Какво свързва Трънчовица с "Абагар"

Илия БОРИСОВ

Седнах с голямо вълнение и с нестихващо радостно чувство над белия лист да напиша тези редове за забележителното плевенско село Трънчовица, където живелият преди седемнадесетото столетие римски възпитаник Филип Станиславов сътворил първата печатна книга на новобългарски език, озаглавена "Абагар". Книгата е напечатана на 6 май 1651 г. във вечния град - Рим. Паметни са написаните от автора Филип Станиславов редове: "Както пчелата събира мед и восък от различни благоуханни цветя, тъй и Филип Станиславов, епископ на велика България, събра и нареди от различни книги на светите отци тоя сборник "Абагар"

и го дари на своя български народ

да го носи при себе си вместо силни мощи..."
От продължилото дълги години сърдечно приятелство и човеколюбива дружба с родения в прочутото село Трънчовица популярен врачански актьор Веско Зехиров научих много любопитни неща за древното село, намиращо се на около 35 км от центъра на някогашната Никополска околия и на 200 км от София. Прочетох богато съдържателните страници в творбата на прочутия историк проф. Георги Нешев "За книгата "Абагар", за автора и за времето й...", отпечатана по случай 350 години от излизането й в Рим. Ще кажа, че това е богато съдържателно и емоционално четиво, което се разлиства и чете с интерес.
Книгата "Абагар" е естествено и близко свързана с историята на католическото село Трънчовица. Преди години роденият тук интелектуалец Никола Караджов написа и отпечата творението си "Трънчовица - минало и настояще". В гъсто изписаните 174 страници може да прочетете легенди и предания за това уникално селище. То е родно място на много известни българи и сред тях на рано отишлия си от живота, едва на 48 години, Григор Вачков.
На 26 май т.г. ще се отбележи 85-ата годишнина от рождението на Григор Вачков-Гришата. Пред Народния театър в столицата бе уредена и открита живописна изложба от 32 табла със снимки, отразяващи творческото му развитие. Тя е под наслов "Аз искам да играя нечовешки роли". Големият театрал се помни с любимия за младите хора от онова време вълнуващ сериал "На всеки километър". Той изигра 44 роли във филмите и безброй много постановки в Държавния сатиричен театър. Йордан Радичков написа специално за него пиесата "Лазарица", в която той се раздаде с високо професионално майсторство и остави 
 
незабравим спомен за вродения си талант

Живелите в онова време помнят ролите му във филмите "Мъжки времена", "Мяра според мяра" и очарованието му във филма "На всеки километър".
Писано е и винаги ще се пише за човека, обичащ с цялото си сърце родна Трънчовица. Сега читалището носи неговото безсмъртно име. Къщата на Гришата става парк. В нея е подредена алея с оригинални фотоси от плодотворния му живот.
Никога няма да забравя паметната и вълнуваща вечер - тържествена среща, посветена на Григор Вачков-Гришата, която организира Клубът на дейците на културата във Враца. Гледали го многократно на сцената, любителите на театъра искаха да го видят и му се порадват отблизо - "очи в очи", да му изкажат и отдадат своето признание и да демонстрират човешката си любов и обич. Уютната камерна зала на читалище "Развитие" бе препълнена с хора. Всички дойдоха да видят артиста, започнал своята кариера във Врачанския театър и достигнал апогея си в Сатиричния театър в София. Взелите думата говориха емоционално. Вечерта продължи повече от два часа. Когато Гришата застана пред всички, за да изрази благодарността и очарованието си от срещата, множеството бурно го аплодира. В този момент неочаквано той дръпна нагоре ризата си и в разголения му стомах се видя "кръпката" на направената операция. "Закърпен съм, но ще живея, защото най-хубавото в живота е самият живот" - каза с бодър глас.
Много години минаха от тази среща, а за нея винаги се говори с възторг. Не мина много време и до всички във Враца долетя скръбната вест, че Гришата е починал. Страшно нещо е смъртта. Тя наскърби стотици и хиляди хора. Навършил едва 48 години в своя радостен живот и оставил незаличими следи в театъра,

Гришата неочаквано си отиде от нас

Изминали са няколко десетилетия от тази трагична раздяла, а споменът за обаятелния човек и знаменит артист е жив в нашите сърца. Не умират любимите хора, оставили ярка следа в краткия си земен живот!
Григор Вачков е роден на 26 май 1932 г. в Трънчовица. В селото говорят с голяма обич за Гришата. Старите го помнят като жизнено и ученолюбиво дете. Бил е винаги активен участник във вечеринки и концерти, църковни песнопения и в разнообразните културни прояви на читалището. Григор Вачков и Веско Зехиров са гордост за селото. Почитат ги като едни от първите завършили висше образование - театралната академия ВИТИЗ в София, и станали прочути артисти - единият в Сатиричния театър, а другият във Врачанския театър.
Веско Зехиров припомня, че след дипломирането си Гришата с група млади артисти е разпределен да играе във Врачанския театър. Тогавашният енергичен директор Димитър Панов - бай Пано, познат и като талантлив актьор, веднага го включил в действащата артистична трупа. Възложили му роли в пиесите "Скъперникът" на Молиер и "На дъното" на Горки. Изиграл ролите си впечатляващо добре. Всички се радвали на таланта на начинаещия артист. Един ден Гришата влязъл плахо и страхливо при директора в канцеларията и му разказал, че е поканен от режисьорите Бановски и Сърчаджиев да играе в новосформирания Сатиричен театър. Помолил да бъде освободен от разпределението. Излязъл му неочаквано късмет да играе в голям столичен театър. Неочаквано на другия ден директорът извикал Гришата и му казал, че удовлетворява молбата му. Бай Пано му казал: нали не отиваш в Разград или Силистра, а тръгваш, за да прославиш България в прочутия Сатиричен театър. След тази среща директорът разказал на колегите си, че Гришата в този момент се хвърлил и го запрегръщал и разцелувал.
Григор Вачков бе

най-близък приятел и другар на боготвореца Йордан Радичков

Появяваха ли се двамата на оживени места, около тях се трупаха млади и стари хора, искаха да ги пипнат и да говорят с тях. Заради уникалността му на творец и живата връзка с хората и художествено-творческата интелигенция Григор Вачков бе удостоен със званието "Народен артист", получи много ордени и награди.
Словотворецът Никола Караджов развълнувано говори и пише, че Гришата обичаше Трънчовица и тя бе за него голяма слава и гордост!
Авторитетният учен историк проф. Георги Нешев е описал в книгата си забележителната история на Трънчовица и ползотворния и незабравим живот на никополския владика Филип Станиславов. Но още любопитни неща за селото е сътворил и разказва дългогодишният директор на военноисторическия музей, сега един от активните дейци на Славянското дружество в София - проф. Марин Калонкин, пръкнал се за живота в това село.

Григор Вачков

Паметник скулптура на известния актьор