80 години от рождението на Валентин Распутин

Лъчезар ЕЛЕНКОВ

С Валентин Распутин се запознах на едно от заседанията на Българо-съветския клуб на младата художественотворческа интелигенция в средата на седемдесетте години на миналия век. Беше писател със свой вътрешен свят. Не говореше напразно. Споделяше с околните думи, пропити от мъдрост и в повечето случаи - от силна болка, състрадание и убеденост, че светът може да бъде променен и да вярва преди всичко в Човека, носещ в себе си нравственост, морал и обич към Родината.
Беше творец със своя художествена система и дълбока индивидуалност. Подчинена на закони, неразбрани от някои негови съвременници. Написа книгите си на чудесен руски език.
През последните две десетилетия повечето от нас, неговите приятели и почитатели, и не само ние, очаквахме да бъде отличен с Нобелова награда. Не стана! Явно комитетът, връчващ отличието, все още не се е освободил от някои свои пристрастия и хлъзгави оценки. За сметка на това книгите на Валентин Распутин се четат от най-стойностните ценители. Той е в сърцето на руския народ, на славянството и е в златния пантеон на световната литература. Валентин Распутин е ярка звезда в духовната вселена на човечеството.
Той обичаше България. Вложи много усилия за построяването на паметника на Св. св. Кирил и Методий в Москва. Бях до него на 24 май 1992 г., когато на площад "Славянски" бе осветен и открит паметникът. Процесията започна от Успенския събор в Кремъл, премина през Спаските врата и нататък - покрай хотел "Русия" съм святото място. До него вървяха Владимир Крупин и Вячеслав Кликов - скулптор, който извая образа на двамата братя, сътворили най-великото дело в духовния свят на славяните. Тримата поставиха началото на идеята да се изгради паметникът в Москва.
Една от жените, които стояха на тротоара и наблюдаваха процесията, разпозна Валентин и се спусна към него. Аз за пръв път видях жена да целува ръка на мъж. Тя го смяташе за светец. Валентин се притесни и мълча през целия път до площад "Славянски". Той беше една изключително скромна личност. И може би затова създаде своите велики книги, които ще се радват на постоянно присъствие в библиотеките и етажерките в домовете на хората. И още нещо, което вечерта записах в бележника си след големия празник в Москва - откриването на паметника и честването на Деня на славянската писмености култура. Там, сред хората, когато припламна лампадата пред Кирил и Методий, Валентин, дълбоко развълнуван ми каза: "Лъчезаре, иска ми се да вярвам, че паметникът на Светите братя и запалването на лампадата поставя началото на новото възраждане на моята родина - безсмъртната Русия."
Като заместник-председател на Международния фонд за славянска писменост и култура Валентин има съществен принос за изграждането на паметника на Христо Ботев в с. Задунаевка, Бесарабия, където гениалният български поет и революционер е бил учител преди емиграцията му в Румъния. Паметникът бе открит на 2 юни 1991 година. Това събитие стана след дните на Кирил и Методий в град Смоленск.
В едно мое интервю с Валентин Распутин, направено през 1990 година, когато бях директор на Българския културно-информационен център в Москва, големият приятел на България споделя: "Кой от нас не е чел Иван Вазов, Димитър Димов, Димитър Талев, Ивайло Петров... И ако не ги е чел, много е загубил. Нашите литератури са вървели по паралелните пътища на творческите и душевните интереси. Ние сме гледали на процесите, ставащи в живота, с еднакви очи... България за нас е била и е страна не само на слънчева топлина, но и на духовна топлина. А що се отнася до днешните дин, мога да кажа, че когато къщата гори, с музика няма да я спасиш. А угасиш ли огъня, може да се пусне музиката. Само че хубавата, действаща лечебно на душата и сърцето, внушаваща обич и необходимост от братство..."
За мен общуването ми с Валентин Распутин бе творческо възвисяване и мъдро преживяване. Днес, когато вече две години го няма на този свят, усещам, че нещо много съкровено завинаги ме е напуснало. Аз се прекланям пред таланта и обичта му към човека. И ние, българските му приятели, винаги ще го носим в себе си. За нас е жив!



Лъчезар Еленков


Валентин Распутин