29 Март 2024петък00:55 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Знание

Между регламента и науката

Правилата за пазарно усвояване на европари не може да подменят националното развитие на изследователския сектор

/ брой: 56

автор:Велиана Христова

visibility 1009

Когато построиш накриво основата, къщата ти няма как да е стабилна. Тази очевидна истина е потвърдена още веднъж от сагата с оперативната програма, наречена с гръмкото име "Наука и образование за интелигентен растеж" (ОПНОИР). България бе единствената държава в ЕС, която за предишния програмен период 2007-2013 г. не предложи оперативна програма за развитието на науката. По-точно, при подготовката за членството ни в ЕС управляващите от НДСВ не поискаха да има такава програма. Въпреки че в София идваха високопоставени емисари от Еврокомисията, обикаляха финансовото министерство и МОН, обясняваха, че науката в България все още е на високо равнище и е ниша за конкурентоспособност на страната ни. Аргумент бе и това, че правителствата след 1989 г. нанесоха огромни финансови щети на науката и трябва поне чрез оперативна програма да бъдат укрепени водещите научни организации у нас. Никой не ги чу, науката ни
продължи да затъва финансово

Затова за програмния период 2014-2020 г. българските учени чакаха първата оперативна програма за наука с огромно нетърпение и надежди. Уви, министърът на ГЕРБ Сергей Игнатов първо натъпка и образованието в програмата, а сетне частта в нея за научния сектор постепенно се оказа предназначена не за развитие на самата наука, а за развитие на икономиката чрез иновации и пазарна реализация на научен продукт. Науката и икономиката обаче са твърде различни неща, имат различни цели и различен начин на постигането им. Не може в България науката да се води по една разрушена икономика, небалансирана и основаваща се предимно на малки фирми в услугите и търговията. Водещите научни школи в страната ни не съответстват на онези области от бизнеса, които биха имали желание и възможности да внедряват иновации. В най-добрия случай ОПНОИР ще обслужи само част от учените, а водещи научни звена у нас е възможно да се окажат извън всичко и да продължат да тънат в мизерията, на която ги е обрекла държавата. Дано новите центрове пък не се окажат подобни на

скандалния "София тех парк"

глътнал над 90 млн. лв. досега, в който стартиращи фирми се раждат само на сън. Не искам да бъда лош пророк, но ДУМА от години предупреждава, че е грешно построена основата на "София тех парк" - срещу едни усвоени пари той да стане "хотел" за фирмени офиси и "инкубатор" на наука на гола поляна. Едва сега безполезността на начинанието лъсва като изненада за медиите.  
На този етап в частта за наука на ОПНОИР е обявен конкурс с 350 млн. лв. за създаването на 8 т.нар. центрове за компетентност и 4 за върхови постижения - и в двата случая насочени към реализиране на приложна наука за развитието на бизнеса. Това е положението. Така че би трябвало учените ни да престанат жалба да жалят за неосъществената си мечта за научна програма, което те продължават да правят, а да се съсредоточат върху реалната ОПНОИР и да видят каква полза биха могли да имат. Всъщност, след проблеми в течение на месеци, 33 екипа от учени  успяха да подадат в срок проектите си за  центрове за компетентност и 11 - за центрове за върхови постижения. Тези 44 проекта ще са обект на оценяване от страна на оценяващи комисии в МОН, включващи и външни оценители, за чието избиране в момента тече конкурс.
Преди това ексминистър Меглена Кунева обяви пишман обществена поръчка за избор на оценители на проектите и покани... фирми посредници да подберат тези оценители, от които пък се искаше да са с квалификация само "бакалавър" и те щяха да оценяват проектите на водещи български професори. Служебният министър Николай Денков, отмени поръчката. И в този момент стана ясно, че основата пак е накриво положена. Основата в случая е

Постановление 162 от 5 юли 2016 г.


което определя правилата за усвояване на пари по европрограмите - и за подаването на проекти, и за оценителите. Това постановление се отнася за всичките 12 програми от структурните фондове, то не прави разлика между спецификите на всяка оперативна програма, включително за избор на оценители. Според ПМС 162 оценители може да бъдат избрани или чрез... обществена поръчка, или чрез конкурс, обявен централизирано от Централния координационен орган на всички оперативни програми, който е част от МС. Дали Томислав Дончев е смятал, че министерствата нямат капацитет да управляват оперативните си програми, та е събрал всичко в свои ръце през юли 2016 г.?   
Обществена поръчка в науката по принцип е нонсенс, дори в регламентите на ЕС е записано, че науката не подлежи на обществени поръчки. Освен това поръчката отнема повече време, заедно с традиционните у нас обжалвания. И като не може самостоятелно да обяви конкурс за оценители, МОН е приело варианта конкурсът да се направи от Централното звено в МС. Въпросното звено пусна покана за набиране на оценители по ОПНОИР, срокът за кандидатстване е 18 април, а оценяването на научните проекти в МОН се очаква да стане от 15 май до 15 юли. На оценителите ще се плаща ставката, определена от Съвета за европейски изследвания - 450 евро на ден.
Както ДУМА писа, оценителите ще преглеждат проекти в 6 научни области - от математика до хуманитарни науки. Те няма да се занимават с проверка дали подадените научни проекти съответстват на условията на ОПНОИР (това се прави в момента в МОН). Тяхната оценка ще бъде за проектите по същество. В поканата на звеното от МС обаче е записано подвеждащо "ще оценяват проектите само технически и финансово", което хвърли учените в недоумение. Така или иначе, комисии, съставени по този начин, едва ли ще одобрят проекти от типа на идеята за реставриране на няколко бани в София, паметници на културата, които общината представяше като "центрове за компетентност", та

