29 Март 2024петък15:17 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Антология

Поезия

Нови стихове от Пламен Киров

/ брой: 64

автор:Дума

visibility 1648

  
 Английският като любовен 

Откриваме Америка.
              

След толкоз обиколки на Екватора.
След толкова платна и знамена.
И вятър.
След толкова английски...

А аз не знам английски.

Какво, че сме се срещнали на място,
където всичко е любов,
когато тя очаква думите.
За нея...
А аз не знам английски...
               
Ако й проговоря на етруски,
ще бъда някакъв италиански селянин.
И затова откриваме Америка -
Екваторът е тъжно място
без Америка -
и само я прегръщам
и само ме целува,
защото сме в Америка -
след толкова платна
и знамена,
и вятър.
След толкова английски.



Молитва

Обичам те.

Но се боя от себе си.
От своята надменна изненаданост,
че толкоз бързо свърши тишината ми
и музиката на лицето ти
е изгрева,
след който цветовете
проговориха.

Не ги разбирам -
дълго изповядвах мрака
на своята самовглъбена есенност,
а вече съм новороден.
И без понятия.

Движения и мириси, и звуци
са моята родина... Но съм в нея
като дихание,
което не е мое.
И нека като него съм безпомощен
във твоята вселенска неизбежност.

Обичай ме.

Бъди ми майка.
Сътвори ме
С едно дихание, с една въздишка -
онази - на внезапната тревога -
когато нищо не е обяснимо.

Бъди ми майка.
Пресъздай ме
със поглед, със едно движение -
и нека да съм смешен и достатъчен -
животът е по-мъдър от мечтите.

И нека с тях да свърши тишината ми
и моят страх да проговори
с болката,
която е любов.

Обичам те.



Безсмъртната тъга на лятото                                        
                                     
На онзи бряг,
на онзи бряг от изгреви  -
на който залези посрещахме  -
кожите ни летни
потъмняваха
от много светлина
и безразсъдство.
От много светлина и от безсмъртие.

Размахваха крила цветя и птици,
медузи и треви.
И хора.

На дюните телата светеха,
оглеждаха се в облаците,
пареха.
Вълните идваха
и идваха
и смееше се пяната
с усмивки
белозъби.

Въртеше ни прибоят
и ни хвърляше
в обятията на подмоли
и ни гледаше
с очите на корали и на риби.
С очите на удавници и дяволи.
Прозрачно-призрачен
обгръщаше
телата до без дъх
и ние плувахме
в утробата му  -
в кипналата магма.
Във кожата си  -
пулс,
и пулс.
И огън.

Така се раждахме.
Умирахме.
Изплувахме
с очите на корали и на риби.
С очите на удавници и дяволи.

Размахваха крила цветя и птици,
медузи и треви.
И хора.

Брегът белееше от сол.
Сивееше от влага.
Почерняваше.

И дюните потъваха във залеза.
В очите на корали и на риби.
В очите на удавници и дяволи.

И в себе си
погребваха
небето.




Църквата на Беренде

или

Потъване в стенописите



                На баща ми

Тече Нишава към града на Константин*.

А църквата събира свойте призраци
и кръстовете й ръце разперват
над изворите на кръвта ми.

" Със този знак ще победиш."

Но аз съм жив.
Не искам никого да побеждавам
и само съм се спрял на прага
към детството
на своя праживот,
към онова Средновековие,
когато са се раждали светци
и въздухът е светел от лицата им.
И даже хоросанът светел...

Потънаха във стенописите
баща ми
и дедите ми и другите
потънаха.
И в мрака светят като ангели,
родени, за да гледат в Бога,
като че в децата си.

Да гледат сватби, рождества и смърти,
сватби,
рождества
и смърти, смърти, смърти, смърти...
И сватби. Рождества.

Не ме познават. И не ги познавам.
Не искам никого да побеждавам -
аз искам само пътя към дома си,
към църквата на свойта кръв,
към извора,
към тишината, със която ще потъна
във хоросана.

Към любовта, с която ще обичам,
без да познавам никого. И без да ме познават.

Тече Нишава към града на Константин.

