Красотата трябва да се съхрани...
/ брой: 72
Георги Н. Николов
На метроном бих оприличил новата книга на Тенко Тенев "Светлите олтари на деня" - избрана лирика (изд. "Захарий Стоянов"). Защото безкрайният му такт чрез стиховете отчетливо пулсира в делата на човеците вчера, сега... винаги. Неслучайно в една от творбите авторът цитира Евангелието на Йоан: "Тези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, тези, които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане." Именно животът - безкраен гоблен, изтъкан от впечатления, нравствени разсъждения и интимни послания, цветно диша по страниците на сборника. Изграден от четири взаимно допълващи се части, като всяка от тях може да съществува и самостоятелно - "Спокойствието на вечността", "Тихо докосвам спомена", "Уханието на деня", "И винаги ще има обич". Много са темите, върху които Тенко спира вниманието си - за изкуството и любовта, за добротата и неочакваните горчилки, за съдбата и енигматичната женска красота. За светлата и тъмната страна на делника, за времето и пространствените ракурси, запечатали имената на видни наши съвременници. За словата - жарки послания на мисълта, и т.н. Поетичната палитра на Тенев е изключително богата. Наситена с философски прозрения, емоционални импресии и разсъдъчна мъдрост. Тя е всъщност багрена сфера, в чиито космични отблясъци личността търси своето "аз". Стреми се да съзре смисъла на съществуването и ролята си сред неизброими себеподобни, преди да прекрачи във Вечността:
Животът ни изцежда ден по ден
и свети като майчина сълза,
ако напразно думите въртим
във мелницата - вятърна, ненужна.
"Пясъчен часовник"
Лириката на Тенко Тенев е търсеща и неспокойна, разчупваща рамките на готови истини. Аналитична, доверчива или отричаща грапавините в мозайката на обществото, тя подтиква читателя към размисъл. Предопределена ли е изначално нашата съдба, или можем да я градим, както намерим за добре? В какво се изразява свободата на отделния човек сред многоликата тълпа? Къде трябва да търси той радостите на делника и кои фетиши, покрити с фалшиво злато, да отбягва?... Не е подмината и темата за родината. "Приятели, обичайте България!", протръбява авторът и този зов е по-силен от всякакви официални изявления, от най-лукавата демагогия и бакалски сметки сред силните на деня. Над всички стихове в "Светлите олтари на деня" криле са разперили надеждите и вярата, че все някога хармоничното съвместно съществуване ще доминира над света, а негов олтар ще бъде извисената духовност. Способността на следващите поколения за мирно и съзидателно творчество ще е безгранична, а споменът за достойните предци - безсмъртен. Тази книга на Тенко допълва във възходящ ракурс издадените от него досега книги и отново показва безспорното му дарование. Не се съмнявам, че ще бъде радушно приета от читателската публика, защото е своеобразна изповед послание какво да ценим най-много в живота и какво да отминаваме мълком. А още - че отредените ни от Създателя дни са дар, който трябва честно да заслужим. Мисля, че всички ще се съгласим с автора й...