Хубава и смирена като мадона

Илия Борисов

Завършила висше образование в Софийския държавен университет, за пръв път Елисавета Багряна става млада учителка в града на Ботевата слава. Тук опиянена от живописната красота на Врачанския балкан и драматичния живот на поселниците, тя прекарва в радост и възторг две години. Младата учителка става популярна личност. Дългогодишната директорка на Техникума по текстил Петрана Андреева си спомня и разказва как през далечната 1943 г. младата учителка по литература била посрещната с радостно детско любопитство и бързо се превърнала в идол на учениците от "А" клас. Тя им четяла стихове от новоиздадените си книги.
Много млади хора и любители на поезията няма да забравят деня 28 септември 1972 г. Един непретенциозен афиш събра в малкия салон на читалището във Враца шумно стълпотворение от млади хора. Сред тях най-верните и възторжените почитатели на мерената реч. Всички, изпълнили и препълнили залата, очакваха с нетърпение авторката на нашумелите стихове "Вечната и святата", "Сърце човешко", "Звездата на моряка", "Пет звезди" и "От бряг на бряг", събрали мъдростта на един дълъг и ползотворен живот. Изживяла радостни и драматични години на конфликтното време, Елисавета пристъпи тихо и скромно, предизвиквайки внимание и любов в насъбралите се. Някак си много близко и топло, надживели повече от половин столетие, до всички нас достигнаха спомените за една незабравима младост, описана от пребиваващия в нейното време във Враца мобилизиран офицер-съдия, известният писател Константин Константинов в книгата му "Път през годините". Разгръщайки емоционалните страници на това творение-спомен, четем: "...В една от къщите на площад "Христо Ботев", точно срещу паметника на Войводата, живееше една млада учителка - софиянка. Понякога отивахме за няколко минути на гости и почти винаги намирахме там група ученички, влюбени в нея, които й носеха цветя и подаръци... Тя беше хубава и смирена като мадона, която щеше да осъзнае силата си по-късно. Казваше се Елисавета Багряна. Никой не подозираше тогава, че след две-три години тя ще печата във всеки брой на "Вестник за жената" съвсем нови за българската поезия стихотворения, всяко от които беше цяла поема, напрегната от страст и мъки, че аз ще напиша в същия вестник възторжена бележка за поетесата Елисавета Б., и че след още две-три години това име ще прогърми тържествено из страната, преобразено вече в Елисавета Багряна."
На другия ден след тази паметна и незабравима за онова време вечер безшумните стъпки на тази изключително бодра и жизнерадостна жена, пословично деликатна, отекнаха из притихналите улици на Враца. Вървеше из шумните забързани улици, учудена и опиянена от неочакваните за нея промени и мислено се връщаше във времето на прошумелите повече от петдесет години. "Ето тук беше моята квартира, в тази сграда (ставаше дума за старото читалище "Развитие") се събирахме. Ей, това са старите дюкяни...". Задъхана от преживяното и от възторга на видяното, Елисавета прекрачи прага на Възнесенското училище, в по-новото време известно с името на пролетарския поет Христо Смирненски. Приличните на сладкопойни славейчета деца от трети "Б" клас на учителката Радка Петкова със сияещи лица посрещнаха знаменитата поетеса. В продължение на няколко минути те изпълниха с особен възторг и артистичност поетичен рецитал от стихове, посветени на Враца. Чинно седнала на стола пред красиво облечените деца, поетесата вглъбено слушаше представената от учениците поезия. Помни се и незабравимата емоционална среща на Елисавета и придружаваща я група от най-близките й хора: Блага Димитрова, акад. Петър Динеков и малко известният тогава литературен критик Йордан Василев.
В работния кабинет на врачанския владика дядо Паисий всичко блестеше в хубост и красота. Седнал на стол пред гостите, владиката ги почерпи с традиционния студен чай. Обаятелния църковник и висш духовник с 44 години стаж на катедрата на Врачанската епархия, увлекателно разказа историята на тази конфликтна и драматична от старо време епархия. Запозна гостите със строителството на триетажния митрополитски дом - най-оригиналния и най-хубав сред всички религиозни домове в страната. Някъде към 1935-1936 г. е завършено голямото строителство и обзавеждането на митрополитския дом.
"...Радвам се, че след толкова дълги години отново дойдох във Враца, града на моята незабравима младост. Сърцето ми е пълно със спомени и впечатления", възкликна след гостуването си Елисавета. В летописната книга на Клуба на дейците на културата, където човеколюбиво и с особен възторг я срещахме, тя написа: "Да си спомниш младостта винаги е мило и малко тъжно. Тази вечер (става дума за последната й среща в клуба) аз се върнах в годините преди повече от половин век, когато току-що излезнала от университета, дойдох като учителка в девическата гимназия. (Тук при нея е учила легендарната Цола Драгойчева.) От двете години, които прекарах във Враца, най-силен и незабравим спомен за мен остана любовта на ученичките и учениците ми, които по-късно изявиха имената си на знаменити и талантливи българи."
Елисавета Любомирова Белчева (Елисавета Багряна) умира в София на 23 март 1991 г. Преживяла дълголетие от 97 години.

Снимка Авторът

Среща на Елисавета Багряна с ученици от началното училище "Христо Смирненски" във Враца