Пътешествия
Западна Австралия - мечтата на всеки българин за далечна дестинация
/ брой: 64
Септемврина Костова
Още като разбрах, че през 2016 г. световното за ветерани лекоатлети ще бъде в Пърт, Австралия, изпитах огромно желание да пътувам дотам. Решението бе семейно и през ноември заминахме.
Пътувахме със самолет през Доха. Летището в Катар е огромно и там се пресичат десетки дестинации. Срещнахме доста българи, които се бяха отправили да пътешестват в различни азиатски страни. Но ние отивахме по-далеч и за 11 часа, прелитайки над екватора, се добрахме до столицата на Западна Австралия - Пърт. Това е град колкото София - 1,5 млн. жители, който се разпростира на голяма територия.
На летището с кола ни посрещна нашата приятелка Дора, която от 25 години живее в Пърт. Тя замина през далечната 1991 г. да преподава в тамошен университет и сега е професор и директор на департамента по Устойчиво развитие в един от най-големите австралийски университети Къртън. Гостувахме в голямата й къща на два етажа, видяхме пораснали двете й дъщери, които помнехме като малки деца. Едната, вече семейна, с две малки момченца, другата следва медицина. Всяка сутрин в двора на къщата върху дърветата си играеха и пееха разноцветни жълто-зелени и червени папагалчета. Съпругът на Дора се занимава с фамилни къщи. Заведе ни на един разкошен плаж на Индийския океан, изграден под негово ръководство с докарани материали за буна. Разказът му ни се стори много интересен - как стоял месеци наред в една наблюдателница на плажа и контролирал багериста, който "заключвал" един по един големите камъни. Бяхме в разгара на пролетта и се къпахме в океана при температура 20 градуса. Плажната ивица е около 1000 км, а водата на Индийския океан е синьо-зелена.
Наблизо до къщата имаше малък затревен стадион, който се използваше главно за игра на ръгби и принадлежеше на местното училище, но достъпът бе свободен. В Пърт има много училища, някои са частни, други католически и понякога са разделни само за момичета или за момчета. Приятно впечатление правят специалните униформи на учениците.
Един ден, както тренирахме на стадиона, се чуха птичи крясъци и видяхме с почуда, че местен бродяга бе хванал една птица, а дружките й се опитваха безуспешно да я освободят. Старецът си я отнесе и сигурно бе решил да си приготви обяд. Зачудихме се дали щеше да остане безнаказана постъпката му?
В тази връзка ни беше интересно да посетим мястото за наказание, с което най-вече е известен Фримантъл, кварталът на Пърт с голямото пристанище. Там са акостирали първите заселници, някои от които са били избягали престъпници от Европа и затова се е наложило да се построи затвор.
Затворът във Фримантъл, който е функционирал повече от 140 години до 1991 г., е най-голямата монолитна сграда за наказания в Австралия. А през 2010г. е първата сграда на Западна Австралия, присъдинена към списъка на световното наследство. Това е една от най-големите австралийски атракции и е посетена досега от над 3 млн. туристи. Ние разгледахме килиите и останалите помещения през деня, но още по-интересен е нощният тур с електрически фенерчета и с много страховити изненади.
Пътешествието до Кингс парк и ботаническата градина беше незабравима разходка. Изкачвайки 101 стъпала по спираловидна алея към кулата, видяхме от високо прекрасна гледка към Суон ривър, преди реката да се влее в океана. А растенията - цветята и дърветата - бяха неизвестни за нас, европейците. Стайният фикус се извисяваше на 5-6 метра и си беше истинско дърво. Научихме, че има 20 вида евкалипти, които са най-срещаният дървесен вид в Австралия. И любимо лакомство за коалите, които никак не ги свързахме с мечките. Те са малки симпатични зверчета, пълни вегетарианци, които се хранят с листата на дърветата. Навсякъде растяха цветя с невероятни пъстри цветове. Оказа се вярно това, което ми бе споменала моята приятелка, че връщайки се в България, всичко й изглежда като черно-бял филм. Толкова цветна и красива е Австралия!
В центъра на Пърт е Бел Тауер (82,5м), която е смятана за един от най-големите музикални инструменти в света. Биенето на 26-те камбани е с неповторим звук, който се разнася над Суон ривър. А реката неслучайно носи името лебедова река! По нея бавно и тържествено плават черни лебеди с червени човки. Не бяхме виждали толкова красиви птици и тогава научихме, че в Австралия всички лебеди са черни. В центъра се вижда и наскоро построената библиотека на площада с катедралата, редом до концертната зала. Тази модерна библиотека е на цели седем етажа, включващи исторически ценности, колекции от редки книги, читални, аудио-визуални зали с виртуални и дигитални ресурси. Заради уникалната си архитектура получава през миналата година световната награда на архитектите (2016 WA Architecture Awards).
Стандартът на живот в Австралия е много висок. В същото време има много примери за т.нар. community service. Безплатни обществени автобуси в четири направления с наименования: red, blue, yellow and green cat за радост на туристите и децата и ги превозваха из целия град, включително и до плажовете и до някои от атракциите. Целта на кметската управа на Пърт е силно да се ограничи присъствието на колите в града. Освен това има наземно метро, което свързва всички части на широко разпрострените квартали с центъра. На местата за пикник, а такива имаше безброй, са организирани безплатни барбекюта, заредени с газ. Семействата си носеха само мръвките и напитките. Българите в Пърт са около 3000. Създали са клуб "Родина" и се събират всяка неделя в православната църква. Дъщерята на Дора свири на пиано, има хористки и всички участват доброволно и безплатно. Много живописен е Фримантълският пазар, който се организира в петък, събота и неделя, където могат да се купят екзотични храни, подаръци и сувенири с емблематичните фигурки на кенгура и коали, бумеранги и др.
В един от дните посетихме игрище за голф, а забележителното в него беше, че наоколо се разхождаха стотици кенгура. Те бяха много кротки, не се плашеха от хората, повечето бяха женски и носеха в себе си малките си рожби в джобчета. Придвижваха се с подскоци и мирно си съжителстваха с играчите със стиковете.
Септемврина Костова
Снимки: авторката