Нищо лично

НСИ излезе вчера с важна икономическа новина за заплатите! Разгеле, крайно време беше, зарадвахме се вкупом. Оказа се, че информацията всъщност засяга съвсем друга тема - разходите на работодателите за възнаграждение за един отработен час растат. Горките тъжни работодатели! Дето и без туй плащат все едно откъсват от залъка си. Като чуят увеличение, треска ги тресе, изливат гнева си зевсов веднага. Търсят и под вола теле само и само да докажат как по-високата минимална заплата заплашва с фалит честния им бизнес. Как тя не следва икономическата логика, инфлацията, производителността на труда, как ще докара безработица... Класовете за прослужено време, като социалистическа отживелица, и те ги докарват до истерия, за минималните осигурителни прагове не искат и да чуят.
И забравят - въпреки спънките и пред тях самите, че държавата все пак им прави жестове. Давайки си сметка, че все пак бизнесът е този, който осигурява работни места, заетост, която в момента е ахилесовата пета на икономиката и причината за бедност в цели региони. Друг е въпросът доколко тези работни места са точно онези, които ни трябват сега и в бъдеще. Оборудването и амортизираните мощности също допринасят за увеличаване на разходите за труд. Условията за работа - и те. Но дали самите правят нещо повече, за да ги има. А това нещо повече си има и име - конкурентни заплати и разходи по предназначение - и в машините, и в кадрите. Нещо, което съвсем сигурно ще се рентира подобаващо. Стига навреме да се хване бикът за рогата.
Казано е: времето, което имам, са парите, които нямам. И обратното. Е, не може да имаш и едното, и другото! А и кой е казал, че да правиш бизнес е лесна работа? Явно на тази лекция нашите работодатели са отсъствали. Нищо лично, моля!