Правосъдието ни не е по-зле от това на другите страни членки
/ брой: 71
България и Румъния са на прав път в областта на правосъдието и не са по-зле от останалите страни в Европейския съюз. Това сочат данните от последния доклад на Европейската комисия, заяви еврокомисарят по правосъдието Вера Юрова. По думите й това може да се използва като добър пример при следващата оценка по механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия. "В последните доклади по механизма комисията много ясно заяви, че очаква осезаеми и устойчиви резултати, както и че двете държави се движат в правилната посока", добави Юрова.
Общият доклад на Еврокомисията, т.нар. Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието, оценява състоянието на гражданското и търговското правосъдие. "В България очакваме да видим повече реформи и по-добър отговор от страна на правосъдието срещу организираната престъпност и прането на пари, както и по-ефикасни действия срещу корупцията", изтъкна еврокомисарят. По думите й липсата на такива се дължи на недостатъчен капацитет или на недобра организация на съдилищата. "Броят на съдиите в България е висок и не съответства на продължителността на делата", коментира Юрова. Според данните, които тя цитира, България харчи все повече средства за правосъдие и този дял е най-висок в целия ЕС като процент от БВП.
Според доклада в повече от 2/3 от държавите в ЕС съществува усещането за подобрена или непроменена независимост на съдебната власт. Най-често посочваната причина за усещането за липса на независимост на съдилищата и съдиите са намесата или натискът от правителството и политиците.
Докладът разглежда основно спорните производства по граждански, търговски и административни дела, за да се помогне на държавите в усилията им да очертаят пътя към среда, по-благоприятна за инвестициите, бизнеса и гражданите. На ефикасността на съдопроизводството влияят показатели за продължителността на производствата, делът на приключените производства и броят на висящите дела. Оценката на качеството се дава според показатели за правната помощ, съдебните такси, обучението, наблюдението върху дейностите на съдилищата, бюджета и човешките ресурси. Независимостта се оценява по показатели за усещането за независимост на съдебната власт сред дружествата и широката общественост, както и спрямо гаранциите за независимостта на съдиите. ЕК уточнява, че при изготвянето на доклада са били използвани различни източници на информация, като основните са от комисията за ефикасност на правосъдието към Съвета на Европа.