През 2016 г.
Селското стопанство с най-голям ръст в икономиката
То обаче заема едва 4,4% от структурата на брутната добавена стойност
/ брой: 66
Българското селско стопанство е нараснало с 4,3% през 2016 г. и е било най-ефективно функциониращо спрямо останалите сектори на икономиката на страната. Същевременно то заема дял от едва 4,4% в структурата на брутната добавена стойност. Ръстът при услугите, заемащи 67,6 на сто от икономиката ни, е бил 3.3 на сто, а с 1.7% е увеличението при индустрията, заемаща 28%. Това се посочва в месечния икономически обзор на Райфайзенбанк България с коментар на данните, налични към март. Финансовата институция отчита, че главно външното търсене е повлияло положителната динамика на икономиката.
Водещ фактор от страна на вътрешното търсене е било крайното потребление, даващо 1,4% към ръста на БВП, следвано от брутното капиталообразуване - с 0,2%. От страна на предлагането положителен принос за ръста на БВП са имали услугите с 1,9%, индустрията - 0,4% и селското стопанство - 0,2%.
В анализа се посочва още, че към януари 2017 г. брутният външен дълг на страната възлиза на 67,4 млрд. лв., което е с 1,7 млрд. лв. повече от януари година по-рано. В рамките на общия ръст на брутния външен дълг дългът на държавното управление е нараснал с 2,5 млрд. лв., докато външната задлъжнялост на останалите три институционални сектора - банките, фирмите и другите сектори, се е понижил с общо 800 млн. лв.
Кредитите към фирми и граждани отново са се увеличили през януари - с 1,6% на годишна база, или с 1,2 млрд. лв., достигайки 49,2 млрд. лв. При кредитите към домакинствата се отчита по-голямо увеличение от 4% до 18,6 млрд. лв., докато при кредитите към нефинансови предприятия ръстът е малко по-слаб - 2,5% до 30,6 млрд. лв.
През януари нивото на лошите и преструктурирани кредити (без овърдрафт) отбелязва спад с 3,1% спрямо същия месец миналата година до 20,1%, оставайки на относително високо ниво, показват още данните на банката. Делът на лошите и преструктурираните кредити на фирмите се е понижил с 3,5%, достигайки 5,2 млрд. лв., докато при домакинствата той е спаднал с 2,4 на сто до 2,6 млрд. лв.