Държава или юмруци?

Цял ден вчера основна тема на целокупния българин бяха задграничните баталии в Бурса между двете родни етнически партии и обединеното им пищене срещу изборните правила, въведени от държавата. Едните гонели другите, турски кмет се явил да държи достлука, а всичките заедно протестирали, че трябва на български да си попълват декларациите на място в секциите. Не знаели езика, видите ли. И един куп роми в родните предели - и те не можели да вържат пет думи на български. Ами, тези хора, като не знаят езика на държавата, чиито граждани са, и като хал хабер нямат какво говорят, пишат и искат кандидатите за власт в нея, поне в течение на последния месец, какво точно правят при урните? Оправдават едни 50 кинта или едни 20 кг месо, което им обещали да прекарат през границата при безплатното си пътуване?
Парламентарната република България избира народното си събрание, което ще я управлява. И като всички държави, естествено, налага изборни правила, които важат абсолютно еднакво за абсолютно всички избиратели. Ако не можеш или не искаш да ги спазваш, не избираш. Това е положението. Когато цигани пътуват гратис в транспорта или не си плащат тока и водата, които са употребили, то е същото - нарушават правилата в държавата. На гърба и за сметка на останалите. По света такива ги отвеждат с полиция. Но у нас контрольорите в трамвая или в избирателната секция - все едно, си обръщат главата настрана и не "забелязват" нарушителите. Може да се окаже вредно за здравето им. Ако обаче докопат гражданин, който не минава по малцинствената група, му скъсват гьона.
Ето, в това е проблемът. Държавата въвежда правила, но е длъжна и да контролира дали те се спазват. Ако не се спазват, тя наказва. А не оставя битието й да зависи от степента на наглост и агресия.