Езиковите тревоги на акад. Михаил Виденов

Изтъкнатият езиковед акад. Михаил Виденов  е озаглавил книгата си "Из моя езиковедски бележник". В "бележника" му се разглеждат актуални въпроси на днешната българска езикова ситуация в светлината на социолингвистиката. Авторът не крие тревогата си за бъдещето на родния ни език, който под ударите на глобализацията отстъпва в някои сфери на английския език. Опасенията на автора са, че българският език може да се превърне в средство само за елементарно битово обслужване, както е сега при българите, емигрирали по света. Както в предишната си книга "Езиковедски щрихи и етюди"(2013), така и сега акад. Михаил Виденов предлага теми, които не са само за специалисти, а занимават и по-широк кръг от хора и са полезни за всички, които милеят за родното слово. Авторът разкрива спецификата на българската езикова ситуация днес, като отбелязва понижението в разговорната стилистика чрез употребата на ориентализми и жаргонизми, както и частичната отмяна на табуто пред вулгаризмите, дори  псувни, сиреч опростачването и псевдодемократизацията на езика. Акад. Михаил Виденов се спира и на такива явления като профанацията на медийния език, криворазбраната свобода на словото, нашествието на интернационализмите (т.нар. чуждици). Специално внимание обръща на езика на етническите малцинства - главно на циганите, които с активната и галопираща популация хвърлят в тревога и демографите. Не подминава и такива дискусионни въпроси, каквито са: необходим ли е Закон за езика ("Закон за езика или закон за употреба на езика?"), как се извършва обучението по български език в днешните условия. Отново напомня за дискусията около пълния и краткия член. Читателят ще научи какви "поражения" прави инерцията в правописа и правоговора, какъв е контактът между диалектите и между диалектите и книжовния език днес, каква е спецификата на "софиянщините" в говора ни. Вместо заключение езиковедът предлага своите размишления на тема "Езиковата глобализация, България и славянския свят". 
В книгата акад. Виденов набелязва и актуалните езиковедски задачи, които нетърпеливо чукат на вратата на днешното поколение учени. Той е дългогодишен професор в Софийския университет "Кл. Охридски", доктор на  филологическите науки, доктор по философия на Карловия университет в Прага, доктор хонорис кауза на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Автор е на множество езиковедски приноси (повече от 400), между които и на 27 книги и монографии. Създател е на българската школа в областта на социолингвистиката.