Устойчивите писатели чертаят картината на България

Интервю на Георги Н. Николов


- Приятелю, как се отрази воинската професия върху мирогледа ти на наш съвременник и доказан поет? Сега, в ХХт в., сред европейското ни сътрудничество и гражданския хаос, съвместима ли е тя с нещо в обществото ни?
- Горд съм, че съм от редиците на българското воинство. Военното училище и Военната академия, която завърших скоро след това, даваха солидни знания, висока подготовка и сурова физическа закалка. Във воинския строй амбициозната съизмеримост с връстниците превъзмогва слабостите и стопява нeдостатъците. Изграждахме се като личности, воини и родолюбци. Този безценен капитал ме поддържа и досега в творческата работа със словото, в издателската ми дейност, в общественото ми поведение.

- Предполагам, че създаването на издателство "Българска книжница" е сполучлив избор след работата ти във военния печат, в редица издателства. Какво е лицето на книжния ни пазар и доколко то се засенчва от нахлуващата "чужда" литература?
- Работата ми в издателствата почти съвпадна с обществените промени след 1989 г. Трябваше в движение да овладяваме свободното пазарно книгоиздаване. Изглежда, съм понаучил доста неща, щом имах смелостта да регистрирам и оглавя издателство "Българска книжница", както и увереността, че то ще проходи и просъществува. Българската книга е в естетическа и финансова конкуренция с чуждестранната, която нахлува все по-настойчиво на българския пазар, донася свеж въздух, но и много прахоляк. Забележителни заглавия, плод на световната творческа мисъл, стават достояние на българския читател. Но заедно с това се отвориха широко вратите за упадъчна чуждоземска книжна продукция, която формира лош вкус, ниски страсти, деградация на човешкия морал. Жалко, че някои наши писатели се опитват да им подражават. Но все пак вярвам, че българската книга ще надделее в това съперничество. Налице са видими признаци и действия на връщане към националните ни корени, към българските културни ценности, което ще се отрази и върху съдбата на българската книга.

- Досега в "Българска книжница" са родени близо 500 книги. Какъв е критерият за появата им сред безбройните издателства у нас? Знам, че си радетел за духовна чистота, и в този смисъл - как водиш борба за вниманието и интереса на раздвоявания сред заглавията ценител?
- Водещо в избора ни е консолидацията на творческия колектив на издателството за предназначението на литературата. Литературата, изкуството, са дошли в името на усъвършенстването и осъществяването на човека. Те са спътници на неговия възход, на неговото оцеляване. Именно възвисяващите идеи, заедно с художественото майсторство, правят художественото произведение устойчиво във времето. Истинската, въздигащата и утвърждаващата човека литература ще го съпровожда неотменно в земния му път. Нашата цел е да предлагаме такава литература, която да възпитава морални ценности, да внушава вяра, упование и воля в това толкова привлекателно, но трудно битие.

- Какво е състоянието на писателското ни съсловие? Обединено ли е в опазването на националната ни идентичност и гражданско бъдеще, или повечето творци са улисани във физическото си оцеляване? Вярно ли отразява пулса на съвремието, или бяга в тихи, спокойни води?
- Както обществото ни, писателското ни съсловие също е разединено. Съществуват литературни издания и издателства с коренно различни идейни и естетически възгледи. Тече литературен живот, културни прояви на различни места, с чужди едни на други творящи люде. Лошото е, че те са разединени и по важни национални въпроси - отговорният прочит на националната ни история, оценката на творческото дело на изтъкнати български писатели, значението на ярки литературни и културни събития. Голяма част от българските писатели се борят за физическото си оцеляване. Но талантливите, устойчивите, държат перото в нощни часове и чертаят картината на днешна и бъдеща България. Лишават се от средства, за да издадат книгите си, и то не толкова за слава, а от неотделимата си принадлежност към съдбата на Родината. И в сегашно време се създават ярки литературни творби, по-голямата част от които са недостатъчно познати на българската четяща публика. Държавата, националните медии, са в дълг към такива талантливи български творци.

- Познава ли според теб българската държава проблемите на творците на словото? Какви неотложни стъпки трябва да предприеме тя, за да ги приобщи и улесни в нелекото им писмовно призвание?
- Българските писатели са на най-ниското място в скалата на държавното внимание и грижа. Държавата ни, обществото ни трябва да заживее с отколешната, потвърдена от историята истина, че там, където отсъства културата, се ширят невежеството, моралната деградация, престъпността. И да подпомага с всички сили и средства въздигането на тази култура. Управляващите най-после да въведат данъчни облекчения за българската книга, за да падне себестойността й, и оттам цената да стане достъпна за повечето купувачи. Да се заделят значително повече средства за закупуване на книги и системно зареждане на читалищните и районните библиотеки, с бонус към писателите с най-голямо присъствие в библиотеките.

