Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

19 Септември 2017 | Вторник
 
вход регистрирай се

Глобус

По ръба на бръснача

Накъде ще тръгне Турция след референдума

Зорница Илиева

18. Април 2017 , брой: 74   784   0



В Туитър Кати Пири, отговаряща за Турция в ЕК, пише, че "почти половината от турското население гласува на референдума с "не". Представете си какво щеше да бъде, ако беше честна изборната кампания. При такива нечестни избори само малко предимство за "да"!".
Резултатите от проведения на 16 април турски референдум дават наистина минимално предимство на подкрепилите промените в конституцията, които превръщат страната в президентска република и дават неограничени на практика права на президента Ердоган. 51,27% от имащите право на глас турски граждани са гласували с "да", а 48,73% са казали "не" на предлаганите 18 поправки в конституцията. Избирателната активност е висока - близо 84-85 на сто. Окончателните официални резултати ще бъдат обявени след 10 дни. Президентът Ердоган и премиерът Йълдъръм обаче обявиха победата си още преди Висшата избирателна комисия (турската ЦИК) да оповести резултати. Те са се позовали на данни на Анадолската агенция, приемана за проправителствена, и то в момент, когато комисията отчита само 80% отворени бюлетини. Ердоган е поздравил по телефона премиера Йълдъръм и лидера на дясната националистическа ПНД Бахчели, като е благодарил за подкрепата и усилията по време на кампанията за гласуване с "да" за промяната в системата на управление на Турция. От своя страна Бахчели е подчертал, че неговата ПНД е "удържала на думата си".
Първите коментари на резултатите в редица турски медии обаче са със заглавия "Големите градове казаха "не" на президента, включително столицата". Цялото Егейско крайбрежие, през Анталия, Мерсин, Адана на юг, както и по-голяма част от кюрдските райони в Югоизточна Турция са сложили печат върху "не". На този референдум турците не отговаряха на въпроси, а слагаха печат "избор" върху бяло квадратче с "да" или кафяво с "не" на изборната бюлетина. Избраните за целта цветове никак не са случайни. Името на управляващата ПСР (Партия на справедливостта и развитието) на турски се произнася Ak party, т.е. бяла партия. Оповестените данни показват, че например в Истанбул с "да" са гласували 48,78%, т.е. с "не" са 51,22%, в Измир 31,25% са "да", в Анталия 40,98 са "да", в Одрин 29,59% са "да", в Кърклалери (Лозенград) 28,67% са "да", в Текирдаг - 38,98%, в Анкара - 48,93%, в Диарбекир - 32,47% са "да" и т.н. Тези градове не са подкрепили предлаганите конституционни промени и не са дали съгласие за повече правомощия на президента Ердоган.
Любопитното е, че в Бурса, където живеят хиляди изселници от България, 53,25% са казали "да", а 46,75% са с "не", т.е. повече граждани на Бурса са подкрепили Ердоган. Повече "да" има в Самсун и Трабзон, черноморски градове, които се смятат за крепости на управляващата ПСР.
Първите оповестени резултати от гласувалите над 1,3 млн. турски граждани в 57 държави по света показват, че "да"-то преобладава в държави като Холандия, Германия, Белгия, Австрия, Франция. Докато в САЩ, Австралия, Азербайджан, България, Албания, Китай, Ирак, Испания, Швеция, Италия, Канада, Румъния, Русия, Гърция, Тюркменистан, ОАЕ, Саудитска Арабия и др. повечето гласове са за "не". Странно е, че устроените в старите европейски демокрации турски гастарбайтери са подкрепили Ердоган и са казали "да" на неговите амбиции за разширени правомощия, но коментарите, както се казва, са излишни.
Още по време на кампанията с призиви за "да" или "не" на референдума западни анализатори  (Ройтерс) твърдяха, че "създаването на президентство с фактически неограничени правомощия е опасна стъпка назад за демокрацията". Казваха, че "оспорван резултат вероятно би предизвикал период на нестабилност и може би още насилия". Вече е известно, че независимо от опасенията за още по-крути мерки срещу опозицията, НРП, кемалисти и прокюрдската ДПН (Демократична партия на народите) ще оспорят резултатите, като ще настоят Висшата изборна комисия да извърши ново преброяване на 60% от бюлетините. Опозиционните лидери твърдят, че има масови нарушения