Бъдещето е в младите

Серафим Бързаков е роден на 22 юли 1975 г. в с. Самуилово, Петричко. Той също е бивш състезател по борба в свободния стил. Двукратен световен шампион (Техеран 1998 и София 2001) и двукратен вицешампион (Ню Йорк 2003 и Будапеща 2005). 4-кратен европейски шампион, носител на 2 сребърни и 4 бронзови медали. Олимпийски вицешампион от Сидни 2000. Трикратен лауреат в турнира "Дан Колов". В момента е треньор на националния отбор в свободния стил. Той замени на поста Валентин Райчев след Игрите в Рио, откъдето мъжете се прибраха без нито един медал. Преди това Бързаков водеше женския ни състав, а там мястото му зае Петър Касабов.

"В тежките категории сме много зле. Просто нямаме потенциал"

- Господин Бързаков, пуснахте доста млади борци на "Дан Колов - Никола Петров". Какво ви накара да предприемете този ход?
- Това е най-важното. Трябва да се пускат млади състезатели, за да могат да израстват. Искам да разчитам на млади борци. Това ми е целта  открай време. Занапред ще разчитам, колкото се може повече, на млади борци. Искам всички те да се борят успешно. За мен важното е да го правят с цялото си сърце. Дори да паднат, да показват желание. Това е най-важното, защото резултатите сами ще дойдат след време.
- Да, но винаги има голяма конкуренция, която невинаги се преодолява с по-млади борци...
- Конкуренция винаги ще има. За мен е важно момчетата да се борят с желание. Да показват не тепиха това, което сме ги тренирали. Аз също съм бил състезател и преди схватките съм се чувствал притеснен, борил съм се с големи имена. Но с това, което съм го изпитал на мой гръб, съм придобил доста опит. Опитвам се да го предам на спортистите си, да им покажа, че не трябва да се притесняват. Важното е да устискат победите на тепиха.
- Вие вече няколко месеца сте начело на отбора, усещате ли момчетата да са сплотени и очертава ли се като лидер някой от тях?
- За момента лидер няма. За мен всичките са еднакви, равностойни. Важното е всички да се разбираме и да показваме резултатите от нашата работа по време на срещите. Както всички виждат, нямаме много изявени и дългогодишни състезатели. От "старата гвардия" е само Михаил Ганев, който е световен шампион от Москва 2010.
- В първата следолимпийска година имате ли поставени конкретни цели от федерацията?
- Не, конкретна цел нямаме. За мен целите са състезателите ми да се показват на тепиха. Най-важното е да имат волята за победа. Другото е да са здрави, както и в момента. "Дан Колов - Никола Петров" бе просто стъпало към европейското. Всеки трябва да знае, че не е незаменим.
- Какви са ви проблемите в отбора? Все пак това е България и без проблеми не може...
- В тежките категории сме много зле. Просто нямаме потенциал. На наш език - материал. И ни е много трудно. При класиците например Мирослав Методиев, който се състезава в категория до 120 кг, няма спаринг партньори и бе пратен да тренира в Турция. В средните категории сме горе-долу добре. Там имаме какво да работим и това ме радва. Надявам се с по-голяма конкуренция, да получим солиден резултат в този олимпийски цикъл. В средните категории имате още Владимир Дубов и Борислав Новачков. На тях също може да се разчита. Надявам се да са здрави и занапред да показват това, на което са способни.
- Сега какво ви очаква?
- На лагер сме в Тетевен до края на месеца. Доколкото знам, заявки за участие в него са дали Франция, Испания и Индия. Колкото повече спаринг партньори имаме, толкова по-добре за всички. На индийците им е добре у нас. Понякога остават по 2-3 месеца. В тази държава са наливат много пари за спорта, вече и за борбата, и вече всички знаем, че най-силното първенство в света е именно индийското.
- Развива ли се всъщност борбата у нас?
- Идеята е да се работи повече с подрастващите. Да се инвестира в децата. Навсякъде има проблеми, разбира се, но се стараем. Времето и резултатите ще покажат дали работим в правилната посока, но на Олимпиадата в Токио 2020 ще видим накъде сме. Знаем, че борбата не е лесен спорт, но къде е лесно?