Наричат я "суперполицията"

"... или друг, равен им по юридическа сила документ" - така е формулиран третият вариант на необходимото условие, за да започне Интерпол едно издирване по молба на някоя от държавите членки на тази организация. Първите два са наличие на заповед за арестуване на търсеното лице или произнесена съдебна присъда за лишаване от свобода. Последен е споменатият "равен им по сила документ", чиято същност в официалните материали на Интерпол никъде не е разкрита. Една от тайните на организацията. А първата отдавна се е превърнала в легенда.
Още в предвоенната 1914 г. европейският хайлайф се упътвал към Княжество Монако не само заради мекия субтропичен климат, но и за да прекрачи прага на казиното в Монте Карло, съсобственик на което бил князът на Монако херцог Алберт І. Край игралните маси заемали места и скучаещи богаташи, жадни за силни усещания, и обеднели аристократи, ипотекирали и последното си имение с надежда съдбата да им се усмихне. Тогава било още време, когато собствениците на казината по света не разполагали, както сега, със своя частна полиция, която да не допуска вътре "съмнителни лица". Фатално недомислие, но това се изяснило по-късно.
И ето че на Лазурния бряг се появила млада красива жена, която се представяла за немска княгиня. Всеки ден посещавала казиното, сядала край рулетката и залагала само по веднъж. Обикновено печелела, но въпреки това с тъжно изражение напускала казиното. Винаги сама и винаги мълчалива. Необичайното поведение на тайнствената непозната привличало вниманието на мъжете, но направените опити за спечелване на компанията й срещали хладен отказ. Кое ли подтикнало херцог Алберт да й предложи своето гостоприемство? Ерген, макар и 56-годишен, той се ползвал с неизменен успех сред жените. И не се учудил, че княгиня София приела да го посети в двореца му. Срещите на двамата зачестили. Но след една дълга вечерна разходка, като се върнал в двореца, херцогът открил, че сейфът му е разбит и са откраднати всичките бижута и пари. На сутринта се разбрало, че е изчезнала и очарователната княгиня. После било установено, че тя специално търсела запознанство с херцога, за да научи вътрешното разположение на двореца и да узнае къде е сейфът. А продължителната разходка вечерта в парка на двореца осигурила на съучастниците на "княгинята" свобода за действие.

Кое е истина

а кое човешкото въображение е добавило или изменило в тази история? Не е точно известно. Но е достоверен фактът, че от Монако към съседните страни били изпратени телеграми с подробно описание на "княгиня" София с молба за нейното задържане. Но времето минавало, без да бъде открита следа от престъпниците. Ето как у херцог Алберт се родила идеята да покани в княжеството на среща ръководителите на криминалните служби на много държави, за да установят в бъдеще взаимодействие помежду си при издирване на пътешестващи престъпници. И през април 1914 г. на Лазурния бряг се събрали специалисти от 24 страни на Европа, Азия, Централна и Южна Америка.
Дотогавашната практика да бъдат използвани дипломатически канали за международното сътрудничество на полицията конгресът преценява като неефикасна. Стремежът вече е да се установи система за преки контакти между полицейските служби на различните държави. Приети са резолюции, насочени към образуването на международна служба за идентификация.
Първата световна война отлага изпълнението на резолюциите от конгреса в Монако, но именно тя прави неотложно международното полицейско сътрудничество за много държави в Западна Европа и отвъд океана.
Разгромът на Германия и крахът на Австро-Унгарската империя предизвикват хаотична миграция на населението в Европа. В нея се влива и огромната маса емигранти от Русия. Улиците на градовете се изпълват с безработни, бездомни, безпризорни. Между тях са и много крадци, джебчии, фалшификатори, убийци, спекуланти, наркомани. Социална среда, която ражда и възпроизвежда криминални деяния. И във всички западноевропейски държави през този период е регистрирано рязко увеличение на престъпността. Множат се и международните "гастрольори" - нали новите, по-бързи средства за придвижване са в тяхна услуга. По пътищата на света в началото на 20-те години има вече над 18 млн. автомобила, действат няколко редовни авиолинии в Европа и Северна Америка.

Против "транснационалните болести"