А аз стоя на прага на кръвта си,
просветват в мен дихания, като икони,
и моето Средновековие изгрява
във стенописа на нощта.


* Град Найсос (Ниш) е родното място
на император Константин Велики



Дъждовният сезон на огъня

Навлизат облаци в предесенното синьо
на моя много късен ренесанс,
а става в мене по-пустинно
и все по-жаден ставам аз.
 
И се моля на моето есенно бъдеще
да ме хвърли в нозете ти, бъдеща жено,
и да тръгнеш по топлите въглища
на сянката ми разтрошена.
 
Да вървиш по жарта на страстта ми вечерна
със прозрачни, момински, добри стъпала.
И достигнала края на моето черно
да не помниш къде си била.
 
После с вихрите - танцуващи дервиши,
навлезли в своя ритъм на отлитащи змии -
да тръгнеш към небесното огнище.
А в мене нека прогърми.



Каприз

          На Д.

Аз съм само звездоброец
на дневните звезди
в сърцето ми,
а нощната жена е близо -
в короните узрява
вечерта й,
а в мен узрява пълнолуние
и аз съм този ден, след който
завинаги
ще бъде нощ.



Къща в небето
       
            На Никола Ветренски

Не съм си пожелавал къща
с основи във небето...

Но покрив -
като гилотина ален,
надвисва с острото над мен
и през комина
ме гледа Дядо Коледа:

- Човече,
ти няма да живееш в тази къща.
Циклопите я зидаха за свои.
А твоите очи
са с много цветове.
И всичките - излишни.

Не съм ти съдник.
Ни спасение.
За теб не стигна просто зидария,
съпруга и деца не стигнаха,
приятели и радост.

Не ставаха очите ти за друго,
освен да видиш покрива на рая...

Не съм си пожелавал къща
с основи във небето,
Дядо Коледа...

А покривът на рая е прекрасна гилотина.
Но ти с мистрията напразно си се трудил,
защото мъртва е земята,
не става тя за дарове небесни,
дори за къщи и деца не става -
а толкоз молих за деца и къща,
но тя дори за рай не става,
Дядо Коледа.
Дори за рай не става...

И нека падне гилотината.



Пролетен мадригал

Вървят под клоните, щастливо обясними -
барокови момичета, готически момчета,
но кръвните им групи са несъвместими
със аромата на дръвчетата.

Адамовите ябълки са пълни с гърлен грях.
Ръцете дирижират зениците на птиците...
Ала главите ни са ноти в мелодия за смях.
И смеят ни се тънкокори рицари.

Прегръщат се на клоните под дивата печал
сред привечер, в която угасват цветовете.
А всеки черен ствол над тях е мадригал
със бившата душа на цвете.



Знам

Навярно ще ми трябва много бъдеще,
защото в сянката си вече съм навлязъл.

Навярно ще ми трябва много бъдеще.

И щом не мога да съм друг - ще стана музика.
Ще съм фалшив като изсъхнало листо.
И нека ме изпеят цветовете
със гърлените ветрове на залеза.

Аз знам - ще ме изслуша тъмнината.
Когато мозъкът ми става разстояние,
когато коренът ми се превръща в мълния,
когато ме изпяват ветровете -
аз знам -
ще ме изслуша тъмнината.



Запознаване с дядо                                         

                На дядо ми Найден 
                          
Изпращам ти,
дядо,
облак.
Надявам се да го получиш.
Зная само адреса.
Ти не знаеш за мен.
Обади се.
 
Адресът
съм аз.




Пламен Киров е роден на 29 март 1961 г. в София. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като учител, управител на верига книжарници, служител в Софийския районен съд, редактор в издателство "Български писател", главен експерт в МОНТ. Автор е на стихосбирките: "И надеждата не е лош гроб", "Хоризонтът солен на плътта", "В късната пролет на лятото", "Аз - кръстопътен" и "Къща в небето". Носител е на националните литературни награди за поезия и проза "Александър Вутимски", "Алеко Константинов", "Слав Хр. Караславов" и др. Превеждан е на английски, немски, румънски, сръбски, руски ,турски и италиански. Предстои издаването на най-новата му поетична книга "Знам".



Людмил Асенов














 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 202

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 195

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 205

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 165

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