29 Март 2024петък13:06 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Личности и съдби

В сянката на съпрузите

Мила Г. Милева - изпълнена с вътрешен блясък и динамизъм

Между нея и големия поет има спонтанно допадане - по интелект, характер и разбирания.

/ брой: 69

visibility 2409


Кирил БОЖИЛОВ

Току-що са се запознали в столицата ни, няма и месец, и решават да живеят заедно, тя дори тръгва с него за Германия; разбира се, като годеница... Една хармонична и рядка двойка за онова време: Мила Димова Керанова и Гео Милев Касабов!
Тя е брезничанка, дъщеря на мирови съдия (сестра й - съпруга на литературния историк и критик Иван Радославов). Софиянка става като абитуриентка, артистичността си, казват, е взела от майка си. Започва работа в оперен хор, има "топъл алтов глас". После става артистка в Нов народен театър - с представления в столицата и из провинцията. На ръст - "дребничка"; жизнерадостна, остроумна...
Но родителите му в Стара Загора, той е първото им дете, не се съгласяват с избора му на съпруга. Въпреки че са учители, не могат да се освободят от предразсъдъците си към такава професия на жена. И по думите на сина им  "вдигат празни, глупави тревоги". Допълнителното им смущение: тя е по-възрастна от него с три-четири години. Особено разтревожена е майката, тя изглежда е възнамерявала лично да го разубеждава. Той обаче е по-категоричен от родителите си, в едно свое писмо се обръща към майка си:
"...Само че да предупредя още веднъж: ако ще идваш с недобри намерения и други такива, по-добре хич недей идва. Ако ли не, т.е. ако дойдеш като майка на сватба - добре дошла. Толкоз казвам и разбирайте ме добре..."
Изборът си е негов - сърдечен, окончателен, не е възможно да бъде разколебан от никого. Според Людмил Стоянов - поет, негов приятел: влюбен е бил до уши...

* * *
Гео Милев - роден в село Раднево и израснал в Стара Загора, вече е учил в София и Лайпциг, владее пет езика. Натрупал е огромна култура, изградил си е смели творчески амбиции. "Бурен и вдъхновен", безгранично енергичен и решителен; самоуверен и несъкрушимо работлив.
"Необуздан темперамент", "европеизиран българин"...
През Първата световна война, в края на април 1917 г., е "извънредно жестоко" ранен на фронта, раните му са много и "смъртоносно" опасни; особено раните в главата - пострадало е дясното му око.
Мила Керанова за пръв път го среща същата година, декември; запознава ги поетът Николай Лилиев в центъра на София.
"Почувствах, че случайността ме беше срещнала с човек, чиято същност е динамиката, огънят, революцията... Още в първите дни на дружбата ни Гео най-малко от всичко допущаше да става дума за "геройството му". Четяхме, пеехме, говорехме за любимите му поети, за всички изкуства. Патосът, който той влагаше в тези разговори, караше и мене да гледам на черната превръзка над окото му като интересен декор за това изпълнено с духовност лице..."
Сближаването им е бързо, това едва ли е било само външно харесване, по-скоро е било спонтанно допадане - по интелект, характер и разбирания.
"Чувствах се като омагьосана от неговата изключително надарена натура, от неговото рядко възторжено сърце, от огромния му интерес към всичко, което е изкуство..."
И в началото на 1918 г. двамата, вече годеници, са в Германия, Гео Милев се лекува. Все повече я изненадва - преди всичко с мъжествената си издържливост при многобройните операции; с неуморимостта си да твори дори в болницата - въпреки че и здравото му око е с шест диоптъра за късогледство. А щом му е възможно да излязат навън - "започваше се едно лудо тичане по книжарници, изложби, театри, музеи, концерти" (на връщане в България най-големият им багаж, в грамаден кош, са накупените нови книги, както и картините и албумите). В чуждата страна непрекъснато общуват духовно и по-добре се опознават, непринудено нараства и обичта им. Той все се стреми, при скромните условия, да удовлетвори някои нейни желания, да й предостави нещо хубаво и радостно.
"Такъв беше до края на живота си: безкрайно внимателен към мене."

