Спъната Темида

Може статистики и справки от официални институции да ви информират, че случаите на бавно правораздаване у нас намаляват, но е добре да имате едно на ум, че отношенията с Темида у нас отнемат време колкото Троянската война. Няма да ви изненадаме със заключението, че правосъдието ни е мудно и неефективно, и че плащаме все повече - и в пари, и като нерви - за мотаещи се с години дела.
Чак такива мисли едва ли терзаят родителите на пребитото бебе Никол, които вчера не издържаха на ужасяващите кадри, показани в съдебна зала, по делото срещу обвинената за побой акушерка Емилия Ковачева. Две години след случката съдът даде ход на процеса. Колко ще продължи ходенето по мъките...
Така е у нас с всеки процес - независимо дали е за кон или за кокошка. Може и да са прави "експертите", когато казват, че продължителността на съдебната фаза у нас е същата като навсякъде другаде. И че проблемът бил в досъдебната фаза. Магистрати и адвокати се кълнат, че вината за спънатата Темида не е тяхна, а на политиците, които променят закони всеки сезон и без да познават спецификата на работа, измислят правила и срокове. Може да са прави.
А ние, от нашата камбанария, все така не намираме обяснение как българският съд оправда култови обвиняеми по делото "САПАРД", за което в Германия не само бяха осъдени, но си понесоха наказанията. Как да навържем пустото правосъдие с виновността на бабата, откраднала хляб, за да оцелее, и с невинността на мастит политик, публично известен с невъзможността да докаже законността за придобитите средства за шест апартамента?
Между закони и прилагащи ги, между гнили ябълки и тефтерчета виси въпросът защо в Германия има правосъдие, а в България няма. Или у нас има, но е на стълбите пред Съдебната палата да протестира или в ръцете на загубилите доверие в справедливостта и правосъдието жертви.