Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Март 2017 | Четвъртък
 
вход регистрирай се

Пегас

Панорама

Имена

Поет с висока социална чувствителност

70 години от рождението на Янаки Петров (1947-1998)

17. Март 2017 , брой: 54   50   0




Проф.
Никола ВЕЛИКОВ

Когато се е родил Янаки Петров, аз вече не живеех в родното ни село Голямо Буково, Бургаско. Но научих своевременно за първите му литературни прояви. С утвърждаването му като поет и журналист нарастваше и моят интерес към неговото личностно развитие. Следях с интерес и високо удовлетворение неговите високи литературни изяви и успехи. Към неговото творчество се върнах отново през 2003 г., когато реших да съставя и издам една книжка, озаглавена "Странджански бисери". В нея включих и 18 негови стихотворения.
Като изучих почти цялото поетично творчество на Янаки Петров, стигнах до най-общия извод, че той е творческа личност с ярка социална чувствителност. Не съм литератор. Икономиката е на разстояние от литературата, но изключително ярката социална чувствителност на Янаки Петров към "проблемите на деня" може да се долови и от един непрофесионалист. Тази чувствителност намира израз в няколко особено важни направления.
Той е дълбоко чувствителен към корена си, към проблемите на родното си село. В едно стихотворение, посветено на родното му село, той е дълбоко развълнуван от факта, че там "няма на кои врати да похлопа". Взирайки се в него, хората от селото не виждат в познати черти. Попаднал във втора гранична зона, той изглежда като "нечист" и заявява на себе си, "че идва в тази зона законно, с открит лист".
Той е дълбоко чувствителен към проблемите на децата - по всички възможни азимути.
В стихотворението "Чичо Чичопей", какъвто е неговият литературен псевдоним, четем:

Пръв приятел на децата,
на смеха и песента,
леко стъпвам по земята,
весел ходя по света.

За него е висша ценност и удовлетворение да бъде пръв приятел на децата.
Във всички негови стихотворения прозира собствен стил и почерк, който учи децата на нестандартно мислене, да виждат зад нещата и онова, което не се вижда на пръв поглед. Което и негово стихотворение за деца да вземете по замисъл и съдържание, е дълбоко самобитно и социално ("Хвърчи ли жаба?", "Коста под моста", "Закачка" и др.). В стиховете прозира стремежът на поета да формира у малчуганите нестандартно мислене и виждане на нещата в живота.
Една част от поетичното творчество на Янаки Петров съдържа висока социална чувствителност към средата, в която той живее и твори - локална, национална, международна.
Янаки Петров е наясно с могъщия социален потенциал на обществото, но същевременно вижда, че някои от неговите подсистеми и сфери не функционират достатъчно ефективно.
Той роптае срещу отчуждението в големия град:

Далеч от близките си хора, от другарите
аз не познавам никой в този град.
(...)
В този град гъмжи от хора, но един
от тях не ми е казал здрасти!
(...)
Дано поне един да се обърне,
ако не със поздрав, с ругатня.
 
Той се бунтува срещу средата, в която творецът не може да каже всичко, което мисли. В стихотворението му "Сила", посветено на Андрей Германов, четем:

И който този път измине
без подлости, без мерзък страх,
на него ще завиждат силните,
че е по-силният от тях.

В стихотворението "Всичко, всичко може да се случи на човека" авторът се тревожи от рисковете за човешкото общество и за отделния човек, произтичащи от близката и далечната среда, в която живеем:

Може Хитлер някой да се пръкне и повел безоките
тълпи,
всяка светла пот и светла мъка във човешка кръв да
потопи.
(...)
Може някой земните проблеми с атомна бомба да
разреши
(...)

Разбира се, от тревожната социална чувствителност и бунтарството на Янаки Петров могат да се правят обобщения, противни на неговото "верую", само от литератори с нечиста съвест, тъй като в неговото творчество е налице категорична защита на левите идеи и реалния социализъм.
Висока социална чувствителност "лъха" от поетичното творчество на Янаки Петров, посветено на революционното движение в неговия роден край.
Ръководителите на антифашисткото въстание от 1923 г. са от родното село на Янаки Петров. Това са младият революционер Никола Попов (от БКП) и левият земеделец Иван Ников. След разгрома на въстанието Никола Попов пренася своята дейност на европейската сцена - в Париж, Берлин, Виена, Варшава и др. През 1943 г. Гестапо го залавя на територията на Полша като сътрудник на съветското разузнаване и го изпраща в концентрационен лагер, където загива. Янаки Петров се прекланя пред неговия подвиг.
В стихотворението "Реквием", посветено на него, четем:

Реквием

            На революционера от Голямо Буково
            Никола Попов

Половин век след твоята смърт в нацисткия
лагер
ние в нашето село ти издигнахме
паметник.
(...)

- Той беше добър музикант -
разказва бай Тодор Гърланов,
и когато замина за Франция,
подарихме му флейта.
(...)
Говорят даже, че си бил поет,
макар че стихове не си оставил.
(...)
И тъй - додето стигнеш Освиенцим,
(...)
Точно ти ли, Орелът на Странджа,
който толкова обичаше свободата,
трябваше да издъхнеш в такава катакомба.
(...)
Не на кладата като Джордано Бруно,
да не светиш.
Не разстрелян на площада -
да не станеш знаме.
(...)

Янаки Петров се прекланя пред революционния подвиг на своите земляци не само в поетичното си творчество, но и в серия от журналистически очерци.
Симпатиите на Янаки Петров към революционната и родолюбива дейност на населението от този край имат и други измерения. Той заедно с журналиста Кирил Момчилов и отец Веселин Димитров полага изключителни усилия за подготовката и издаването на записките на игумена на Голямо-Буковския манастир -  Рафаил Вълчанов. Тези записки имат изключително висока научно-познавателна стойност и аз имах честта да ги преиздам през 2011 г.
Когато отбелязваме 70 години от неговото рождение, можем единодушно да отбележим, че той ни напусна преждевременно, в творческата си зрялост, когато бе в състояние с таланта си да обогати българската култура и особено детската ни поезия с нови, самобитни, специфични само за него поетични творби.

Янаки Петров   

 

 

 

Пегас

  • Дело
    17. Март 2017 54
    355
    0

    Има едно безсмъртно произведение на Христо Смирненски - "Приказка за стълбата". Особено актуално е, когато дойдат избори. Хубаво е всеки човек да си го припомня периодично, а на бъдещите  депутати или министри да бъде настолно четиво. Но именно за тях, които ще избираме другата седмица, аз ще се опитам да им го припомня, пречупено през нашето настояще.
    Надявам се тези,...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"