"Брекзит"-ът плаши българите в Британия

Галя КЛАРК

В последните месеци българската общност на Острова е настръхнала - нашенци масово се плашат от евентуалните последствия от "Брекзит"-а. Нали като излезе Британия от ЕС, би означавало край на "свободното движение на хора". Още преди референдума миналото лято бе ясно, че много бизнеси в Обединеното кралство са зависими от източноевропейската работна ръка. Българи и румънци събират ягоди, гъби, зеленчуци, сортират ги и ги опаковат. Източноевропейци приготвят пилетата от фермите за продажба в магазините. Пак те мият огромните съдове, в които се приготвят готовите храни. Те чистят къщи, превозват доставки по поръчки, направени онлайн, мият коли.

Ще ни изгонят ли, ще ни депортират ли

питат с уплаха български работници. Свикнали са на този гурбет, намерили са квартира, работа, прехвърлили са и семейството си тук. Получили са номер на застраховка, при който човек има право да работи, да плаща данъци, както и да кандидатства за социални помощи. Направили са си банкови сметки, записали са се в медицински служби към британската здравна каса (безплатна), регистрирали са децата си в британските детски ясли и училища.
Преди няколко седмици се пусна слух, че вратите на Англия се затварят за европейски граждани на 15 март, когато се предполагаше, че Тереза Мей ще започне преговорите с ЕС. Събитието се отложи за 29 март, но съвсем няма да е свързано с такова драстично развитие. Ако се затваря врата, то е

логично това да стане чак след две години

когато приключат преговорите и Британия окончателно напусне ЕС. Дотогава правата на гражданите на Евросъюза са гарантирани. Не може обаче да се отрече, че са използвани като разменна монета в преговорите. Вашите източноевропейци ще са ОК, доколкото британците, живеещи в държавите от ЕС, също запазят статута си, е логиката на кабинета. Никому не се харесва тази търговия, но тя е неизбежна. Появи се дори петиция за запазване правата на европейските граждани, както и форум в интернет. За момента нищо не ги заплашва, но когато се говори упорито на една тема, въздухът се разваля и не се диша спокойно.
Така беше и в първите дни и седмици след референдума. Тогава имаше прояви на ксенофобия и беше тежко за европейците. Някъде имаше заплахи към поляци, даже един бе убит от хулиганстващи тийнейджъри. В Норич бе запален румънски магазин. Към българи нямаше сериозни заплахи. Сега всичко това е минало, европейците живеят и работят доста спокойно, но са притеснени дали след две години няма да бъдат принудени да се върнат в държавите си. Повече от ясно е, че депортации няма да има. Много е възможно обаче да се въведе визов режим, за да е контролирана емиграцията. В борсите по труда с големи букви има съобщения, че правата на европейските граждани се запазват и статутът им не е променен.
Британското селско стопанство е

зависимо от източноевропейските работници

В предаването на Би Би Си "Country file" от 19 март въпросът бе коментиран от фермери. Ако има рестрикции към работната ръка, "това ще е много тревожен процес, свързан с катастрофа за индустрията ни", твърдят те. Фермерите не могат да наемат местни хора, тъй като те не биха работили това. Не става дума само за нискоквалифициран персонал, а и за висококвалифицирани специлисти, например ветеринарни лекари. Оказва се, че една трета от ветеринарните лекари не са англичани. Британските ветеринари не искали да работят във ферми. Идващите на Острова обаче искат някаква сигурност за себе си и семействата си.
На предупрежденията за недостиг на работна ръка министър Андреа Ледсъм, отговаряща за селското стопанство, казала, че изходът е в технологиите, в машините. И днес на Острова в земеделието и животновъдството се използват много машини, например конвейери за събиране на плодове. Не можем обаче да сменим всички работници с роботи, признават фермерите.
Въпреки че бъдещето на Острова е несигурно за сезонните работници от България и другите европейски страни, едно е ясно -