били необходими международни средства. Мисълта за ползата от взаимното подпомагане и координиране дейността на криминалните служби в различните държави, изказана за първи път през 1889 г. на учредителното заседание на Международния съюз по наказателно право, се оказала пророческа.
7 септември 1923 година. Международните аферисти още не знаят, че от този ден срещу тях ще действа един "супердетектив" - Интерпол. Във Виена Вторият международен конгрес на криминалната полиция е учредил постоянно действащата организация, чието название още в 1919 г. е предложил холандецът Ван Хутен - Международна комисия на криминалната полиция. За нейна резиденция е определена австрийската столица. Неслучайно. По това време виенската полиция притежава най-попълнената картотека на престъпници от Централна и Южна Европа.
"Кафявият етап" на комисията започва на 13 март 1938 г. - Австрия е присъединена към Третия райх. Гестапо слага ръка върху документацията на Международната комисия на криминалната полиция, която още през 1935 г. има на отчет 3,5 хиляди професионални крадци, мошеници, касоразбивачи, убийци и пр., над 2 хиляди фалшификатори на пари, над 5,5 хиляди търговци на наркотици. Картотеката помага на Гестапо да открие мнозина от тях. След арестите им немалко са принудени да сътрудничат на фашистките тайни служби като доносници, агент-провокатори, убийци на политически противници.
1946 година бележи второто раждане на Международната комисия на криминалната полиция. В първата следвоенна година Брюксел посреща представители на полицейските ведомства от 17 държави. От този конгрес дейността на Международната комисия на криминалната полиция бързо набира скорост. В непрекъснато състезание с международната престъпност. И с амбицията, ако не да я спре, то поне чувствително да я намали. Преименувана през 1956 г. на конгреса във Виена на Международна организация на криминалната полиция (Интерпол), реално отражение на промяната във функциите й, организацията повишава своята ефективност като могъщ фактор в борбата с международната престъпност. Още през 1984 г. Интерпол успява да обработи съобщения за 53 634 престъпления, тоест почти 30 пъти повече, отколкото през 1952 г. С негова помощ полицейските органи на различни държави са открили и арестували няколко хиляди престъпници, стотици са разпознатите чрез информационната банка на Интерпол. От щабквартирата на организацията, разположена в Париж, а след 1989 г. от новата свръхмодерна сграда на Интерпол в Лион, са били изпратени в различни страни десетки хиляди информационни материали с различно съдържание.

Как разшифрова Интерпол понятието    

"международна престъпност"? С помощта на т. нар. международни признаци: вид на извършеното престъпление, опасност на престъплението за вътрешните интереси на повече от една държава, характеристика на престъпника или поне на един от неговите съучастници като пътуващ в различни държави, поведение на престъпника или на неговите съучастници.
Трафиканти на наркотици, фалшификатори на пари, търговци на жива женска плът, крадци на произведения на изкуството, специалисти по похищения срещу откуп, създатели на детска порнография, членове на организирани престъпни групи, терористи, безследно изчезнали лица - какво още има в картотеките на Интерпол? Професионална тайна... В сферата на дейността на Интерпол не влиза борбата срещу престъпления от политически, религиозен, военен или етнически характер.
Интерпол - не агенция от супердетективи, а система за взаимодействие между националните служби на държавите, негови членки. Чрез техните централни бюра, които са звена в структурата на Интерпол. Силата и... слабостта на организацията. Понеже, както е отбелязано в нейните документи, "най-важният принос в международното сътрудничество би била отличната организация на полицейската дейност в собствената страна, а не стремежът да бъдат разрешени проблемите, които поставя съвременността, с помощта на международните полицейски органи и международното право".
Висшият управляващ орган на организацията е нейното Общо събрание. То притежава всички ръководни функции. Приема работни програми, принципни и общи мерки, потвърждаващи разпоредби, както и решения за съвместна дейност с други сродни организации. Генералният секретариат е разположен в Лион, Франция. Той работи 24 часа в денонощието, 365 дена в годината. Има 7 регионални офиса...
Национални централни бюра (НЦБ) на Интерпол съществуват във всяка държава членка. Всяко бюро изгражда и поддържа собствени информационни фондове. Основната функция на НЦБ е да участват във всяка дейност на Интерпол, осигурявайки постоянно и активно взаимодействие.
На 28 ноември 1989 г. кандидатурата на България за членство в Международната организация на криминалната полиция, известна със съкратеното си название Интерпол, беше приета на нейната 58-а сесия с подкрепата на сто делегации от присъстващите представители на 131 държави. Гласуването стана в новата свръхмодерна сграда на Интерпол в Лион, открита предишния ден от тогавашния френски президент Франсоа Митеран.
Сега, в условията на откритост към света, подновяването на членството в Интерпол след прекратяването му през 1951 г. осигурява на България по-широки възможности за борба с престъпността и защита на нейните граждани. Това е така, понеже значението на Интерпол като фактор в международното сътрудничество нараства. Прогресивно се разширява обхватът на неговата дейност и се увеличават възможностите му за изява.

Обективна реакция на глобализацията

и нарасналите възможности за комуникация и придвижване, които съществено спомагат за дейността на международната организирана престъпност, също и на престъпниците, в опитите им да се укрият от правосъдието.
Интерпол може да се разглежда като форма и механизъм за практическо сътрудничество на международно ниво на службите на криминалната полиция на различни държави, всекидневно коопериране и координиране на предприетите от тях съвместни действия за наблюдение, преследване, търсене и задържане на конкретни заподозрени и престъпници. А също и като център по изработване на съвместна полицейска практика за борба с отделни видове престъпления от международен характер. Дейност, символично изразена в емблемата на Интерпол - земното кълбо, везните на митическата богиня Темида и наказващият меч на правосъдието, обвит в лаврови клонки.
По материали от чуждестранния печат.

* - Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България