Магазин в Пловдив

Теодор Демирев

През последните 5-6 години преди 1990 г. прясното мляко беше по 30 ст., киселото по 18 без бурканчето, 22 с бурканче или в кофичка. Кравето сирене беше 2,60 лв. за килограм. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има.
Минималната заплата беше 120 лв., но през 1989 г. я направиха 140 лв. Рибната консерва "Копърка", символ на студентската мизерия, - 28 ст. Пресен сафрид - 64 ст. килото. Замразена скумрия - 1,20-1,60 лв. според едрината. Лютеница - 48 ст. апетитката, 60 ст. - обикновената. Русенско варено (ама не от карантии като сегашното) - 1,30 лв. Консерва скумрия в собствен сос - 36 ст. Скумрия консерва в подлютен сос - 38 ст. Консерва "Ропотамо" (деликатесче) - 55 ст. Македонската, известна като "кучешка радост", беше 3,30 лв. или 3,60 лв. - дето сега ни агитират да уМрем за нея. Ама беше от месо. Кифлата беше 15 ст., баничката със сирене различно - от 15 до 20 ст. Бозата - 6, 15, 30 ст. Литър швепс - 60 ст. без бутилката. Вино "левче-кефче" - 90 ст. Бялото - 97 ст. Червеното, не помня включваше ли бутилката от 10 ст., или тя отделно. Коняк "Златна котва" - 3,90 бутилката. Ракия плодова - 3,90 лв., сливова - 4,90- 5,10 лв. (все 700 г) Коняк "Слънчев бряг" май 4,80 лв., но може и да беше 6,80 лв. Захарта беше 70 ст. и 18 лв. кило кафе, но през 1988 г. ги вдигнаха. Велосипеди - всички по 85 лв. Батерийка "Никопол" - 13 ст., батерия 4,5 волта - 48 ст.
По времето на Тодор Живков народът работеше и ако и да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Дядо ми е работил 25 г. като електромонтьор и квартален електротехник, за тия 25 години за все Бога два пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 кВтч дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кости, или 400 л прясно мляко. Нямаше, или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха два пъти в годината. А сега? По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият - дърт, другият - син на цигански барон. Ненавиждаше българите и демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.
Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото - демек, съвестни. Това го виждах всяка нощ, като окъснеех, когато ходех по купони. Млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките. Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати. Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката - със седмици се коментираше.