Шарка, но не дребна

Морбили. Таза дума стана особено популярна напоследък у нас. И стряска родители и деца, макар и поизраснали. Защото задушава еднакво и новородени, и възрастни, не дай си, Боже. Стигна се дори до смърт - 10-месечно бебе от пловдивския квартал "Столипиново" почина от морбили в неделя. Детето е било прието в болница на 29 март със симптоми на болестта, позната и като дребна шарка. В началото се смяташе, че вирусът тръгва от Румъния. Сега се локализира в гетото на Пловдив. Това вече иде да подскаже много неща. За живота не само там, за мръсния въздух навсякъде, за лошата хигиена даже в училища и детски заведения, за качеството на имунизациите, за липсата на добро здравеопазване и култура на общуването. Но най-вече идва да покаже бедността ни, от която произлизат и повечето болести. Все пак географски не сме в света, за който УНИЦЕФ бие тревога как децата там са оставени вън от всякакви медицински грижи.
Не сме, но всъщност сме. Започнаха да се появяват болести, които по времето на омразния за мнозина социализъм бяха ликвидирани из корен. Сега се връщат. А по животните колко болести се върнаха, които изтребват и малкото останал добитък, но застрашават и здравето на нацията. Която е с много, много намалена имунна защита при това качество на храните, пиенето, недохранването...
Родителите на починалото дете обвиняват лекарите за смъртта му. Лекарите, като при всяка опасност, алармират за възможното предпазване и възможните мерки в епидемична обстановка. А керванът си върви - един много тъжен керван от минали грешки, сегашно и бъдещо нехайство в нашето бедно общество. По традиция трябва да се случи най-лошото, за да се вземат мерки. Макар и от ден до пладне. И пак се чудим дали здравният министър, който ще поеме МЗ, наистина ще работи в името на хората, а няма да гони поредни налудничави идеи за "реформи".