално за "Дума":

Снимка Благовеста Цветкова

- Ваше Превъзходителство, каква е реалната обстановка във Венесуела? Какво "пропускат" големите световни медии?
- Откакто президентът Уго Чавес спечели изборите през 1999 г., опозицията не е спирала да прави опити за сваляне на законната власт. Ние продължаваме да се борим за независимостта си. Съединените щати, за съжаление подкрепени от венесуелската опозиция, се стремят да подчинят страната ни. Първо, защото Венесуела е пример, че един друг свят е възможен. Възможна е система, при която правителството се грижи за народа и заделя 70 процента от националния бюджет за социални нужди. Докато неолибералната система твърди, че социалните разходи са "бреме". И второ, САЩ искат да контролират Венесуела заради нейните богатства. Страната ни има най-големите петролни запаси в света, има злато, има ценни минерали, включително колтан, който се използва масово днес в електрониката. Ето защо американците не искат у нас да управлява суверенният народ.
Най-абсурдното обвинение срещу Венесуела е, че имаме "диктатура". При коя диктатура опозицията може да се изявява свободно из всички медии и да пътува по света, клеветейки родината си, както прави венесуелската? "Демокрацията", която лансират САЩ, няма нищо общо с реалната венесуелска демокрация, която не е само за избрано малцинство, не е насочена към обогатяването само на шепа "елит". В нашата демокрация народът има реален глас.
Нека да видим кой разпределя храните у нас. Не, не са големите компании. А са организирани колективи - CLAP (абревиатурата означава Местни комитета за прехрана и продукция - б.а.). Това са местни общности, които разпределят субсидираните от държавата продукти по регулирани цени - директно сред семействата, по квартали. Естествено, това не се харесва на големите компании, които искат единствено да спекулират и да печелят повече и повече.

- Защо при това положение опозицията у вас постоянно алармира за недостиг на стоки и вини правителството, че е неспособно да управлява добре икономиката?

- Едно от нещата, което е лесно да се видят дори от неспециалист в икономиката, е, че тя функционира на принципа на търсенето и предлагането. На свой ред дори неолибералните икономисти са очертали редица условия за наличие на инфлация, каквито липсват във Венесуела. В същото време цените у нас растат непрекъснато. Търговците купуват стоката на една цена, но с всеки следващ ден я препродават на все по-висока. Успоредно с това венесуелската валута е саботирана директно от един сайт, наречен Dollar Today. Честните икономисти и дори опозиционери признават, че авторите на този сайт без никакво основание променят курса на долара, както им е изгодно. Съответно и безскрупулните спекуланти си играят с цените, както им скимне. Нещо повече - дори когато Dollar Today реши да даде понижение на курса на долара, както стана през последните дни, спекулантите на свалят цените, а продължават да ги повишават. Това е икономическа война чрез спекулата. Целта е събаряне на правителството.
Да, опозицията на този фон непрекъснато повтаря, че правителството няма добра икономическа политика. Но истината е, че предприетите именно от правителството мерки успяха да подобрят разпределението на храните и лекарствата. В същото време непрекъснато научаваме за нелегални складове, където са укрити липсващи на пазара стоки. Повтарям, това е икономическа война. Тя се води и във финансовия сектор. Все по-трудно е за Венесуела например да изпраща суми в чужбина в чуждестранна валута - включително посолствата ни срещат затруднения по тази линия. Същите мерки използва например американското ембарго срещу Куба.

- Това ми напомня и икономическата война, дирижирана навремето от ЦРУ, срещу правителството на социалиста Салвадор Алиенде в Чили...

- Точно така! Уви, Алиенде остана малко време на власт и чилийският народ не успя да си изработи необходимата отговорност и съзнание. Докато венесуелският народ няма да позволи да му отнемат завоеванията на Боливарската революция. На 19 април народът ни показа силата и решимостта си да отстои революцията - още от нощта заля не само централния булевард "Боливар" в Каракас, но и много други улици в центъра на града.

- Опозицията също свиква свои шествия и протести. Състезание по масовост и по каузи ли е това?

- Те също могат да събират много хора, това не може да се отрече. Но дори и в техните редици мнозинството не приема насилническите действия, които предприемат опозиционни ударни групи. Те атакуват силите на реда, нападат и трошат обществени сгради, министерства, здравни центрове и амбулатории, разрушават, палят... Пълен вандализъм! Целта им е да нанесат колкото се може повече материални поражения, та да оправдят приказките, че страната е в дълбока криза, да внушат в чужбина, че у нас цари хаос. До момента са причинили щети за 50 милиона долара! Това са малки групи, които действат като терористи. И някои от тях, задържани заради перстъпните им действия, вече признаха, че за това им се плаща. Опозицията веднага викна, че тези признания са направени след "изтезания", но няма нищо подобно. Признанията са заснети на видео и на тях личи, че по задържаните няма нито драскотина.

