България вече няма време за губене

"Да се правят реформи, без да са осигурени пари за тях, не е възможно"

"Уреждаме в закона и проблема за плагиатството и последиците от него"

- Проф. Денков, смятате ли, че най-големите проблеми са в средното образование и че трябва да се променят стандарти и наредби, за да не се случва това, което става в момента със седмокласниците?
- Всъщност, сериозни проблеми има във всяка от областите. Средното образование е може би много по-видимо от другите, с много по-голям обществен отзвук, защото засяга много деца и ученици, техните родители и учители. Колкото до наредбите - да, те трябва да се променят. За да се види как работи един нов закон, се изисква време, няколко години. Затова аз бих предпочел сега и в следващата година по най-бързия начин да се реагира с промени в наредбите там, където са установени проблеми. Знаете, че променихме наредбата, свързана с транспорта на учителите, поехме ангажимент за промяна на наредбата за приобщаващото образование. Тази седмица ще приключим съгласуването между институциите и другата седмица ще огласим някои решения по отношение на агресията в училище. Който и да е екипът в министерството, ще трябва да променя наредбите, за да бъдат подпомогнати и учителите, и родителите в съвместните им усилия да се движим по-добре.
- Смятате ли, че ще можете все пак да подготвите добре изпитите след VІІ клас? Тежестта за това пада върху вас.
- Всички предпоставки за успешни изпити са налице. Самото провеждане на изпитите не зависи от критериите в балообразуването, които поставят гимназиите според тази наредба, приета от предишния екип в МОН. Има напрежение в момента, но то би било още по-голямо, ако ние тръгнем да променяме правилата за прием в последния момент. Смятам, че и тази наредба би могла да бъде променена за следващата учебна година.
- Най-актуалното ви действие за момента е изработването на стратегията за развитие на науката. Аз лично за пръв път от години насам виждам документ, изработен с разбиране и от екип, в който са привлечени учени, при това - успешни учени с доказани постижения. Смятате ли, че можете да убедите за изпълнението на такава стратегия политиците, повечето от които нямат разбиране що е наука?
- Първо, стратегията не е правена само от учени. В нея участваха и колеги от министерството, които имат административен опит, също колеги от постоянното представителство в ЕС, които имат представа какво очаква Европейската комисия от такава стратегия и как тя съответства на европейските приоритети в областта на науката. По принцип стремежът и подходът на нашия екип е всяка работа да се върши от професионалисти в съответната област, но и тези екипи да работят помежду си свързано и в диалог с общностите и институциите.
- Според вас кое е основното в тази стратегия?
- Бих казал, че това, което я отличава, е нейната конкретност. Тя стъпва върху много ясен анализ какви са причините за сериозното изоставане на страната ни в областта на научните изследвания, поставя си много ясни цели и планира конкретни дейности, чрез които тези цели да бъдат постигнати - със съответните индикатори и етапи в изпълнението. Според мен стратегията е достатъчно зряла, за да бъде припозната не само от учените, но и от европейските партньори, а надявам се - и от политиците.
- При представянето казахте, че целта е чрез науката да се постигне развитие на икономиката, на обществото и на качеството на живота, и че стратегията е тясно свързана с образованието. Защо с образованието? 
- Важно е много ясно да се подчертае, че няма как да се развива качествено образование, ако ги няма учените, които да подготвят учителите и специалистите за икономиката и да въвеждат новите знания, които се получават по света, в българската практика, включително във вземането на управленски решения, включително в борбата с ширещата се лъженаука, както и в работата с медиите. Самият факт, че образованието се поставя като приоритет от всички партии, автоматично води до повишаване на видимостта и на науката, защото няма как двете да бъдат разделени. Защото преподавателите във висшите училища подготвят учителите и специалистите за икономиката и ако преподавателите не са учени и не познават най-новите постижения в света, те не могат да подготвят на съвременно ниво тези кадри. Ако учителите, които след това отиват да учат децата ни, не са подготвени според най-съвременните тенденции, те ще учат децата на нещо, което е било актуално преди 20-30 години. След което пък тези деца ще станат учени, преподаватели и т.н. и ако те не са подготвени на съвременно ниво, това означава, че цялата система изостава спрямо света. Този кръговрат няма как да бъде прекъснат. Затова аз съм умерен оптимист, че политиците ще разберат важността на промените, които предлагаме.
