Сливенски хроники

Стоян Георгиев*

Известно е, че сливенският благодетел и прочут търговец хаджи Мина Пашов, натрупал огромно богатство благодарение на пъргавия си ум и настойчивост, не създава семейство. Оскъдни са сведенията за негови близки. Това се отнася и за неговия най-известен племенник Мина Димитров Милков-Пашов. Въпреки това, не бива да отминаваме името му с мълчание и забвение.
В каква семейна и обществена среда расте и възмъжава Мина Д. Милков-Пашов? Вуйчо му хаджи Мина Пашов (брат на неговата майка) се ражда в Ерусалим на 18 януари 1837 г. по време на хаджийството на двамата родители Иван (Янко) Пашов и Трендафила. Твърде отрано сливенци предричат на малкия хаджи Мина, че ще стане "голям човек". Негов първи учител е Добри Чинтулов. Отличавал се със своето прилежание, енергичен ум и извънредна находчивост. Твърде млад се включва в народните борби срещу гръцкото духовенство за църковна независимост. Той е един от инициаторите на 5 април 1860 г. при църковната служба на българите в Цариград да не се споменава името на гръцкия патриарх. Той подпомага българското националноосвободително движение, като е един от най-близките сътрудници на Георги Сава Раковски. Сред основателите е на българското книжовно дружество в Браила. В началото на Освободителната руско-турска война (1877-1878 г.) е назначен за главен интендант на руската армия под Дунава (Задунайския отряд). Видният сливенец е един от доверените и приближени лица на руския император Александър ІІ, близък приятел на неговия брат. От доставките за руската армия, по-конкретно за руския "Задунайски отряд", по време на войната хаджи Мина Пашов очаквал да получи от руското правителство огромната сума от два и половина милиона златни рубли. Родолюбивият сливенец имал намерение да предостави на сливенското училищно настоятелство (общината) голяма част от тази сума за просветни цели. Но неочаквано, на 43-годишна възраст, в разцвета на своите сили, хаджи Мина Пашов умира в Петербург на 6 декември 1880 г.
Богатият сливенски дарител оставя голямото си наследство на своите братя хаджи Михаил и Костаки Янко Пашови и сестра си Мария Димитрова Милкова, майката на Мина Димитров Милков. С негови парични средства общината в Сливен изгражда девическо училище. Днес Първо средно общообразователно училище в града носи неговото име. Бащата на Мина Милков е известна за своето време личност. Димитър Милков е в списъка на 24-те сливенски първенци, които са арестувани на 12 декември 1877 г. и откарани в Цариград, оковани във вериги двама по двама по заповед на небезизвестния по това време Съдък бей, председател на военния съвет в Сливен. Ето как описва плачевното състояние на населението в Сливен и околните села Добри П. Минков в лондонския вестник "Дейли нюз" от 26 декември 1877 г.: "Градът Сливен представлява ужасно зрелище. Повече от 5000 жени и деца се скитат из улиците боси и голи, просят милостиня и мрат от глад и студ. Затворите са пълни с невинни българи и всеки ден бесят от тях по половин дузина." Заточението на видните сливенци е част от инквизициите и произволите на освирепялата турска власт спрямо мирните сливенски граждани в навечерието на влизането на частите на дългоочакваната руска войска в Сливен.
Мария Янкова Милкова, майка на Мина Д. Милков, получава професионалното си образование в Париж. Била е учителка в стопанското училище "Мария Луиза" в София. По-късно, през 1902 г., открива частно професионално училище. Един от племенниците на хаджи Мина Пашов е доктор К. Пашов. Завършва Роберт колеж в Цариград. Във Франция, Германия и Англия специализира очни болести. Автор е на първата у нас "Хигиена на очите", на множество научни трудове на различни езици. Членува в няколко научни дружества. Братът на Мина Д. Милков - д-р Иван Д. Милков, завършва право в Брюксел (Белгия). Дълго време работи като адвокат в Стара Загора, участва в Балканската война (1912 г.), където смъртта го заварва в битката при Калфакьой между Деркос и Чаталджа.