при гласуването и за тях е неприемливо, че са отчетени бюлетини без печат на комисията. Несъмнено, ако резултатите се оспорят, това би дестабилизирало цялостната ситуация в страната, което определено си е риск за държавата. Все пак трудно може да се приеме, че е възможно да се отстраняват наблюдатели от опозиционните НРП и ДПН, да няма техни наблюдатели в секции за гласуване като в Диарбекир, да се арестуват по време на избора членове на ДПН в Талайтепе например, че дори международни наблюдатели не са допуснати в гр. Сур да наблюдават референдума, че с фалшифицирани печати (вместо "избор" на тях е пишело "да") в гр. Райханль са отбелязвани бюлетини на гласуващите, че са регистрирани случаи на заснемане с телефон на бюлетини, че в квартал "Авджилар", Истанбул, където живеят много български изселници, е имало бюлетини с чужди подписи, че се е позволило да бъде малтретиран уволнен от в."Йени Шафак", който открито е заявил, че ще гласува с "не" и т.н. Пускането на видео от гр. Шанльурфа във всички социални мрежи и редица турски медии, където масово са подпечатвали в изборна секция бюлетини с "да", допълнително напряга обстановката и дава основание за оспорване на резултата. Въпреки бодрите възгласи на управляващи и подкрепящи политиката им турски граждани, които празнуват победа.
Победата, ако не се определи за пирова, на този етап няма как да не се приеме като "фалшива стабилност в името на еднолично управление", както се изразяват на Запад.
Защото с промяната на 18 члена от конституцията, но всъщност засягащи още около 50 правила, не само се увеличава броят на депутатите от 550 на 600, не само се смъква възрастовата граница за кандидат-депутатите от 25 на 18 г., не само президентските и парламентарните избори ще стават в един ден, и то веднъж на 5 години, но и президентът ще бъде лидер на излъчилата го партия, ще има изпълнителна власт, ще назначава и освобождава вицепрезидентите си, ще издава декрети относно правомощията си в изпълнителната власт, ще внася бюджета, ще обявява извънредно положение, ще разпуска кабинета, ще назначава висшите съдебни служители и т.н. Един вид ще има неограничени правомощия, а длъжността премиер се закрива. Тази нова система ще влезе в сила през 2019 г. и ще даде възможност на Ердоган да управлява фактически еднолично още два мандата. Някои западни наблюдатели са убедени, че "като няма по-добър резултат", може би ще се инициират нови извънредни президентски и парламентарни избори (по план би трябвало да бъдат на 3 ноември 2019 г.) и това да е начин за стабилизиране на обстановката, която не е идеална за Ердоган след този референдум. Защото турците нагледно показаха, че обществото им е разделено с пропаст, която трудно може да се запълни без демократични правила и спазване на човешки права. Обединение и единство остават задачи за бъдни времена въпреки твърденията на Ердоган, че този "турски модел" ще е най-добрият вариант за Турция, който ще реши всички проблеми на страната. 
На дневен ред са въпросите какви ще са политическите последствия след обявяването на тези резултати от референдума. Все пак той бе наблюдаван с особено внимание и на Запад, и на Изток, и то в ден като Възкресение Христово. В Турция няма случайности. Брюксел следи внимателно реакциите и реагира доста въздържано на обявените резултати. Очаква се, че след като смекчи тона към ЕС в последните дни преди референдума, сега Ердоган ще предприеме някои конкретни стъпки за "съживяване връзките с Евросъюза". За търговията е сигурно, че няма да има пречки в това отношение. Често се казва, че "и Брюксел, и Анкара се нуждаят един от друг". Сега в Анкара се надяват, че след тези резултати от референдума "ще седнат около една маса". Поне така твърди Нуман Куртулмуш, вицепремиер. Но ако опасенията, че "новата ера" за Турция се окаже илюзия след обявените резултати от референдума, тогава какво следва? Сценариите явно са различни и следва продължение. Надеждите на управляващите след този референдум са, че Ердоган ще се почувства облекчен, ще се зареди с нова енергия и ще започне нови процеси за възстановяване връзките със стари съюзници. Известна е неговата политика тип "обръщане на палачинката" или