Поет с висока социална чувствителност

Проф. Никола ВЕЛИКОВ

Когато се е родил Янаки Петров, аз вече не живеех в родното ни село Голямо Буково, Бургаско. Но научих своевременно за първите му литературни прояви. С утвърждаването му като поет и журналист нарастваше и моят интерес към неговото личностно развитие. Следях с интерес и високо удовлетворение неговите високи литературни изяви и успехи. Към неговото творчество се върнах отново през 2003 г., когато реших да съставя и издам една книжка, озаглавена "Странджански бисери". В нея включих и 18 негови стихотворения.
Като изучих почти цялото поетично творчество на Янаки Петров, стигнах до най-общия извод, че той е творческа личност с ярка социална чувствителност. Не съм литератор. Икономиката е на разстояние от литературата, но изключително ярката социална чувствителност на Янаки Петров към "проблемите на деня" може да се долови и от един непрофесионалист. Тази чувствителност намира израз в няколко особено важни направления.
Той е дълбоко чувствителен към корена си, към проблемите на родното си село. В едно стихотворение, посветено на родното му село, той е дълбоко развълнуван от факта, че там "няма на кои врати да похлопа". Взирайки се в него, хората от селото не виждат в познати черти. Попаднал във втора гранична зона, той изглежда като "нечист" и заявява на себе си, "че идва в тази зона законно, с открит лист".
Той е дълбоко чувствителен към проблемите на децата - по всички възможни азимути.
В стихотворението "Чичо Чичопей", какъвто е неговият литературен псевдоним, четем:

Пръв приятел на децата,
на смеха и песента,
леко стъпвам по земята,
весел ходя по света.

За него е висша ценност и удовлетворение да бъде пръв приятел на децата.
Във всички негови стихотворения прозира собствен стил и почерк, който учи децата на нестандартно мислене, да виждат зад нещата и онова, което не се вижда на пръв поглед. Което и негово стихотворение за деца да вземете по замисъл и съдържание, е дълбоко самобитно и социално ("Хвърчи ли жаба?", "Коста под моста", "Закачка" и др.). В стиховете прозира стремежът на поета да формира у малчуганите нестандартно мислене и виждане на нещата в живота.
Една част от поетичното творчество на Янаки Петров съдържа висока социална чувствителност към средата, в която той живее и твори - локална, национална, международна.
Янаки Петров е наясно с могъщия социален потенциал на обществото, но същевременно вижда, че някои от неговите подсистеми и сфери не функционират достатъчно ефективно.
Той роптае срещу отчуждението в големия град:

Далеч от близките си хора, от другарите
аз не познавам никой в този град.
(...)
В този град гъмжи от хора, но един
от тях не ми е казал здрасти!
(...)
Дано поне един да се обърне,
ако не със поздрав, с ругатня.
 
Той се бунтува срещу средата, в която творецът не може да каже всичко, което мисли. В стихотворението му "Сила", посветено на Андрей Германов, четем:

И който този път измине
без подлости, без мерзък страх,
на него ще завиждат силните,
че е по-силният от тях.

В стихотворението "Всичко, всичко може да се случи на човека" авторът се тревожи от рисковете за човешкото общество и за отделния човек, произтичащи от близката и далечната среда, в която живеем:

Може Хитлер някой да се пръкне и повел безоките
тълпи,
всяка светла пот и светла мъка във човешка кръв да
потопи.
(...)
Може някой земните проблеми с атомна бомба да
разреши
(...)

Разбира се, от тревожната социална чувствителност и бунтарството на Янаки Петров могат да се правят обобщения, противни на неговото "верую", само от литератори с нечиста съвест, тъй като в неговото творчество е налице категорична защита на левите идеи и реалния социализъм.
Висока социална чувствителност "лъха" от поетичното творчество на Янаки Петров, посветено на революционното движение в неговия роден край.
Ръководителите на антифашисткото въстание от 1923 г. са от родното село на Янаки Петров. Това са младият революционер Никола Попов (от БКП) и левият земеделец Иван Ников. След разгрома на въстанието Никола Попов пренася своята дейност на европейската сцена - в Париж, Берлин, Виена, Варшава и др. През 1943 г. Гестапо го залавя на територията на Полша като сътрудник на съветското разузнаване и го изпраща в концентрационен лагер, където загива. Янаки Петров се прекланя пред неговия подвиг.
В стихотворението "Реквием", посветено на него, четем:

Реквием

            На революционера от Голямо Буково
            Никола Попов

Половин век след твоята смърт в нацисткия
лагер
ние в нашето село ти издигнахме
паметник.
(...)

- Той беше добър музикант -
разказва бай Тодор Гърланов,
и когато замина за Франция,
подарихме му флейта.
(...)
Говорят даже, че си бил поет,
макар че стихове не си оставил.
(...)
И тъй - додето стигнеш Освиенцим,
(...)
Точно ти ли, Орелът на Странджа,
който толкова обичаше свободата,
трябваше да издъхнеш в такава катакомба.
(...)
Не на кладата като Джордано Бруно,
да не светиш.
Не разстрелян на площада -
да не станеш знаме.
(...)

Янаки Петров се прекланя пред революционния подвиг на своите земляци не само в поетичното си творчество, но и в серия от журналистически очерци.
Симпатиите на Янаки Петров към революционната и родолюбива дейност на населението от този край имат и други измерения. Той заедно с журналиста Кирил Момчилов и отец Веселин Димитров полага изключителни усилия за подготовката и издаването на записките на игумена на Голямо-Буковския манастир -  Рафаил Вълчанов. Тези записки имат изключително висока научно-познавателна стойност и аз имах честта да ги преиздам през 2011 г.
Когато отбелязваме 70 години от неговото рождение, можем единодушно да отбележим, че той ни напусна преждевременно, в творческата си зрялост, когато бе в състояние с таланта си да обогати българската култура и особено детската ни поезия с нови, самобитни, специфични само за него поетични творби.



Янаки Петров