Политическа плесен

Предлагането вече не съответства на търсенето. Става дума за пазара, който периодично се организира в страните с победила демокрация и на който политическият елит поднася за продан на гражданство себе си. То, наричано през тези дни електорат, обикаля партийните сергии, прехвърля рекламните листовки и се мъчи да направи своя избор.
Напоследък стоката все по-остро мирише на плесен. Клиентите с омерзение посягат към нея. До неотдавна българинът с присъщото му понижено самочувствие си мислеше, че този мухлясал асортимент може да се види само у нас. Изборите във "велика" Америка и милата на сърцата ни Европа обаче показват, че не сме сами. Нещо повече, става ясно, че политическата плесен не е наше откритие, а ние просто сме били добри ученици и отлично сме усвоили челния опит на старшите по демокрация. Партийните мениджъри са схванали и дребните пазарни хитрости, с които се опитват да освежат овехтелия си артикул. Лепят му нови търговски имена - колкото се може по-екзотични, и се надяват да го пробутат. В резултат електоратът е напълно объркан от съмнителната шарения.
Чудеса от изобретателност в изборния пазарлък прояви през последните месеци френският политически елит. Надлъгването, надвикването, мръсните номера, компроматите придобиха такива висини, че зад сергиите не остана нито един неомаскарен. Ако българинът имаше време и възможност да се зачете повече в новините, идващи от най-демократичната сред всички съвременни демокрации, косите му щяха да се изправят и дълго да цъка с език. Щеше да разбере, че има още много да научи за това как се правят избори. Щеше да се убеди, че не само Алековият Бай Ганьо, но и днешните негови потомци са пълно демоде.
Не бива да униваме обаче, има накъде да растем. Освен това нека не си мислим, че франсетата са по-дяволи от нас и се ориентират по-добре в шизофренията на политическия пазар. Това, което им предлагат на голямата разпродажба за президентските избори идната неделя, ги доведе дотам, че вече над една трета от клиентелата се отказва да участва в нея. Това се случва за първи път в историята на иначе зрялата френска нация.
И много други събития също я връхлитат за първи път. Никога досега не е било президентът, излъчен от една от двете най-силни партии - Социалистическата, така да се опозори, че да бие рекорд по непопулярност и да не се кандидатира за втори мандат. Не е имало и подобно предателство към собствената партия, каквото направи окепазеният Франсоа Оланд. Той не подкрепи официалния партиен кандидат, а странната креатура на някакъв уж независим, за какъвто се обявява бившият министър от неговото правителство и средна ръка банкер Емануел Макрон. Единственият му политически опит е само в обслужването лично на Оланд и на политическото статукво, единодушни са редица наблюдатели с различни политически пристрастия.
Абсурдът на тези президентски избори в Петата република е в това, че мнозинството избиратели съзнават и признават, че банкерчето, което се отрича от връзките си със Социалистическата партия и се кандидатира от движението с "оригиналното" име "Напред", е измислена и почти карикатурна фигура, но има реални шансове да влезе в Елисейския дворец след втория тур, насрочен за 7 май.
Още един абсурд съпровожда тази година президентския вот. Над 70 процента от французите искат промяна. Вярно, всеки я вижда по свой начин. Мнозинството иска промяна в данъчната система, наложена от сегашното правителство, която удари по джоба на всеки - богат и беден, и разгони инвеститорите. Всички искат намаляване на безработицата, борба с тероризма, строги мерки срещу незаконната емиграция, запазване на националната идентичност. Така въпреки общото желание за промяна, липсата на избор и загубата на ориентация ще запазят статуквото. Ще съхранят плачевното наследството на Оланд, наричан от 70 на сто от избирателите "най-слабият президент за всички времена", при който Франция загуби политическия си престиж.
В навечерието на вота трима са кандидатите, които имат равен шанс да влязат в двойката победители от първия тур - лидерката на Националния фронт Марин льо Пен, "класическият" десен републиканец и бивш премиер при Саркози Франсоа Фийон и Макрон от мъглявината "Напред". Според различни проучвания те имат подкрепата от 24 до 28 на сто от избирателите, като разликата между тях е нищожна - 2-3 процента. Близо до тях е и неотдавна изскочилият и бързо набрал подкрепа Жан-Люк Меланшон, бивш сенатор и министър. Разочарован от компромисите на комунистите и социалистите, той създаде обединението "Непокорена Франция". Това е челната четворка от общо 11-те регистрирани кандидати.
За първи път броени дни преди изборите французите така и не определиха фаворит. За първи път една трета заявяват, че няма да гласуват, а друга една трета - че не знаят за кого. Това, което знаят, е, че не всичко, което мирише на плесен, е рокфор и става за ядене.