Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

19 Август 2017 | Събота
 
вход регистрирай се

Пегас

Панорама

Личности и съдби

Думи за Мартин Хайдегер - Мислителят от края на нощта

17. Март 2017 , брой: 54   243   0




Цветан ТОДОРОВ

Ако от философските книги се интересуват преди всичко философите, то е, защото тези съчинения са твърде далече от света на обикновените хора. Но през един от последните литературни салони имаше едно щастливо изключение - всички погледи бяха приковани към личността и делото на германеца Мартин Хайдегер. В центъра бе книгата "Хайдегер и нацизмът" от Виктор Фариа.
Фактите, разбира се, са ясни и неоспорими: прочутият немски мислител е бил нацист - повече или по-малко активен през периода 1933-1945 г. Това не би било толкова шокиращо (милиони германци, а и не само германци бяха  нацисти), ако  Мартин Хайдегер все пак не беше един от най-влиятелните философи на нашето време - може би най-влиятелният в днешна Франция. И още нещо: каква е била връзката между политическото присъствие на Мартин Хайдегер и неговата философия?
Засега този въпрос не е получавал истински отговор. От една страна, неговите врагове, които го ненавиждаха, а всъщност не го познаваха и бяха готови да приравнят философията му с идеологията на нацизма. Затова защитата трябваше да възприеме една от следните стратегии: а) да отрече изцяло проблемите, които тук са поставени на точен и в същото време емоционален език, непременно етичен; б) да ги признае, но да не приеме връзката им с творчеството му; в) да признае само част от философията му - не лично неговата, а онази, която е наследил от класиците.
В този контекст наскоро излязлата книга на двамата френски автори Люк Фери и Ален Рьоно (изд. "Галимар", Париж) е наистина новаторска. За първи път поведението на Мартин Хайдегер е разгледано в пряка връзка с мисленето му - философията и политиката тук не ни дават истинските отговори. Според него човешките същества не са роби и могат да действат свободно и свободно да изявяват своята воля. Освен това хуманизмът е универсален, всемирен: той потвърждава принадлежността на всеки от нас към единния човешки род, без да се разделя той на нации и класи. Това е дълбокият смисъл на двете прочути думи "свобода" и "равенство", които разтърсиха света преди две столетия и положиха основите на днешните модерни демокрации на ХХ век.
Какъв всъщност е  отговорът на Фери и Рьоно? Като изходна точка двамата автори вземат връзката между философията и политиката, която сама по себе си не е нито толкова важна, нито толкова интересна. И все пак има някои неща, над които си струва да се замислим. Нашите демократични институции съдържат в себе си определена философия, която наричаме хуманизъм. 
Що се отнася до Мартин Хайдегер - той винаги е бил противник на хуманизма, противопоставял е "спокойствието" на "свободната воля", фаворизирал е национализма за сметка на идеалите на Всемира. Винаги е бил резервиран и дори неприязнено настроен към демократичните ценности - и преди, а и след ангажиментите си към нацизма.
Но означава ли това, че сега трябва да осъдим изцяло неговата философия и да я отречем изцяло? Разбира се, че не! Хайдегер има право да критикува ексцесите на модерния свят, тоталното му технизиране, опасността от опитите за подчиняването на природата, безумието на ядрените експерименти, генните манипулации с човека и животните и всички други вредни действия.

ЦВЕТАН ТОДОРОВ
(1939-2017)

Световноизвестният български философ, литературовед и критик Цветан Тодоров почина в Париж в началото на февруари. Той бе смятан и за един от най-големите съвременни литературни теоретици. Роден е на 1 март 1939 г. в София. Негов баща е известният библиограф професор Тодор Боров, а дядо по майчина линия - общественикът Иван Пеев - Плачков. Брат му, професор Иван Тодоров, е известен физик. Цветан Тодоров завършва гимназия в столицата и учи български език и литература в Софийския  университет. През 1963 г. като стипендиант заминава за Париж.
През 1966 г. защитава докторска дисертация на тема "Литература и означаване" под ръководството на Ролан Барт. Извежда на преден план тезата, че поетиката - това са специфичните езикови условия на създаване и означаване на художествения текст. От 1987 г. ръководи Центъра за изследване на изкуствата и езиците към Френския национален център за научни изследвания, където работи от 1968 г. Цветан Тодоров е известен на първо място като литературен критик и теоретик, неговите философски рефлексии за самоопределянето са от голямо значение за антропологията и социологията. Въпросът за собствената и чуждата културна идентичност е една от важните теми в дебатите на съвременната антропология. Книгите на Цветан Тодоров, писани на френски, се превеждат в България след 1984 г.

Превод от френски и бележка:
Огнян  СТАМБОЛИЕВ

 

 

 

Пегас

  • От редактора
    18. Август 2017 161
    133
    0

    В България през последните години се наложи просташкият език, масово използван от така наречения политически, икономически и "културен" елит. Виновни за това са и голяма част от медиите, които заливат зрителите и читателите си с простащина, цинизъм и арогантност. Кои са героите на новото време? Кои са моделите за подражание на подрастващите? Мутри с речников запас от около 200 думи,...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"