бързи движения по посоката на геополитическия вятър. Някои му казват "гъвкава политика", други - "мека сила", трети - "ходене по ръба на бръснача". Но по-вероятно е Ердоган да изчака резултатите от предстоящите избори в Германия и Франция например, за да търси нов път към сърцето на Европа. А е видно и че ЕС не бърза. Особено след "затъването на Турция в блатото Сирия", както се изразява опозицията по отношение на външната политика на Анкара. Символично е и това, че първо поздравление към Ердоган е отправил президентът на Азербайджан, Илхан Алиев. Но Мерал Акшенер, отцепилата се (поради несъгласие с водената политика в подкрепа на Ердоган) от националистическата ПНД, казва в туитър, че "Висшата избирателна комисия извърши престъпление. Скандалите от изборите през 1946 г. се повтарят 71 години по-късно. Турция не може да продължава по този начин". А че не може да продължава по този начин, личи и от масовите протести късно вечерта след приключване на референдума, когато хиляди турски граждани в "Кадъкьой", "Малтепе", Бешикташ и други квартали в Истанбул, в Анкара и Измир излязоха по улиците в знак на протест срещу обявените на този етап резултати, и то с възгласи "Продължаваме борбата, това е само началото".
В същото време в социалните мрежи и медии се разпространяват видеоматериали с хиляди надвесени от прозорците си турци, които удрят тенджери и тигани, за да "протестират срещу злоупотребите  на референдума". В. "Sozcu" излиза със заглавие "Съвестта спокойна ли ви е?", а лидерът на опозиционната НРП Калъчдароолу незабавно се обръща към отхвърлящите промените в конституцията с "най-малко 50% от обществото казаха "не": "Изправени пред тази истина, на нас се пада задачата да създадем съответна политика. Да превърнем конституцията в средство за обединение на нацията". Той не може да приеме, че Висшата избирателна комисия е променяла правилата за гласуване и отчитане по време на самия референдум, "защото по време на мач правилата не се сменят". Според него тази комисия е "хвърлила сянка върху самия референдум". Което не пречи на президента Ердоган възторжено да се обърне към събралите се пред двореца "Хубер" свои последователи с благодарствени слова и да им обещае, че "ако е необходимо, ще има и друг референдум за смъртното наказание".
Неговото становище е, че "25 млн. гласа показват "да" и така имаме възможност да преодолеем всякакви кризи и проблеми, последният от които бе на 15 юли (т. нар. опит за преврат). Мнението му говори, че е получил нова доза енергия за провеждане на политики, които смята за "път към просперираща Турция". Допълва, че в "нова Турция след референдума няма да има пързаляне, тя ще направи важни стъпки, защото ние винаги сме казвали, че идваме да служим, а не да сме господари".
Прав е, че по света активността при различни гласувания е между 35 и 50%, а сега в Турция е била около 85%, от които 51 % са с "да". Но все пак това е на ръба, защото от другата страна са също близо до този резултат. Прогнозите, че изборите ще са "на кантар" се оказаха верни. Зависи от гледната точка. Засега "султанските мечти" (по "Политико") остават в сила. Остава в сила и въпросът накъде в политиките си ще върви Турция. Ако си решава вътрешните въпроси с разум и спокойствие, за нас ще е повече от приемливо. Но ако си ги решава чрез погледи и съответни познати политики към съседите, тогава нашите въпроси ще станат повече. За отговорите явно ще трябва да се почака. И вътре, и извън Турция. Брюксел нещо не е словоохотлив по въпроса, но на границата сме ние. Повече разум и познания няма да са излишни.

БГНЕС

Като пирова победа определят анализаторите резултатите от вота в Турция
 

 

 

Глобус

  • Някои прагматици вляво трябва да се заслушат в тях
    19. Септември 2017 183
    119
    0

    На 7 ноември ще се навършат 100 години от Октомврийската революция. Три дни по-късно ще удари часът на 28-та година от "изгряването" на българската демокрация. Разсъждения за "червения Октомври" ще има. В пределите на Русия ще се кажат и възторжени слова, и заклинания. Зад пределите й ще преобладават заклинанията. Русия днес е под...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"