вратите няма внезапно да се затворят

Скоро се очаква да бъде взето решение как да се гарантира работната ръка. Възможно е да се въведе нова визова система, която да осигури идването на работници. Още т.г. трябва нещо да се направи, догодина ще е твърде късно, казват специалистите. Те се оплакват, че и сега са намалели работниците им. Има хора, които не могат да намерят постоянна работа и им е омръзнало да работят за кратко време и после дълго време да стоят без заетост. Те често вземат решение да се върнат в страната си.
Други намират работа извън сектора на селското стопанство и промишлеността - най-често в услугите, в ресторантьорството и хотелиерството, в домовете за стари хора или хора с медицински проблеми, в сферата на чистенето на къщи и офиси, доставка на стоки с коли и камиони.
Българите, дошли на Острова преди повече от 5 години, не се притесняват толкова за бъдещето си, колкото нашенците, пристигнали преди няколко месеца. Те се чудят, ако се върнат за лятната отпуска в България, дали ще имат работни места. Отговорът е положителен. Промените няма да са бързи, ще бъдат грижливо обмислени, така че, от една страна, британският бизнес да пострада минимално, а от друга - да не се пречупват съдби и разделят семейства.
Българите в Британия възнамеряват да гласуват. И как не - много от тях са дошли наскоро и все още се чувстват плътно свързани с родината. Искат да променят обстоятелствата в България по начин, който да не позволи на безотговорни правителства с бездействието си да тласкат хората към гурбет.


Виолета Лазаров:
Има много неща за промяна

Виолета е от Пловдив. От 8 г. е в Англия. В момента започва работа като помощник-учител.
"Живея в Норич от 2014 г. Чувствам се много добре в този красив град, защото атмосферата тук е благоприятна за хора, които искат да работят и да се развиват професионално. Политическата ситуация се промени значително от времето, в което за първи път се преместих в Англия. Но мисля, че "Брекзит" не би засегнал хората, които вече са се установили на Острова, а може би само ще редуцира бъдещите нива на емиграция.
Като български гражданин ще гласувам на изборите. Има много неща, които трябва да бъдат променени в структурата на държавата, но се надявам един ден стъпка по стъпка тя отново да бъде добра среда за хора като мен. И ключът за този успех е въвличането на млади и образовани хора в политическите и икономическите проблеми на страната."



Дияна Калайджиева:
Държавата ни изгони

Дияна е от Сливен. Там шиела модели за фирмата "Миролио", сега работи във верига ресторанти. Пристигнала е преди няколко месеца на Острова.
"Тук се чувствам добре. Норич като град ми харесва. Човек е спокоен тук. Дори и малко часове да работиш, можеш да си позволиш да бъдеш добре и да си купиш всичко. Тук има по-добро бъдеще за децата и за нас. "Брекзит"-ът ме притеснява много. Страхувам се да не се наложи да се върнем в България. Там е трудно да се живее. Заплатите са с пъти по-малки от тези в Англия.
Нищо скоро няма да се промени в България. Държавата е окрадена от управниците. Те и да се сменят, следващите почват да грабят. Има много богати, а повечето хора са бедни данъкоплатци. Страната ни е много красива. Като народ сме способни. Всичко можем. Държавата ни изгони. Та кой не иска да живее в родината си, в своята къща, да си кара колата, да работи по специалността си? Да си гледа спокойно децата. И не на последно място - да говори майчиния си език."


Марияна Атанасова:
Ще се върна при по-добри времена

Марияна е от Благоевград.
"На 27 години съм. Дипломирах се по специалност мениджмънт. В България трудно се намира работа за квалификацията ми, особено след 2009 г. Това ме принуди да потърся реализация отвъд пределите на родината. От 4 години съм във Великобритания. Адаптирах се лесно, отне ми почти година да свикна с навиците, традициите и характера на хората. Много ми помогна работата с колегите. Получих подкрепата на мили служители, с които поддържаме контакти и извън работната атмосфера. Често остават изненадани от традициите ни, като постната вечеря преди Коледа и мартениците.
С нетърпение очаквам изборите. Като изключим бюрократичните пречки пред гласуването отвъд пределите на държавата, за нас, българите, потърсили бъдещето си по трудния начин - зад граница, всеки изборен процес е тържество по отстояване на демократичното право да определяш бъдещето на Отечеството, в което в по-добри времена ще се завърна. Политиците ни ще трябва да чуят, че и нас ни има и сме напуснали семейното огнище заради неуспешните им политики.
По отношение на "Брекзит" мисля, че никой не очакваше подобен резултат. Опитвам да проявя емпатия към консервативно настроените британци, за които бюрократичните правила на Брюксел създават пречки и нелогични затруднения, но съм уверена, че разумът ще надделее. За нас е важно да се запазят гарантираните ни свободи от Лисабонския договор, най-вече свободата на придвижване. Силно се надявам нашите представители в ЕС да наложат вето над опитите да се ограничи тази възможност и да се погрижат за по-мек режим относно пребиваване във Великобритания. Българите сме трудолюбива и талантлива нация, а понякога пречките дори ни мотивират повечe."