Детското хорово изкуство у нас още е живо

Проф. Емил Янев

Двайсет и четвъртото издание на Международните детско-юношески празници "Добри Войников" се състоя от 6 до 9 април в Шумен. В тях взеха участие девет състава - 6 български и по един от Румъния, Украйна и Унгария. Предложеното от тях изкуство оправда името на това културно събитие, защото и през трите му дни в залата на Шуменския държавен театър "Васил Друмев" властваше истинска празнична атмосфера. И не само това - в залата се усещаше неизменното присъствие на духа на техния инициатор проф. Венета Вичева! Фестивалът показа, че детското хорово пеене в България все още съществува, развива се и е на завидно високо равнище.
По традиция празничната изява започна с изпълнение на шуменския детско-юношески хор "Бодра песен". Под диригентството на Деница Узунова той изпълни 6 произведения - 4 от българските композитори Александър Танев, Любомир Денев, Милко Коларов и Георги Димитров, и по едно от Владимир Шаински и Ян Таузингер. Специално трябва да се отбележи световната премиера на песенния цикъл на Любомир Денев по текст на Мария Донева - "Есен, Водите на март, Щъркове и Морето", създаден по поръчка на хор "Бодра песен". Това говори за продължаване на вярната репертоарна политика, завещана от проф. Венета Вичева, тъй като просперитетът на националното ни музикално изкуство е заложен в тясното творческо сътрудничество между композиторите и интерпретаторите.

Певческото майсторство на "Бодра песен"

беше на познатото ни високо художествено равнище - светла и балансирана хорова звучност. Струва ми се, че в изпълненията им не бива да се прекалява с академизма, а да се обърне повече внимание на разширяването на динамичния диапазон и драматургичното развитие на песенната структура според изискванията на текста, от което неговото артистично въздействие върху публиката ще се увеличи многократно.
Варненският детско-юношески хор "Добри Христов" под диригентството на Галина Станишева изпълни 9 произведения - 4 от българските автори - Добри Христов (две), Марин Големинов и Ангел Добрев и по едно от Антонин Дворжак, Габриел Форе, Боб Чилкот, Ървин Бърлин и Сай Колман. "Пролетна песен" от Ангел Добрев също получи своята успешна световна премиера в изпълнението на състава. Независимо че изпълнението на "Венец" и "Пръстен" из "Моравски дуети" на Дворжак и подходящото сценично разработване на песента "Puttin' On The Ritz" (на български) от Ървин Бърлин бяха най-впечатляващи, трябва да се отбележи, че в репертоара на родните ни хорове

българското присъствие

трябва да бъде много по-значимо - както в количествено, така и в качествено отношение.
Детско-юношеският хор "Детска китка" от Пловдив под диригентството на Яна Делирадева също зарадва публиката със своя балансиран, плътен и нюансиран звук, върху който се изгражда интерпретацията на различните композиции. Но и при репертоарния подбор на неговата концертна изява също бе дадено предимство на чуждите автори - факт, който не говори добре за репертоарната политика, следвана от този изявен български хор. Само песните на Филип Павлов, Стефан Мутафчиев и Петър Льондев не бяха достатъчни да балансират присъствието на произведенията на Сара Есенвалдс, Сузана Линдмарк, Марк Спрет и Джордж Шиъринг. Все пак репертоарното обновяване на българските изпълнителски състави трябва да се базира преди всичко върху творчеството на българските композитори.
Контрастна звукова краска в празниците внесе изпълнението на вокалния ансамбъл "Фортисимо" от Бургас с диригентка Милена Добрева. И при неговия репертоарен подбор българското присъствие беше на критично ниво, но това се дължеше на изпълнителския му натюрел, който не е типично хоров, защото в представените 9 пиеси само две бяха в оригинална авторска версия, а 7 бяха в аранжимент. Независимо от това, "Фортисимо" притежава въздействащо интерпретационно въздействие върху слушателите, основаващо се на убедителни музикални аргументи.
Представителният хор при СУ "Сава Доброплодни" в Шумен зарадва присъстващите в залата, като убедително доказа, че

