Като осветен отвътре прозорец...

Никола Гаговски

Със световноизвестния руски писател Константин Паустовски се запознах през 1957 г. в Москва на световния младежки фестивал. Две години по-късно той гостува в България. Седяхме на пейка на брега на морето в стария Созопол. Похвалих му се, че преди няколко години в Ялта се срещнах със сестрата на Чехов - Мария.
- И аз имах среща с нея през 1949 г. - каза ми Паустовски и често прекъсван от бронхиална кашлица сподели: в нашата страна има едно кътче, където всеки пази част от сърцето си. Това е Чеховият дом в Ялта. За хората от моето поколение този дом е като осветен отвътре прозорец. През него човек може да види от тъмната градина своето полузабравено детство. И да чуе ласкавия глас на Мария Павловна - онази мила Чехова Маша, която почти цялата страна познава и обича като близък човек.
Ние с Мария Павловна седяхме на долната тераса. Гъсти храсти с благоуханни бели цветове закриваха морето и Ялта. Мария Павловна каза, че този разкошно разцъфтял храст е посадил Антон Павлович и го е нарекъл някак, но тя не можа да си спомни чудноватото име. Тя го каза тъй просто, сякаш Чехов беше жив, сякаш съвсем неотдавна е бил тук и само е заминал за известно време някъде - за Москва или Ница...
Паустовски ме подсети:
- Е, разкажи, как се видя с Маша.
- С нея ме запозна големият български оперен певец Петър Райчев. Двамата от младини са били големи приятели...
- И аз съм чувал за него. Много е известен. Пял е в Москва, Киев, Одеса и на други места - сподели Паустовски. - Любопитно ми е. Разкажи ми за него.
- Беше август 1956 година - продължих въодушевен. - Слънчев ден. Единадесет часа. Параходът красавец "Петър Велики" даде последен сигнал и бавно навлезе в черноморските води. Напускахме за шестнадесет дни нашата Родина и се отправяхме на изток, към брега на великата руска земя, за която сме слушали и мечтали толкова много. Известният оперен певец Петър Райчев беше център на внимание на парахода. Нашият тартор. И заслужено. Обаятелен и духовит човек по всяко време. Едър, красив, словоохотлив, но мъдър. Всеки ден слушахме записи на негови изпълнения на различни арии от известни опери. Той владееше перфектно руски език и на всяко пристанище - Одеса, Ялта, Сочи, Сухуми, Батуми се обръщаше възторжен към многобройните посрещачи с топли благодарствени думи и накрая все повтаряше: "Светлата ни дружба е пътеводител в мечтаното ни бъдеще!". 
Паустовски слушаше търпеливо затова продължих:
- В Одеса гледахме операта "Демон". Накрая зрителите станаха на крака и дълго аплодираха талантливите изпълнители. Петър Райчев ръкопляскаше с всичка сила и викаше дълго: "Браво! Браво! Браво!" Сълзи се стичаха по бледото му лице.
- А може би е пял на същата сцена - сподели Паустовски.
- И аз така мисля. Много години е живял и пял по тези места. Обичаше ги като родни...
- Разказвай по-нататък - изрече тихо Паустовски.
- Утро. Стояхме на палубата с бай Петър. Пред нас бе Кримският полуостров. Слънцето, морето и планините бяха създали красиво и живописно място. "Петър Велики" се установи на Ялтенското пристанище. И тук ни чакаха стотици посрещачи. Мъжки глас попита:
- Есть болгари?
- Има, има - отговорихме ние, слязохме и се прегърнахме с бившия червеноармеец и български партизанин Иван Фьодорович. Бързо се сприятелихме. Разменихме си адресите и обещахме да си пишем.
Разгледахме курорта Ялта. Влязохме в дома-музей "А. П. Чехов".
- Това е столовата, посочи ни уредничката на музея. - Навремето е била използвана и за гости. В нея Чехов е посрещал приятелите си Горки, Короленко, Куприн, Шаляпин, Станиславски, Данченко...
- Както и Лев Толстой, Бунин и много други - допълни Паустовски.
- Много любопитно ми беше да видя работния му кабинет. На масата - мастилница, 5-6 молива и перодръжки. На едно листче с почерка на Чехов: "Краткостта е сестра на таланта"... На масата лежаха няколко писма, книгата "Крим" и календар от 1903 година. Разбрах, че Чехов обичал да твори вечер, когато Ялта притихвала напълно. Тук написва пиесите "Три сестри", "Вишнева градина", разказа "Дамата с кученцето"...
По пътя за музея на Чехов Петър Райчев ми разказа, че преди много години е живял в Ялта и е близък приятел на Маша, както я наричаше, сестрата на Чехов. Като млада била голяма хубавица. Сега - на преклонна възраст. И ме покани, след като разгледахме музея:
- Ела да я видим!