* * *
През пролетта на 1919 г., отново в София, през юни се и оженват. Отначало живеят в квартирата на нейните родители, на ул. "Самуил" 14. Ще сменят квартирите - все тесни, само че веднага стават "истински клубове" за млади и възрастни литературни дейци.
Гео Милев "стремително" се втурва в културния живот на столицата, пламенно се стреми да го "облагороди" с художествените постижения на другите страни. Работи с "широк размах" - ласкаво приеман и сурово отричан.
А Мила Гео Милева изоставя професията си, изцяло поема грижата за семейството. Казват: правела го от сърце и изискано. Не стигнат ли неговите хонорари и инвалидната му пенсия - тя помага с хонорарите си за преводи от френски, немски и руски език. Интелектуалните й способности поощряват и Гео Милев, убеждава я да се яви на конкурс за стажант-артисти в Народния театър; помага й да се подготви, тя спечелва конкурса. И е назначена в театъра, по-късно други причини я принуждават да се откаже. Помагал й е, макар да е бил непрактичен, и в къщната работа. Негови приятели си спомнят: привечер минавал през битпазар, купувал "баят хляб" и се прибирал вкъщи...
Всичките им приятели изтъкват гостоприемството в техния дом, прекараните там чудесни вечери. За Мила Гео Милева - литературен критик: изключително тактична и кротка, "изпълнена с вътрешен блясък и динамизъм".
"Красива, но със сдържаната хубост на духовния човек, тя е уравновесявала неспокойния си съпруг, помагала му е във всички негови начинания... Очевидно в брака равноценни таланти трудно съществуват, единият винаги подчинява другия - под формата на любов, привързаност, деца и пр. В саможертвата си Мила Керанова изглежда намира някакъв висш смисъл, в нея вижда своето самоосъществяване. И я извършва с едно благородство и деликатност..."
И още едно мнение за нея, от жена: "Чувствителна, но без афектираност, с вродена мъдрост."
Нейният личен живот се свива все повече в семейството, големите й грижи са най-вече за децата. Първото им дете - Леда, се ражда през 1920 г., бъдещата известна писателка. След около една година се появява Бистра - бъдеща педагожка, общественичка и министър, по-късно ще си спомня как понякога майка им ги е приспивала с оперни арии...
"До масата на Гео имаше малко миндерче с много възглавници, рисувани от него и бродирани от мене. Аз седях там и слушах Гео да ми чете. Той пушеше доста и обичаше да му варя силно кафе."
Това е последната им "обща" - и на четиримата - квартира: на бул. "Мария Луиза", до Централните хали, живеели са на последния, четвърти етаж (през бомбардировките 1944 г. сградата е разрушена, сега там е някаква градина). Разполагали са само с една стая, разделена с параван; на паравана - вратичка със завеса. Зад завесата е "кабинетът" на Гео Милев: "просто маса" и голяма библиотека; отсам - децата и майка им...

* * *
В страната ни стават важни политически събития: извършен е военен преврат на 9 юни 1923 г. След няколко месеца е повдигнато и скоро потушено Септемврийското въстание, негов отклик е поемата "Септември" на Гео Милев. Авторът й е съден и осъден на една година строг тъмничен затвор, дори не започва да излежава присъдата си. Защото е извършен атентат в черквата "Св. Неделя" - пролетта на 1925 г. Арестувани са много прогресивни хора, сред тях е и Гео Милев. Задигат го от дома му рано, уж за справка по делото, на 15 май - Велики четвъртък.
Мила Гео Милева успява в суматохата да му даде чиста носна кърпа, както и 200 лева. Не се сеща за горна дреха, навън е хладно. Децата го изпращат до вратата (за последен път гледат баща си), тя прави още няколко крачки - до стълбището.
Нарушен е един негов навик - не си изпива сутрешното кафе.
Още веднъж го вижда същия ден, привечер - при обикалянето (със сестра му) сградата на Обществената безопасност на Лъвов мост: от десния прозорец на най-горния етаж той им помахва с ръка - сякаш за прощаване...

* * *
Заедно са живели само шест години, той е едва 30-годишен; оставя неосъществени толкова творчески планове, сякаш е предчувствал трагичния си край и затова е бързал мощно да се труди...
Голяма група от арестуваните ще бъдат избити - удушени "с въже в мрачни подземия".
Едва през лятото на 1954 г. - близо 30 години след смъртта му, Мила Гео Милева отново "вижда" съпруга си: черепът му е намерен в яма край село Илиянци. За други убити може да има и съмнения в разпознаването им, за Гео Милев истината е съвсем ясна: със следите от операциите на главата, като жив съдник е "гледало" изкуственото му око...
Не дай Боже на други българки такова изживяване: "Сякаш ми се усмихва в смъртта си..."

* * *
Децата израстват, Мила Гео Милева изпълнява желанието на баща им да учат чужди езици. Не само това: в цялото им възпитание "всажда" бащиния им дух. С такъв дух им осъществява и материална издръжка, заема се и с ръкописите на Гео Милев. Десет години след смъртта му подготвя и издава възпоменателен сборник, издава и детските му стихотворения; тях той е писал с особена обич, навярно защото собствените му деца са му го подсказвали и са били техни първи читатели. Над шейсет са изданията на негови книги, много от книгите му са преведени на чужди езици.
А тя живее с името му, със слънчевите си спомени за него: "една рядка личност" и "литературен феномен", както го оценяват съвременниците му. Или както казва писателят Антон Страшимиров: "Такъв човек се ражда веднъж на сто години."
(Боже мой, нали вече отминаха стоте години от раждането му!)
Мила Гео Милева 44 години живее без него - все "вярна на паметта му". Умира в София през март 1969 г. - 77-годишна.




Мила Керанова (Мила Гео Милева)




Гео Милев




Мила и Гео Милеви




Семейството на Гео Милев


 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 180

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 169

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 157

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 149

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 157

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 156

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 168

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 161

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 175

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 145

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