Цар Калоян пълководецът

В "Дълг и чест" - специалната поредица на издателство "Захарий Стоянов", която представя художествени и научни съчинения, посветени на знакови имена, на владетели, държавници, национални герои, просветители и духовни строители на отечеството, излиза книгата "Цар Калоян пълководецът". Николай Овчаров ни среща с "благочестивия български цар Калоян". Мъдър дипломат и човек с твърда ръка, той ще остане в българската история като владетеля, постигнал най-много военни победи. Когато братята му Иван Асен и Теодор Петър през есента на 1185 г. вдигат в Търновград въстание срещу продължилото почти два века византийско владичество, третият от братята Калоян (Хубавия Йоан, Мъдрия Йоан) е още юноша, дори е заложник при византийците. Но още преди да стане самодържец, Калоян ще се отличи като опитен пълководец, за когото Никита Хониат пише: "Грабеше и опустошаваше ромейските земи също като покойния Асен, защото природата не бе вложила в него никаква търпимост към нашата държава." 
Като законен цар Калоян получава и тежката задача да продължи делото на първите Асеневци - пълното освобождение на българските земи. И още да достигне международното признание за своето царско достойнство. И скоро човекът, "родом от Хемус", става "сияйният цар на българите и власите". Авторът Николай Овчаров, като използва не само старите хроники, а и резултатите от археологическите проучвания, ни разкрива сложната му игра с папа Инокентий III, сблъсъка с кръстоносците на Латинската империя. Особено славни са неговите успехи срещу рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, разгромили през 1204 г. вековната Източна Римска империя или Византия. С голям интерес се четат страниците за великата победа на Калоян край Адрианопол и пленяването на Балдуин, за битката при Серес, за сражението при Русион, за разгрома на Бонифас дьо Монфера в Ахридос (Източни Родопи), за последния поход към Солун и внезапната смърт на царя пред стените на Солун. Заради неочакваната смърт византийци и латинци измислят легендата за намесата на защитника на града св. Димитър, който влиза на бял кон в шатрата на царя и го пробожда с копие. Има и версия за възможен нашенски заговор срещу владетеля. Описани са и мистериите около гроба на цар Калоян в търновската църква "Св. Четиридесет мъченици".
В приложенията на книгата са поместени описанието на Адрианополската битка в стихотворен вариант (Морейската хроника), отговорът на цар Калоян на писмото на папа Инокентий ттт, свидетелствата на Теодор Врана, както и справка за въоръжението на рицарите и на българските войни. Книгата е илюстрирана от Васил Горанов, чиито картини представят битките на славния пълководец. Цар Калоян полага основите на величието на България през Хттт в., чието могъщество ще достигне връх при цар Иван Асен II.