Паустовски ме погледна по-заинтригувано.
- Изкачихме се на втория етаж. Петър Райчев затаи дъх и почука на отсрещната врата. Доловихме отпаднал женски глас. Влязохме. От леглото се надигаше възрастна жена с черна рокля.
- Здравей, мила моя Маша! - приближи се до нея певецът. Мария Павловна го изгледа учудена и после възкликна:
- Ай, ай, ти ли си Пьотър? Не те очаквах, драги, ох, много се радвам... - и го прегърна. Двамата се разплакаха.
- Как си, мила? - попита я с треперящ глас певецът.
- Старея, приятелю... Живея в любимия си дом, както виждаш. А ти как така попадна тук след толкова време?
- На екскурзия съм по Черно море. Най-много исках да видя тебе, скъпа Маша. Нашите спомени са светъл лъч в живота ни. Седнахме на столовете край масата до прозореца.
- Това момче е журналист от нашето радио - представи ме Петър Райчев. Много обича Чехов и иска да му разкажеш нещо за него.
- И ако може, повече за детството му - допълних и включих магнетофона. Мария Павловна се замисли и с въздишка каза:
-  Ох, то нашето детство беше и хубаво, и мизерничко. Антоша казваше с болка: "През детството си нямах детство". Бяхме бедни, едва се препитавахме. Баща ни беше строг, суров човек. Но с много труд успя да ни изучи.
- Кажи нещо и за майка си, тази истинска светица - подсети я Петър Райчев.
- Тя ни отгледа с нежност и обич. Беше семейното ни слънце. Антоша казваше, че за нас не съществува нищо по-скъпо от майка ни. И беше напълно прав...
- Доколкото знам, ти си била любимката на брат си Антоша - оживи се певецът.
- Точно така, Пьотър. Сигурно защото бях единствена сестра.
- А как се учеше бъдещият писател? - полюбопитствах.
- Много прилежно. В гимназията дори се записа в занаятчийски клас и се научи да шие панталони и жилетки, пя в черковния, а после и в семейния хор. След това се отказа, но боготвореше музиката, която го облагородяваше. Няма да забравя какъв чудесен артист беше. Най-сполучливо имитираше зъболекар, наперен градоначалник, стар професор и просяк. Спомням си как жадуваше да гледа "Ревизор" и "Женитба" от Гогол, драматизацията "Чичо Томовата колиба", пиесите на Островски и "От ума си тегли" от Грибоедов. Тогава беше доволен и ощастливен.
Петър Райчев попита:
- Какво правеше през свободното си време?
- О-о-ох, Пьотър, сигурно знаеш, че беше болен от туберкулоза и не можеше да се изкачва по планината, но я наблюдаваше често и й се наслаждаваше. Занимаваше се повече с градината. А преди това, когато беше с добро здраве, ходи чак в Сахалин и написа чудесна книга за острова. Тогава обходи Крим, Кавказ и почти цяла Украйна... Напоследък се задържа дълго в Ялта. Един ден Саша Иванович Куприн го похвали, че е направил образцова, разкошна градина.
- А сериозен ли беше, както е по снимките? - Погледнах портрета му на отсрещната стена.
- Напротив, много често биваше весел, духовит, хумористичен. Една вечер си идва и ни разправя: "Днес един приятел ме пита колко разказа съм написал. Отговарям му: Ами че около хиляда" и се разсмива с пълен глас. Той пишеше, наред със сериозните разкази, и много хумористични неща, особено като студент. Търпелив, издържлив човек беше брат ми. Никога не се оплакваше, не обичаше да говори за болестта си. А аз виждах, че затваряше уморено очи и угасваше постепенно. И по-късно почина на 2 юли 1904 година...
Помълчахме в памет на големия писател и Мария Павловна се обърна към Петър Райчев:
- А ти още ли пееш, приятелю?
- Рядко. Повече слушам изпълненията си на запис... Специално за тебе нося любимите ни арии. Желаеш ли да ги чуем?
- О-о, разбира се, с удоволствие. Ще ни напомнят младините.
И стаята се изпълни с младия, напорист глас на Петър Райчев. Певецът заби поглед в килима, Мария Павловна слушаше с овлажнели очи и шепнеше:
- Ох, младост, младост... Дойде време да се разделим. Извиних се на Паустовски за дългия разказ. Той леко се усмихна и каза:
- Много интересно е преживяването ти. Такива срещи са паметни, огряват и вълнуват човека цял живот.  




Чехов в дома си в Ялта, където е живял с майка си и сестра си Мария


Част от градината на Чехов, където много от зеленината е негово дело. Възможно е именно тук, в градината, Чехов да е казал на Горки: "Ако всеки човек на късчето своя земя направи всичко, което може, колко прекрасна би била нашата земя"


Писателят с неговата "Дамата с кученцето"


Мария Павловна Чехова


Петър Райчев