Славен ден - Гергьовден

Киро М. ИВАНОВ

Колкото шума в гората,
толкова агнета в кошарата!
Колкото вода в реката,
толкова мляко да тече!

Тези наричания, уважаеми читатели, съм записал преди години в село Белеврен, Средецко, съседно на моето родно Ябълково. Цитирам ги днес, за да си спомним с какво благоговение странджанци се отнасяха към овчарите и техните стада, с каква радост и надежда посрещаха Гергьовден. От незапомнени времена зиме и лете нашата мека планина е била пълна с овце и кози. Скотовъдството, наред със земеделието, бе основен поминък на хората.
Задавали ли сте си въпросите: откога води началото си най-големият български пролетен празник Гергьовден? Как ли са го празнували нашите предци? Защо през втората половина на ХХ век го отбелязвахме като Ден на овчаря и пастира, а от 1993 г. насам е Ден на храбростта?!
Древните автори свидетелстват, че в Южна Тракия е имало много овце, кози и говеда. В "Илиада" Омир нарича Тракия "тлъстопочвена" и "майка на много овце". В "История на римските императори" от II-III век четем за Тракия и Илирик, че били богати на пасбища и сено, че имали неизбродни стада от овце и коне. В историческите извори намираме сведения за развито овцевъдство и пастирство през Първата и Втората българска държава. Византийският историк Георги Акрополит (ХIII век) пише за България, че била страна, в която най-много се отглеждали овце, свине и рогат добитък.

Покровител на овчарите и техните стада

От статистическите данни ми се ще да приведа няколко числа само за Странджанския край: до Балканската война в селата на Малкотърновска околия е имало 500 000 глави овце и кози, без укритите при преброяването; през 1939 г. в българската част на Странджа са преброени 326 600 овце, без козите, разпределени между 10 228 собственици.
От V век насам празникът се свързва изключително с култа към свети Георги, когато християнската църква повежда борба за унищожаване на езическата религия на Балканския полуостров. Великомъченикът Георги Победоносец живее в съзнанието ни в два образа. Във византийските жития за светеца срещаме мотива за змееборството. Георги убива змея с божията воля, защото гражданите са му обещали, че тогава ще повярват в Христа.
Център на житията са предимно мъченията му - жестоки и страшни, които той претърпява, без да се отказва от вярата си. От съдържанието им научаваме, че героят е роден в Кападокия, а след смъртта на баща си отива да живее в Палестина, родина на майка му. По времето на римския император Диоклетиан (284-305) твърде млад заема воински чин и бързо става пълководец. Изявява се като християнин и по заповед на императора е обезглавен. За ден на честването му във византийско-славянския свят е установен 23 април (6 май). Като представител на воинската аристокрация св. Георги се смята за закрилник на царете и на войската.
В българското народно творчество не се говори за вярата на Георги, нито за неговите мъчения. Образът му е изграден на битова основа: на гръцки Георги означава земеделец. Древният езически пролетен празник е посветен на възраждането на природата, на овцевъдството и пастирството. Обичаите и обредите, достигнали до нас, са свързани с представата, че чрез магически действия може да се добие повече мляко, богат приплод и да се опази стоката. С годините и столетията те са се променяли, но така или иначе са запазили своята същност и функция на езически празник.
В деня преди Гергьовден с голяма тържественост рано сутринта цялото семейство отива при овцете. Жената носи три мартеници. Първата се връзва на бакъра, втората - на ведрото, а третата  - на вратичката, през която овцете от кошарата ще минат една след друга, за да ги издои овчарят. Чесънът на тях прогонва уроките, а през халката бяга болестта.
След като напръска с първото мляко овцете, овчарят го излива от ведрото в бакъра, "за да тече през годината като вода". Отпива от него и нарича: "Овцете да са повече от дърветата в гората, а млякото да е повече от водата в реката". Селяните вярват, че свети Георги е дошъл невидим на кошарата.
На празника става първото изкарване на зелена паша, като на овцата водачка се вързва венец, а пастирите се кичат със здравец и коприва. През деня бележат със зарязване на ушите агнетата и ги отлъчват, като избират най-охраненото за курбана. По изгрев слънце на Гергьовден го колят. Кръвта се събира в тава, майката или бабата "написват" от кръвта децата по лицето, като им казват: "Нека свети Георги да ви донесе здраве и хубост, да станете вакли като агънцата..." След това стопанката излива кръвта в реката и благославя: "Както реката тече, така и да отвлече всички болести от овцете и козите!" Жените приготвят агнето в тавата, а мъжете палят пещите. Щом то е опечено, попът опява агнетата, селото насядало семейно на зелената трева, започва да обядва. Гайдите засвирват бавна народна песен. Момите запяват и се надпяват, заиграват и се надиграват.
На втория ден стопаните подновяват или разтрогват договорите с овчари, козари, говедари. За някои раздялата е тъжна:

Залюбила е Неделя бащино си чобанче,
братово си другарче, как го любила и лъгала
година и половина. Иван Неделя думаше:
Любе Неделю, Неделю, днеска е любе Гергьовден,
дошло е време, Неделю, с баща ти овци да лъчим,
ний двама да се разделим...
 
На третия ден стопаните на коне, магарета или пеша обикалят нивите и ливадите, а останалите - моми, момци, невести, баби и деца - отново са на мегдана. По мръкнало стадата се завръщат, овцете се издояват, млякото се посирва, а на другия ден преди изгрева на слънцето стопанката занася на три родилки прясно сирене, за да имат овцете през годината много мляко. Отново мало и голямо се хваща на хорото, за да изпратят свети Георги.

х    х    х   

Няма спор, че някогашните обичаи днес са забравени в странджанските села. Сега великомъченикът Георги Победоносец е сразен от шапа, заради това и стадата са изклани, животновъдите плачат, а най-висшият чиновник в земеделието ги успокоява. И сякаш най-подхожда всички местни хора да запеят песента на дядо Михо Забунов от Момина църква:


ОЙ ГЕОРГИ, ГЕРГЬОВДЕН

Георги му стадо измряло,
от двяста двя останали,
остана Георги с кривако,
с кривако, Георги, с кучета.
Прикачи чанта през рамо
и гегата си на рамо,
че наби гора зелена...


Пословици и поговорки
==================
Бита крава мляко не дава.
Вакъл си като вакло агне.
Вълкът и от броени овце яде.
Върти се като метилява овца.
И агнето цяло, и вълкът сит.
Изгубена овца е.
Има ли в кошарата, има и в попарата.
Който се е попарил от прясно мляко, той духа и мътеница.
Който става овца, изяда го вълкът.
Не ставай овца, за да не те стрижат.
От една овца две кожи не биват.
Още му миришат устата на мляко.
Покрито мляко котки го не лочат.
Продава и майчиното си мляко.