Племенникът, който носи името на вуйчо си, е роден в Сливен на 11 ноември 1865 г. След като завършва четирите години на сливенското взаимно училище, Мина Димитров Милков-Пашов една година учи в петокласното сливенско клуцохорско школо. Едва единадесетгодишен, през 1876 г. заедно с баща си отиват в Одеса. Постъпва като ученик в Николаевския южнославянски пансион и Николаевската класическа гимназия. Заедно с него в гимназията учат сливенските му другари Цвятко Добрев, Киро В. Муканов и Петър Едрецов. Тук го заварва Руско-турската война (1877-1878 г.), в която участва като санитар в град Николаев. На следващата година баща му го изпраща в Цариград, където завършва осмокласното си гимназиално образование в престижния за времето си Роберт колеж.
През трите години - 1885, 1886 и 1887 г., е бил студент във френския колеж в Париж. Задълбочените познания, получени в Николаев (Русия), Роберт колеж (Цариград) и в Париж, намират висока оценка и признание. На 7 (20) март 1912 г. академическият съвет при Италианската академия в гр. Палермо (Сицилия) приема Мина Д. Милков-Пашов и го провъзгласява за почетен член на Академията. Той е почетен член и на Академическото общество по международната история в Париж. Почетни звания получава също от сливенското инвалидно дружество, сливенската студентска дружба в София, читалище "Зора" в Сливен. Включва се в Сръбско-българската война през 1885 г. като доброволец в студентския легион заедно със свои другари, а в Балканската война (1912-1913 г.) воюва като доброволец-опълченец.
В същото време можем да кажем, че на него не са чужди някои прояви като на чудата личност. Ето какво разказва за тях съвременникът му сливенският художник Русчо Симеонов: "Бай Мина знаеше много езици (руски, турски, френски - б.а.). Превел е "Декамерон". Добър, услужлив и приказлив. За всичко, което го запитвахме за неговия живот, разказваше обаятелно. Спеше в ковчег. Облеклото му беше поборническо-комитаджийско. Носеше цървули с навуща и черни кръстосани върви като комита. На върха на цървулите имаше малки звънчета. (Носеше) висок цилиндричен калпак, бледосив, на който бе прикачен металически кръст от тия, които са употребявали поборниците."
В началото на статията "Добър българин", поместена във в. "Сливенска поща" от 5 октомври 1931 г., се напомня, че Сливен е раждал големи патриоти и общественици, днес той пак ражда такива и в бъдеще ще ги ражда. След като посочва, че един от тези патриоти и общественици е Мина Димитров Милков-Пашов, който от няколко месеца е болен на легло, вестникът директно отправя въпроса: "Дали някои от съгражданите му са се заинтересували за него? Не! Абсолютно никой!... Желателно - не, а наложително е неговите съграждани да проявят, ако не друго, то поне малко повече заинтересованост и уважение към своя стар труженик."
"Изоставен в последните минути, - отбелязва в. "Сливенска поща", след като е дал живота си за Сливен и Отечеството, понесе със стоическо спокойствие съдбата си и след мъчително боледуване почина на 23 март 1933 г. в родния си град Сливен." А ето и последните думи, с които завършва вестникът в памет на хаджи Мина Д. Минков-Пашов: "Умря беден. Погребението му се извърши безшумно! Дядо Мина никога няма да бъде забравен!"
Нашият епилог също ще бъде ясен и категоричен: Хаджи Мина Д. Милков-Пашов - патриотът и общественикът, не може и не трябва никога да бъде забравен!

-----------------
* Авторът е координатор в Дома на дружбата и зам.-председател на Дружеството за приятелство с народите на Русия и ОНД в Сливен.


Хаджи Мина Димитров Милков-Пашов, 1914 г.


Възпитаници на училище "Хаджи Мина" на конкурс за руски песни в Сливен