Нови стихотворения от Константин Денчев

1. СПОМЕН ЗА ЕДИН ВНЕЗАПЕН ТОПЪЛ ЕСЕНЕН ДЪЖД

Отключил облаците изведнъж,
усетил, че нощта заспива,
плющи над парка силен дъжд -
небето със земята слива.
     
Безумна, луда канонада -
светкавици разкъсват мрака.
Излива се над нас и пада
дъждът, лудее и не чака

да се загърнем с дреха горна,
за миг поне да се опомним -
плющи таз хала непокорна,
залива ни със пълни стомни.

Внезапно плиснал този дъжд,
нечакан, но като спасител
притече се на помощ изведнъж
и без дори да ни попита,

събра ни във прегръдка. И пияни
телата ни притиснати мълвяха:
"Божествен дъжд, дано да не престане!"
А устните се търсеха... и сляха.


2. БОЖЕСТВЕН ДЪЖД в душата ми звучи.
И все ме връща във онази есен,
когато любовта, несклонна да мълчи,
от този дъжд извая песен.

И ние с теб, с премрежени очи,
пленени от дъждовната стихия,
преди дъждът докрай да замълчи,
усетихме любовната магия

със пулса на докоснатите длани.
И пламнали, телата ни мълвяха:
"Божествен дъжд! Дано да не престане!"
А устните се търсеха... и сляха.

За да ни спомнят с порив нов,
че този дъжд е слят с любов.


3. НА ТОЗИ ДЪЖД СЕ МОЛЯ все така
да не престава да вали на воля.
Дори да завали като река,
на него пак отново ще се моля.

Той всеки миг ме връща там -
на твоя бряг, загледан към морето.
Не спира да валиш, мой дъжд голям!
До края ще те нося във сърцето.


4. НО НЕКА ДА ВАЛИ. Дъждът
невинаги е див и леден.
И капките му не звънят
като прощален дъжд последен.

Дори и в лунна нощ, дори
когато потъмней небето,
в душата ми Зора зори.
И нежен огън във сърцето

ми връща онзи топъл дъжд,
не дъжд, а музика, която
нашепва в спомена на мъж
за нещо много свидно, свято.

От теб и мен, дори сега
наречено Любов. С тъга.


5. РАВНОСМЕТКА още не съм правил.
И такава мисъл нямам даже.
И не казвам,че съм я забравил
тази обич моя. И куража

да възпея в стих за любовта
пак морето, залезът, луната...
И онази нощ със теб в дъжда,
във която гръмна тишината.

Гръмна нощният простор от жажда,
може би повярвал, че се ражда
под дъжда една любов голяма,
изживяна тази нощ от двама.

Този дъжд в стиха ми не престава.
Че такава нощ не се забравя.



6. АКО НЕ ПОМНЕХ изумен,
как лирата на нощен вятър
извая нотите пред мен
в един безупречен рефрен
като във камерен театър,

ако не бях аз слушал притаен
на морски бряг във лятна нощ
дъждовна песен възхитен
и как вали дъждът над мен,
развихрил нежната си мощ,

ако не помнех твоя глас,
със който всеки миг споря -
аз нямаше едничък стих да сътворя...

Ако не бях те срещнал аз...
           

7. УЖ БЕШЕ слънчево небето.
Уж утро ясно се разля.
Уж изгрев грейна над морето.
А дъжд нечакан заваля.

И този дъжд насита няма.
И този дъжд като декор,
в една дъждовна панорама
превърна целият простор.

Земя с небе в едно се сляха.
Морето в миг се разлюти.
И в хор море и дъжд запяха
на най-високи честоти.

Аз този дъжд, о, дъжд чудесен,
пренесох само в тази песен.

8. ТОЗИ  ДЪЖД ПАК ЗАЩО Е ДОШЕЛ
И защо е закапал по клоните?
Или той е самотникът смел,
преобърнал внезапно сезоните?

И заплакал, закапал, запял
пролетно-лятната есенна песен
този дъжд е тъгата избрал
със рефрена на спомен чудесен.

Този дъжд,който буди нощта ми
и до изгрева скришом ме вика.
Този дъжд, долетял с любовта ми
и превърнал я в обич велика.       

Този дъжд пак защо е дошел
и защо непрестанно ме мами?
И защо, младостта ми повел,
любовта ми издига във знаме?

Този дъжд, който нощем гори,
който още ни търси разплакан.
Този дъжд, който песен твори -
и достигнал до мене, и чакан.

Този дъжд пак защо е дошел
и защо е заудрял по клоните?
Той със един всемогъщ акварел
нарисува и теб, и сезоните.

Този дъжд, в който до сетния зов
ще се връщам с безкрайна любов. 


9. ВЕДНЪЖ ти вече казах ясно:
обичам те и с теб дори,
когато дъжд вали, прекрасно
вълнение у мен цари.

И всяка капка от небето
е сякаш поздрав мил за нас.
Ликува в този миг сърцето,
светът ликува в този час.

Ела при мен, послушай вечер
как песента на летен дъжд
нашепва сякаш отдалече,
повтаряйки го неведнъж:

обичайте се в дни и нощи,
обичайте се още, още...


10. КЪМ НИТО ЕДИН ДЪЖД досега
не съм оставал безразличен.
Дъжд над морето, дъжд на брега.
Дъжд във душата ми. Дъжд поетичен.

Дъжд като песен. Дъжд като град.
Пролетен, летен... В студ и във зной,
дъжд непрестанен - грешен и свят,
той на стиха ми не дава покой.

И не минава нощта ми без дъжд.
Кротък, пороен, бурен и тих -
като вечерник, дошел изведнъж,
на листа ми празен превръща се в стих.

Че макар не свикнал със покани -
кум бе той на любовта ни.





Константин Денчев е роден през 1935 г. в гр.Плевен. Завършил е право в Софийския университет "Св.Климент Охридски". Бил е съдия, а сега работи като адвокат. Автор е на разкази и на книгите с поезия "Времето е неизписан лист", "Галоп към върха на мечтите", "Душата ми с нежност упои", "Ако не бях те срещнал аз", "Зората с теб сравних" , "Така е хубаво да си до мен", "да те обичам повече не смея", "С шепот на ручей", " В океана на любовта" , "Във вселената на любовта" , "С мелодия на дъжд". Член е  на Съюза на българските писатели.



Художник Людмил Асенов