Ние се състезаваме с другите държави. България има силни научни школи, трябва да стъпи на тях; има няколко сектора в икономиката, които се развиват добре - трябва да стъпи на тях; имаме традиции в социалните и в хуманитарните науки - и тях трябва да използваме, за да може заедно управлението на обществото, научните школи и бизнесът, който има потенциал за развитие, да дръпнат страната напред. Това не е илюзия. Това е процес, който много страни са направили. Южна Корея е била една от най-бедните страни само преди 30-40 години. Това е, което трябва да направи България.   
- Според мен новият вариант на стратегията за наука първо преодолява хаотичния начин на промени на парче и за пръв път казва защо ще се правят промени. Второ - ясно структурира нещата и това какво трябва да се върши на етапи в годините напред; трето - преодолява обвързването на науката единствено с икономиката, от което страдаха подобни документи. Правилно ли схващам основната разлика на тази стратегия спрямо предишната?
- Няколко са основните разлики. Първата е, както казах, че тя е много конкретна, с много ясни цели и ясни дейности как да бъдат постигнати целите. Второто е, че тя определя няколко етапа на развитие, защото не може при сегашното състояние да искаме направо световно ниво. Първият етап е най-важният - това е етапът на възстановяване на нормалното функциониране на научната система, което изисква да бъде повишено финансирането до поне сравними с европейските нива. Но още по-важно е това финансиране да бъде обвързано с получаването на реални научни резултати, като критериите за оценка на тези резултати трябва да бъдат специфични за различните научни области.
Не знам защо срещу оценяването в науката се възразява с аргумента, че не можело химици и хуманитари да се сравняват по еднакви критерии. Никой никога не е имал подобно намерение - оценяването в различните научни области става по правила, различни за всяка от тях. За направленията, свързани с икономиката, с високите технологии, има определени наукометрични показатели, но те не могат да бъдат използвани за направленията, свързани с националната идентичност. В хуманитарните науки има специфични правила, които трябва да бъдат предложени от съответните научни общности. Този процес вече започна. От Съюза на учените например вече получихме предложения, свързани с историческите науки. Там много внимателно са дефинирани основните критерии, с които може да бъде оценен научен резултат в тази област. Това трябва да направим във всяко научно направление. Тогава всеки от учените ще разбере, че неговата работа ще бъде оценявана според международно признатите критерии за съответната област, които отразяват спецификата й. Когато това бъде направено, можем да обвържем финансирането на научните организации и заплащането на учените с получените от тях резултати, така че те да бъдат стимулирани да развиват изследванията си. Т.е. базово заплащане, обвързано със средната заплата в страната, плюс стимулиране за добри резултати. В момента това не е така и липсват стимули за научно развитие.
След това идва вторият етап, в който тази система вече ще започне да дава своите плодове. Очакваме ускорено научно развитие, с което България да се върне там, където е била само преди 20-30 години. Това  не е илюзия, България е имала много по-високо ниво, отколкото в момента, тя може да се върне там. Предвидени са  и мерки за привличане на поне част от българските учени, които в момента са пръснати по целия свят. И вече третият етап е до 2030 г. Той в момента не е планиран конкретно, защото изисква първо да постигнем първите два етапа и да видим какви са перспективите за специализация на България, така че тя да бъде световна сила в няколко научни области. Отново това не е илюзия, България е била такава и все още има перспективни научни школи.