- Има ли шанс да се завие към диалог, за което вече многократно призова президентът Николас Мадуро?

- Президентът Мадуро наистина постоянно призовава за диалог. Още от 2014 г. той е подкрепян в тези усилия от няколко бивши латиноамерикански президенти, както и от представителя на Ватикана. Но венесуелската опозиция не иска реален диалог. Иска да налага свои условия. Например настоява за предсрочни президентски избори - нещо, което не се предвижда от венесуелската конституция. Просто трябва да се изчакат редовните президентски избори догодина. Що се отнася до изборите за кметове и губернатори, правителството вече обяви, че те ще се състоят още тази година. Но все пак има ред законови процедури, които трябва да се спазят. Сред тях е регистрацията на претендиращите да участват партии - ако не са прескочили необходимия процент на предишните избори, те сега трябва да представят определен брой подписи, за да докажат, че наистина са партии, а не само шепа приятели. Законите са за всички - и за левицата, и за десницата, няма разлика.
В същото време непрекъснато говорят и за "политически затворници". Но във Венесуела такива няма. Има хора, осъдени за криминални престъпления, като предизвикване на улични размирици, довели до човешки жертви.
Държавният департамент на САЩ повтаря безкритично всички твърдения и искания на опозицията. Също настоява за извънредни избори и за "безусловно" освобождаване на "политическите затворници". Повтаря и приказките, че правителството ни не спазвало законите и конституцията. Нищо подобно - опозиционерите и чуждите им покровители са тези, които ги погазват! Включително Хулио Борхес, който беше избран за председател на Националното събрание, буквално вчера (18 април - б.а.) по време на пленарно заседание призова Вашингтон да се намеси във Венесуела. Каза го и по време на неотдавнашното си посещение в САЩ.
Как е възможно политици да призовават собствената им родина да бъде нападната от чужда сила?! Чудя се как си го представят - че когато започнат да падат американски бомби, те ще различават кой у нас е за правителството и кой е против?! Насилието не може да облагодетелства никого!

- Председателят на Организацията на американските държави (ОАД) Луис Алмагро, който открито подкрепя венесуелската опозиция, прави опити да задвижи срещу страната ви санкционната Демократична харта на ОАД. Докъде стигна?

Той успя да привлече на своя страна част от латиноамериканските правителства, но засега липсва готовност да се гласува санкционен документ срещу Венесуела. Защото това би погазило нормите на самата ОАД. Ако се отиде на такъв прецедент, рано или късно това ще удари и по онези правителства, които решат да го подкрепят - независимо с каква политическа ориентация са те. Всички си дават сметка за това и внимават.

- Има ли десен "реванш" в Латинска Америка?

- Десницата успя да спечели изборите в Аржентина и по най-нелегитимен начин да смени правителството в Бразилия. Но тези две управления са крайно непопулярни в страните си. Те вече започнаха да прилагат антинародни неолиберални реформи - нали затова САЩ им помогнаха да вземат властта. И това с всеки ден ги прави все по-нежелани от собствените им народи. А ако погледнем Еквадор, в неотдавнашните избори там спечели прогресивният кандидат. Имаме продължение на революционните процеси в Боливия, в Никарагуа... Да не говорим за Куба! Нека видим и успешното развитие на най-демократичната интеграционна структура в Латинска Америка и Карибието - CELAC (учредената през 2010 г. по инициатива на Уго Чавес и Фидел Кастро Общност на латиноамериканските и карибските държави - б.а.). В нея ги няма САЩ, които редовно прокарват интервенционистка политика, които се опитват да саботират нашите революции и нашата интеграция. Да, те постигнаха известен успех. Но дори и да има някоя изгубена битка в голямата борба, сигурна съм, че победата все пак ще е наша!
 

 

 

 

България

  • Липсва обективен анализ на работната сила в страната, работодатели ще "извиват ръцете" на местните работници, смятат от левицата
    24. Ноември 2017 231
    148
    0

    При облекчени условия висококвалифицирани работници от трети страни ще получават разрешение от типа "синя карта" за пребиваване и работа у нас. Това реши парламентът вчера при гласуване на второ четене на промените в Закона за МВР. В момента "синя карта" се издава за 1 година и може да се поднови за още 1 без ограничение на броя...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"