въпреки безкрайните образователни реформи,

в българското училище хоровото пеене все още е живо. Диригентката Христина Костадинова е поставила на своите певци изпълними задачи, независимо че репертоарното съотношение между българските и небългарските автори също беше в отрицателно съотношение 3:4. Положителният показател в него е, че една от българските пиеси - "Къде си пролет" от Ангел Андонов, също получи своята световна премиера в тяхното изпълнение.
Шестият български участник в хоровите празници "Добри Войников" беше камерният вокален ансамбъл "Les belles" от Пловдив. Оказа се, че той е най-"невръстният" участник в програмата, на възраст... две години. Обективността изисква добре да се отчете този факт при оценяването на неговата изява, защото две години са съвсем недостатъчни за изграждане и овладяване на хорово-певчески навици, при това от деца, които за първи път се сблъскват с тази сфера. Въпреки това, най-успешно бе изпълнението на "Раждане на зората" от Иван Спасов. Диригентката Николета Енева се нуждае от сериозна подкрепа от училищното ръководство в тази своя - пионерска по същество - дейност, защото

"от този храст може да изскочи заек"

Подобни за решаване са и изпълнителските задачи, стоящи пред хора "Властареле орастиен" от румънския град Орастие. Въпреки че разполага с 40 певци и влага много ентусиазъм в работата си, диригентът Петру Ели трябва да ги приучи да усетят красотата на ансамбловото пеене, което ще им позволи да осъзнаят неговата магия.
Макар че хор "Дарина лада" при Държавния педагогически университет "Богдан Хмелницки" в украинския град Мелитопол беше съставен от "пораснали деца и юноши", неговите изпълнения внесоха друг колорит във фестивалната програма. Под диригентството на проф. Наталия Сегеда хорът изпълни 7 песни, от които 6 бяха от украински автори, като "Плакали ангели" от Николай Попов получи своята световна премиера. Фактът, че бъдещите украински учители непосредствено овладяват уменията за пеене и ръководене на хор, гарантира просперитета на хоровото изкуство в тази страна.
Безспорният артистичен връх в програмата на 24-то издание на Международните детско-юношески хорове "Добри Войников" беше изявата на Девическия хор "Аурин" от гр. Кечкемет в Унгария. Той има многолетна артистична история, която е изградила през годините не само приемственост между поколенията, а и ярък интерпретационен стил. Диригентът Ласло Дураник е създал първокласен хоров певчески инструмент, с който може да решава разнообразни творчески задачи. Но не само това - той даде нагледен урок на всички останали диригенти, че постигането на най-високи хорови успехи става с национален репертоар. Това не е проява на популистки национализъм, а е израз на обосновано национално самочувствие, което има и получава международно признание и измерение. Затова напълно закономерно хор "Аурин" бе удостоен със специалната награда на фондацията, носеща името на проф. Венета Вичева.
Финалният акцент на Международните хорови празници "Добри Войников" бе сложен с още една световна премиера - изпълнението от сборен хор, съставен от всичките участници в празниците и Шуменската държавна филхармония, на специално написаната за целта тричастна кантата "Синьо небе от мечти" от словенския композитор Амброж Чопи, по текст на Мария Костадинова, осъществено под диригентството на автора. Получи се истински артистичен финал, в който главното действащо лице бяха Музиката и нейните неизчерпаеми възможности за енергийно-емоционално обединяване на хората - независимо от националните им различия - около една кауза, валидна за всички.
В заключение искам да отбележа, че от издадените печатни материали за "Празниците" разбрах, че сред техните организатори са МОН и  Националният дворец на децата, но липсва Министерството на културата. Това означава ли, че това министерство не се интересува и не е съпричастно към едно от най-значимите музикални събития, целенасочени към младите изпълнители и слушатели!? А отсъствието от "Празниците" на "съорганизаторите" от МОН и Националния дворец на децата поражда въпрос: само по протоколно-формални причини ли фигурират в рекламните материали, или показват своята незаинтересованост за развитието на хоровото пеене, насочено към децата и юношите, за сметка на "безценното" "Голямо рок междучасие"!?