Мишеландия

Пламен Милев

Това е историята на едно място, наречено Мишеландия. Мишеландия бе място, където всички малки мишки живееха, играеха, раждаха се и умираха. И те живееха почти по същия начин като теб и мен.
Те дори имаха Парламент. И на всеки четири години правеха избори. Отиваха до урните и пускаха гласа си. Някои от тях дори биваха возени до урните. Но също така биваха извозвани четири години впоследствие. Точно като теб и мен. И всеки път в деня на изборите всички малки мишки гласуваха и избираха правителство. Едно правителство, съставено от големи, дебели, черни ... котараци.
И сега, ако си мислите, че е странно мишките да гласуват и да избират правителство, съставено от котараци, просто погледнете историята на България през последните 27 години. И ще разберете, че ние не сме по-умни от мишките. Всъщност аз нямам нищо против котараците. Те бяха добри граждани. Правителството им управляваше с достойнство, приемаха добри закони... закони, които бяха добри за котките. Но законите, които бяха добри за котките, не са много добри за мишките. Например един от законите гласеше, че отворите на дупките трябва да бъдат достатъчно големи, така че котките да могат да бъркат лесно вътре. Друг закон гласеше, че мишките могат да бягат само с максимално позволената скорост, за да могат котките по-лесно да си намират закуска без особени физически усилия. Всички закони бяха добри... за котките, но животът на мишките беше тежък. И ставаше все по-тежък...
И когато мишките вече не издържаха, те решиха, че трябва да се направи нещо. И отново отидоха масово до урните. Гласуваха против черните котараци и.... избраха бели котараци. Белите котараци направиха гениална предизборна кампания. Според тях страната на мишките се нуждае от новаторство. Те казаха, че проблемът на страната е в... кръглите отвори на дупките на мишките.
"Ако ни изберете, ние ще приемем закон отворите на дупките да станат правоъгълни."
Така и направиха. И отворите на мишите дупки станаха квадратни и ... два пъти по-големи. Котките можеха да бъркат вътре и с двете лапи. И животът стана по-труден от всякога. А когато не можеха вече да търпят, мишките гласуваха против белите котараци. И избраха отново черните котараци. След това избраха пак белите, след това пак черните... Те дори опитаха с наполовина бели, наполовина черни котараци и нарекоха това коалиция. Опитаха дори с правителство, в което котараците бяха на точки. Това бяха котараци, които издаваха звуци като мишки, но ядяха като котки. Виждате ли, приятели, проблемът не е в цвета на котараците, а в това, че са котки. И понеже бяха котки, те се грижеха за котките, а не за мишките. Накрая се появи едно малко мишле, което имаше идея. Приятели, внимавайте много със скромните граждани, които имат идеи. И то каза на другите: Чуйте ме, приятели! Защо продължаваме да избираме правителства, съставени само от котараци? Защо не изберем правителство от мишки?
О, този е комунист! - казаха другите мишки.
И за това го вкараха в затвора.
Но това, което не трябва да забравяме, е, че може да затвориш една мишка или човек, но не можеш да затвориш една идея!