- Има съпротива обаче, особено от страна на Съвета на ректорите, който поиска да не се бърза със стратегията и главно с промените в Закона за академичното развитие, който позволява да се произвеждат професори "на кило". Дали това е заради някои не особено научни цели, които някои хора си поставят?
 - Бих казал, че ректорите имат затруднения в  реализирането на някои от политиките, които трябва да бъдат въведени. Знаем, че академичните институции имат автономия - както висшите училища, така и БАН и Селскостопанската академия. С други думи, отговорността за трудните промени в тези институции е върху ректорите и техните ръководства. Така че в известен смисъл аз разбирам  тяхната реакция. Но, от друга страна, много пъти съм казвал, че България няма алтернатива и вече няма време. Истинският проблем не е, че нещата се случват бързо, а че тези промени трябваше да започнат преди 5 години. Това е проблемът на България. В последните години непропорционално се е увеличил броят на приетите студенти спрямо завършващите ученици. Ако промените бяха започнали преди 5 години, никой нямаше да усети, че има проблем. Но ние в момента трябва в кратки срокове да върнем обратно балансите. Същото се отнася и за науката след загубата на националните изисквания за заемане на академични длъжности. Трябва по най-бързия начин да възстановим истинските изисквания за научни постижения, за да може България да дръпне напред. Всяко забавяне ще прави все по-труден процеса на възстановяване на нормалното развитие. И без това по научна продукция вече сме спаднали на 59-то място в света, а сме били на 35-о през 1990 г.
- Вие казахте и нещо много важно - че ако не бъде осигурена със средства, реформата не може да се случи. Знаем, че от години у нас принципът е "да им намалим парите, за да се реформират".
- Този подход никога и никъде не е работил. Свиването на парите без създаване на организационната среда и без целеви средства за осъществяване на реформи е грешен. Това показва световната практика. Веднага искам да обърна внимание, че намаленият прием във висшите училища тази година с цел да възстановим баланса е осигурен с финансови средства за реформи в тези висши училища, в които има специфичен проблем. В момента сме в диалог с всяко едно от тях, предложили сме им да направят програма за реформи на базата на реалистичния брой студенти, които трябва да имат, и сме  осигурили средства за реализирането на тези програми. Това е правилният начин, той трябва да се приложи и в науката.
 - Днес представяте и подготвените промени в Закона за развитие на академичния състав с въвеждане на минимални изисквания за заемане на длъжности като професор и доцент. Ректорите искат да не се бърза с това.
- Въвеждането на национални изисквания е част от Стратегията за развитие на висшето образование, приета през февруари 2015 г. Всеки един министър, който и да е, е длъжен да работи в тази посока. Имам една таблица за изпълнението на мерките по тази стратегия - има сериозно изоставане в много от тях. По-нататъшно забавяне на тези мерки ще усложни и ще затрудни положителната промяна във висшето образование. Освен това е постигнат много съществен напредък - тези предложения бяха приети от предишния Министерски съвет, т.е. те са получили политическа подкрепа и то от същата политическа сила, която се очаква да управлява в следващия период, минаха през първо четене в Народното събрание, където получиха огромно мнозинство. Основните политически сили ясно са подкрепили тази промяна. При това положение аз не виждам причини  да забавя изработването на тези промени. Готов съм да чуя аргументи от всички страни - ректорите, БАН, Съюза на учените, водещите университети и работодателите, които изискват високо качество на висшето образование.
- Въвеждате и изцяло нова глава - за плагиатството. Струва ми се, че у нас то придобива неприемливо големи размери.
- Много болен и тежък проблем, който досега нямаше решение в България. Няма и универсално решение в света. В момента създаваме нов раздел в закона - как се установява и какви са последствията при установяване на плагиатство в хода на процедурата и след нея, дори след 10-15 години, ако се подаде сигнал и той се потвърди.  С творчески подход сме намерили едно решение, което позволява министерството да се включи в процеса, без това да нарушава принципа на автономията.