- Що е това "български читател" днес и какви още книги искаш да му подариш? Има ли автори, които по никакъв начин не би допуснал, и защо?
- Българската четяща публика има пъстър и разнороден състав. Най-многобройната част от тях е българската интелигенция - специалисти от всички области, учители, студенти, ученици и съществената част от пенсионерите. От най-младите има четящи, които се самоизграждат, друга немалка част търсят информация от компютрите. За съжаление има полуграмотни и неграмотни млади хора, но това е въпрос на държавата и образованието. Всичко, издадено от "Българска книжница", има в една или друга степен обществена стойност. То е свързано с настоящето и миналото на България, със съдбата на народа ни преди и сега. Във всяка книга читателите ще намерят емоционална или информационна връзка. Няма да намерите книга с емблемата на издателството, която вещае упадък, разрушение, гибел. Не допускаме нихилистични, сензационни, порнографски издания, в които преобладават ниските човешки страсти. Не приемаме автори, които пренаписват своите биографии, фалшифицират факти от близкото минало и преекспонират съвременни, за да се харесат и извлекат от това дивиденти. Книгоиздаването сега притежава свобода на избора, но тя трябва да се съпътства от отговорност пред националната култура, историята, читателите.

- В лириката ти родното село Момино прилича на извор, от който зажаднелият странник пие истини за битието, спомени от историята, разсъждения за днешния ден и за самия себе си. Не е ли това послание всички да обърнем поглед към българщината и патриотичната тематика?
- Родното ми село Момино е на двадесетина километра от "десетина дървя върбови", където Гергана сътворява своя подвиг. Когато се заслушах в преданията и легендите на моя роден край, намерих, че Гергана не е сама в своята вярност към род и родина. На хълма, където е кацнало селото ми, е съсечена друга българска мома от турския ятаган и това събитие дава име на селото ми. Жалнетево - името на една могила край село, идва от непокорството на сестрите Неделя и Яна и на братята им пред посегателството на спахиите, което завършва със смъртта им. Така е и с названията на други селски местности - Чавдар лъка, Караиванов геран, Войводов гроб... Почти всяка местност от многострадалната българска земя има жертвено кръщение. Потопен в живота на селото ми, осъзнах, че то, както и всяко селище, е един умален образ на живота на родината ни. В една капка живот видях националната ни съдба, житейските ни ценности, националните ни добродетели. Направих своя равносметка за спастреното и загубеното по пътя на времето, загребах с пълни шепи от миналото и настоящето на родното гнездо, на родния край. Написах немалко стихове, които оформиха съдържанието на няколко мои поетични книги. Вярвам, че с тези творби прибавих страници към паметта и дълга ни към отечеството и земята ни. Дано ги опазим и наследяваме достойно!

- Какво още не си написал, а искаш? И що за човеци са хората, продали перото си на всякакви чужди общества и агенции?
- Продължавам да търся и да претворявам в стихове легенди и сказания от нашия край. Назовал съм ги "Хухленски легенди", на името на източнородопския рид Хухла, под който са накацали немалко села, включително и родното ми Момино. Съвсем скоро написах баладата "Българка Елена" - за трагичната гибел на млада българка, погубена в далечните години на робството заради красотата й. Съседното на моето село носи нейното име - Елена. Задават се и други нови творби, възнамерявам да ги издам в отделна стихосбирка. И друго - всичко, което кацне на поетичното ми перо от съвременния живот. Нещата в поезията трудно се планират. Спазвам правилото: не се насилвай да пишеш стихове, те ще са мъртвородени, не изпускай мига на вдъхновението, усещанията отлитат бързо... Стремя се ревниво да пазя чувствителността си към човешката съдба. Трудно бих могъл да охарактеризирам хора, продали перото си на чужди, небългарски интереси, те са толкова далече от мен. Обяснявам си го с това, че някой превъртя ключа и отвори врата, където предателството се осребрява, а родолюбието е бедствие. Но никога такива писания не остават в паметта на народа, а отиват безславно в забвение.

- Какъв съвет ще отправиш към младите български писатели, стъпващи сега на това нелеко поприще? Да обичат България, или да спечелят от лотарията, та да творят спокойно?
- Творческият труд никога не е бил свързан със спокойствие, а с търсения, трепети, тревоги, лишения, страдания... Да кътат дълбоко в сърцето си скъпото ни Отечество. Един поглед назад показва, че най-силните творби в българската литература, не само патриотичните, но и интимните, са написани с несравнимото с нищо чувство на родолюбие...



Трендафил Василев е роден на 1 март 1940 г. в с. Момино, Хасковско. Завършил е Военна академия "Г. С. Раковски" и СУ "Св. Климент Охридски", специалност журналистика. Работил е като командир в армията, журналист във военния печат. Бил е главен редактор и началник на Военно издателство, управител на ИК "Иван Вазов", главен редактор и директор на издателство "Български писател". През 2000 г. създава издателство "Българска книжница", на което е управител.
Автор е на десет поетични и две прозаични книги. Негови стихове са преведени на руски, английски, френски, полски, сръбски и гръцки език. Носител е на националните литературни награди "Изворът на Белоногата" (2005 г.), "Александър Паскалев" (2010 г.), "Елин Пелин" (2015 г.), за цялостно творчество. Награден е със "Златно перо" на СБЖ. Член е на СБП и на СБЖ.