Издислави

Спасение няма. "Издислав" дебне отвсякъде. Изобщо не става въпрос за фолкпевеца Фикрет Стораро-Фики. А за явлението "издислав". За онези отрочета във всички сфери на обществения живот, които с вълшебна пръчица или с парите и юмрука на друг стават капацитети по всичко. За парвенютата, израснали в клетка и захранени със златна лъжичка, които и грам представа нямат какво означава да се бориш със зъби и нокти за хляба, за работното място или просто за живот. Става въпрос за онези, които сами за себе си знаят, че са най-добрите, най-можещите, решени да изпъкнат навсякъде, с цената на всичко.
На такива издислави се нагледахме в последните години. Отвратени сме. От мръсната газ, с която безцеремонно карат мощните си джипове, мачкайки хора. От кубиците силикон, дошли повече от сивото вещество в черепната кутия. От поредните селфита на "куул" местенца. Пробутваха ни се като политици, депутати, министри, сценаристи. И драскаха ли, драскаха по нервите ни.
На фона на цялата издиславия естествено звучи, че истинският Издислав получил плакет от МВР. За "съпричастност в инициативите на СДВР". Знаят ли издиславите какво значи съпричастност? И в кои инициативи, боже! Как ми се искаше поне тази чалга да ни беше подминала! Човечецът сигурно пее така, както и му се радват. Той дори не знае за какво има плакета - сигурно ще го ползва за индулгенция, когато натисне мръсно газта на "ебемвето" си. И изобщо не ми пука дали Румяна Бъчварова е знаела за наградата, дали шефът на СДВР е разбрал, дали някоя "куха лейка" е вдянала как е опозорила институцията. Изобщо не искам да питам дали поне плакет е получил Веселин Маринов от приятеля си Цветан Цветанов за "Нашата полиция"...
Все ви е тая, нали? Цялата Мара втасала, тръгнали сме за плакети да ореваваме света. Е, за това иде реч. За издиславите, на които дишаме простотията.