накара учените да се превиват от смях и от гняв  


В поканата звеното на МС постави изискване кандидатите за оценители да имат квалификация поне "доктор" и 10 години опит в съответната научна област след защитата на дисертацията. Има и строги допълнителни изисквания за всяка от 6-те научни области - за брой публикации, цитати, патенти, участие в проекти и стартиращи фирми и пр. В математиката например се иска кандидатът да има 20 статии в реферирани международни списания, а висок брой цитати спрямо броя статии (т.нар. индекс на Хирш) е бонус. В природните науки се искат 40 статии, в обществените и хуманитарните - поне 1 монография, 30 научни статии и 60 цитирания. За хуманитарите поканата създава обаче  голям проблем, защото се иска статиите и цитатите им да са отчетени в базите данни Web of Science, SCOPUS и/или HarzingТs Publish or Perish. Очевидно, този текст е писан от хора, които нямат представа от хуманитаристика. Не само българските, но и чуждестранните учени хуманитаристи публикуват главно в специализирани издания (например славистични или национални), които често не се отчитат в посочените бази данни. Тази липса съвсем не омаловажава тяхната квалификация и научни приноси. Колко кандидати може да се явят при това положение? А МОН обяви, че за всеки научен проект ще има по 5-има оценители, за обективност. Според зам.-министър Ваня Стойнева, поканата за конкурса ще се разгласи широко, като се изпраща в научни организации в ЕС с опит в оценяването, като например Европейската научна фондация, както и в световни научни списания като "Нейчър".
Процедурата за избор на оценители

обаче има два етапа


Централното звено в МС съставя само списък на оценители, които отговарят на изискванията на конкурса. А дирекцията в МОН, управляваща ОПНОИР, в едноседмичен срок след това трябва да избере от списъка подходящи оценители плюс резерви за всяка от оценителните комисии по видове науки, които ще класират 44-те научни проекта. МОН обнародва и методика, по която ще става това. Според методиката избраните оценители трябва в последните 5 години да не са били в трудови, служебни и други договорни отношения с научните организации, които кандидатстват с проекти, както и да нямат съвместни публикации. Това се удостоверява с декларация, а тя ще бъде проверявана от комисията в МОН, разпределила оценителите по науки. Би трябвало в методиката си МОН да отчете, че не може да се иска от хуманитаристите, за да получат бонус наравно с инженерите и аграрниците, да имат публикации в цитираните бази данни, още по-малко - патенти, участие в стартиращи фирми и прочее абсурдни за хуманитарната наука неща.
Целият този лабиринт от административни правила следва десетки бюрократични регламентации, създадени от други чиновници в Брюксел за "усвояването" на европари. Но дори в ЕС са категорични, че оперативните програми са само допълнение към националните грижи за науката. Тук стигаме до съществения въпрос - за националната стратегия за научни изследвания. През юли 2011 г. тя бе приета в НС от мнозинството на ГЕРБ, нещо като имитация на стратегическо виждане. Стратегията за развитие на науката би трябвало да определи първо процента от БВП на държавното финансиране за изследванията (престъпно нисък в момента, 10 пъти по-нисък от средния в ЕС); второ - пътя за развитие на фундаменталната, на приложната наука и на кадрите в науката; трето - начините за внедряване и продажба на научни продукти, включително взаимоотношенията на науката с бизнеса. Това са три различни неща и всичките те поотделно са уредени законово в страните на ЕС. У нас те са напълно размити във визията на държавата за развитието на България.
Лошото е, че на 25 октомври 2016 г. кабинетът "Борисов-2" прие актуализиран вариант на научната стратегия до 2025 г., който, слава богу, не стигна до НС. Защото този вариант подчинява цялата национална визия за науката на правилата на ОПНОИР и на пазарната реализация, т.е. превръща науката просто в стока и подменя развитието й с усвояването на европари. А самото развитие се "спуска" на учените от администрацията с помощта на неколцина приближени до властта "наши" експерти. Засега не е ясно дали в МОН се е вкоренило трайно отношението към науката като към краставица на Женския пазар. И дали някой иска да излезе от оковите на тази порочност.
Това всичко трябва да се промени и това ще бъде онази промяна, която ще работи за България.        

 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