Книга в кошницата с подаръци

Ирина Александрова

Бог е създал от мъглявината на хаоса Земята и Вселената. Елена Влашка е извлекла от хаоса на делника ни книга. Една наистина стойностна книга - "Усмивките на хаоса". Ето как самата авторка обяснява наименованието на творбата си, като посочва и материала, от който е създадена: "Между стореното и нестореното, между казаното и неразбраното, поисканото и неполученото стои "хаосът" на една голяма подредба, която ние не разбираме, не оценяваме и не осмисляме. Стои онова, което някога ще сме разбрали, оценили и осмислили." Също както няма случайна случайност - така и хаосът е всъщност подредба, автор на която са висшите сили. И Елена е надникнала точно в тази скрита подредба, която дава старт на развитието на характерите на героите в книгата, а и на самата авторка, която след дългогодишната си журналистическа практика е нагазила в неспокойните води на белетристиката. Ето как тя самата обяснява този процес: "Неизличимо обичам професията си, която ми е дала щастието да общувам с много хора, да посетя много страни и така да усетя пулса на света. И неговите аритмии. А те са истинска храна за публициста." И за белетриста, бих прибавила аз. Но са минали много години, преди от пашкула на журналистиката да се излюпи и да разпери криле пеперудата на белетристиката...
Как преценява самата Елена това, което е написала? "Подредени истории за объркани истини. За смешното в тъжното и за тъжното в смешното... Накратко: необикновените чудеса на най-обикновения човешки живот, разказани от един обикновен, но препатил човек." Аз си представям така творческия процес на авторката: вади с едната си, "журналистическа" ръка от врящия хаос на делника ни герой, случка, фабула - и я подава на другата си, "белетристична" ръка. И я поставя в книга. В "Усмивките на хаоса".
Шест са разказите в тази малка по обем книга, която вече е стъпила на големия път, който - вярвам в това! - й предстои. Шест разказа, които читателят, по мое мнение, ще оцени за "отличен 6". Защото в непретенциозната им фабула всеки може в една или друга степен да види себе си. С бедността на делника ни, докарал до кражба мизерстващия научен работник ("Тъмната стая"). С тази наша неизтребима потребност да бъдем обичани и да вярваме в обекта на обичта ни - а да се сблъскваме с горчивината на измамата ("Бурен вятър, звезден дъжд"). Елена ни съветва да не отлагаме за после обичта и нежността ("Двоен дубъл", "До утре!"). И ни учи на изстраданата мъдрост да вървим напред - защото животът продължава... В "Българския ген" авторката с усмивка ни въвежда в паноптикума на нашето съвремие и ни сблъсква с герои, до болка познати от миналото - пуснали корени и в днешния ни ден, но претърпели съответните метаморфози. Елена вярва в голямата любов - която е готова да нагази даже в джунглата на престъпленията ("Десет бели негърчета").
Разнопосочни сюжети, различни художествени похвати. В началото ми се стори, че минус на книгата е нейната еклектичност: фантастика, психо, сатира, любовни и криминални сюжети... След няколко минути осъзнах, че всъщност точно това е големият плюс на "Усмивките на хаоса". Авторката разгръща пред нас не само книгата на нашите делници, пренаселени от срещи и раздели, от тъги и радости, от Добро и Зло. Тези осемдесет страници ни демонстрират и разнопосочността на таланта на авторката. Сякаш с всеки разказ ни казва: "Мога така! А мога и така! И още по така!".
А има и нещо, което е патент на Елена и създава неповторимостта й - това са чудесните афоризми, които авторката е нарекла "Аз, Буки - Еленици". От една страна, те са водоразделът, кратката пауза между две теми, между два разказа. От друга страна, те са хоросанът, който ги свързва - като тухлите при строителството.
Иска ми се да завърша с една от чудесните "Еленици": "Кошницата с подаръците на живота никога не е пълна, кофата с боклуците му е винаги препълнена." Вече сме убедени, че Елена е сложила "Усмивките на хаоса" в кошницата с подаръци - за което сме й благодарни.


Елена Влашка на премиерата в СБЖ
Снимка Боян Аврамов