Арагон възкресява духа на художествения авангард в началото на ХХ в.

Смятания за връх в творчеството на Луи Арагон роман "Орелиен" представя в ново издание "Колибри" в превод на Пенка Пройкова. Той ни пренася в периода между двете световни войни, тъй наречените "луди години". Авторът майсторски пресъздава кипящата интелектуална и светска атмосфера в големия град и възкресява духа на художествения авангард от началото на века. На страниците оживяват Пикасо, Кокто, дадаистите, а в някои от героите разпознаваме черти на Франсис Пикабия, Андре Брьотон и Дрийо ла Рошел. На фона на ексцентричното и безгрижно общество от това време Арагон описва моралните и естетически лутания на своя герой. Орелиен, млад рентиер, току-що завърнал се невредим от фронта, води живот, отдаден на удоволствията, в Париж, пазещ все още спомена за "Бел епок". Срещата му с Беренис, омъжена и недотам красива, пълна противоположност на обичайните му увлечения, ще преобърне живота му. Романът има телевизионна адаптация, чийто сценарист е френско-белгийският писател и драматург Ерик-Еманюел Шмит.
Луи Арагон е именит френски поет, романист и публицист, един от основателите на дадаизма и сюрреализма, наред с Андре Брьотон, Тристан Тцара и Пол Елюар. Известен е с подкрепата си за комунистическата идея, дългогодишен член е на ФКП. След 50-те години се прочува сред широката публика с песните по негови стихове в изпълнение на Лео Фере, Жан Фера и Жорж Брасенс ("На този свят любов щастлива няма"). С френската писателка от руски произход Елза Триоле са една от митичните двойки във френската литература на ХХ век. В "Орелиен" откриваме именно Арагон поета, "лудо влюбения в Елза", който насища повествованието с дълбок и пестелив лиризъм.