Лов на лисици

Кръстю Берберов

Много години наред един богат сливналия, живеещ в чужбина, помагаше на родния си град по най-различни начини. В началото на "демократичните промени" хората у нас имаха нужда буквално от всичко. Оригинален дарителски жест от негова страна беше изпращането на непродадено бельо от знаменитата виенска фирма "Триумф". Имайки многогодишни търговски връзки с тази фирма, нашият благодетел узнал, че в края на всяка година австрийските търговци бракуват големи количества непродадена стока и я даряват на някоя страна от Източна Европа.
И така в Сливен започнаха да пристигат, организирани от нашия дарител, цели тирове с бельо от "Триумф". Комисия от община Сливен разпределяше дареното. Обикновено непродадените стоки са големи или малки размери. Това наложи преобладаващата част от бельото да се раздава на училищата.
И неочаквано в наш централен вестник се публикува информация, че богат нашенец изпраща от чужбина вместо храни, сутиени за ученичките от Сливен. Сливенският благодетел прочел написаното и... пратките с бельо спряха.
Останаха само неблагодарността и разочарованието...

х     х     х

Сега друга история.
В началото на 2005 г. ме свързаха с английски ловци, които търсели подходящи места в България за лов на лисици.
Традиционният лов на лисици във Великобритания е съвсем различен от нашия. Ловците са на коне и нямат пушки. Преследването на лисиците става от специално обучени хрътки. Сюрията от 40-50 кучета гони лисицата и като я настигне, я разкъсва за секунди.
Този начин на лов изглежда много жесток, поради което правителството на Великобритания е на път да го забрани. Затова запалените английски ловци търсят други страни в Европа, където той е разрешен. Засега такива са Португалия и Франция.
Аз трябваше да съдействам на представителите на английските ловци да се свържат със съответните институции в България, които отговарят за ловната дейност в страната. За целта организирахме срещи в Министерството на земеделието и храните и с Ловно-рибарския съюз. С тяхна помощ беше направена програма за посещение на много от нашите ловни стопанства и конезаводи. През цялото пребиваване в страната гостите се придружаваха от представител на министерството. Англичаните плащаха всички разходи.
Любителите на този аристократичен спорт като правило са състоятелни хора, които са желани туристи за всяка страна. Това многократно беше подчертавано на нашите срещи. Те носеха филми, показващи лов на лисици с хрътки, и през цялото време ни убеждаваха, че този начин на ловуване не е по-жесток от отстрелването на дивеча. Даже обратното.
Бяха представени планове за организирането на специални ловни бази на наша територия, в които да се обучават коне и кучета за лов. Англичаните предвиждаха и строителството на хотели към базите.
От разговорите, които се проведоха в министерството и в Ловно-рибарския съюз стана ясно, че в България (тогава) има около 40 000 лисици и около 17 000 чакала. Беше интересно да узнаем, че сега тези животни живеят в близост до големите курорти на България, където намират храна около кофите за боклук, а и защото в курортите има по-малко безстопанствени кучета. По данни на министерството в страната има много коне, които не се използват пълноценно и някои от тях даже са натирени от стопаните и са подивели. Това е характерно за почти всички страни от Източна Европа. Преди години мой приятел от Беларус ми се похвали, че правел добър бизнес с експорта на коне за Италия, където конското месо е деликатес.
По всичко изглеждаше, че този вид лов може да намери развитие в България, да осигури работа на много хора от запустяващите наши села.
За разлика от другите видове лов, при които ловците се завръщат с много отстрелян дивеч, при лова с коне цялата ловна дружинка от 10-20 ловци обикновено убива една лисица през целия ловен излет, защото за тях по-важна е тръпката от преследването на дивеча. А както споменахме по-горе, у нас лисиците са бол, чакалите - също.
Англичаните бяха очаровани от нашата природа, харесваше им нашият климат, бяха удовлетворени от добрите условия в ловните хижи. Останаха изненадани, че в нашия Балкан все още се въдят мечки и дори се организира лов на мечки. В Севлиевския Балкан ни показаха чакало, направено високо между клоните на вековни буки. По една стръмна стълбичка се стигаше до малка стаичка с легло, с маса, два стола, шкафче, в което имаше оставена храна (ловджийска традиция) и даже някои ловни принадлежности.
Естествено, попитахме: "Тук не се ли краде?" Отговорът беше: "Не, защото тука има... мечки." Малкото прозорче на чакалото беше с голям обсег. Долу, на полянката, се залагаше мърша за примамка. И ловецът следваше да чака часове, даже дни, докато се появи мечка...
А какви хора бяха англичаните? Да се каже само, че бяха заможни е недостатъчно. Сред тях дори имаше и една жена с 5 деца и с известното фамилно име Чърчил, което тя запазила след развода си. Не работи. Живее в имението на майка си и се занимава с лов, езда, ходи по приеми и се "опитва да възпитава децата си" (нейни думи).
Интересен произход имаше водачът на групата - Джеймс Баркли, потомък на генерал-фелдмаршал Баркли де Толли. Той е руски герой от войната с Наполеон, бил е министър на войната на Русия и генерал-губернатор на подвасална Финландия. Погребан е в мавзолей в Естония.
Това намерих в Болшая советская енциклопедия. Бях изненадан, че Джеймс не знаеше почти нищо за своя велик прадядо. Когато му прочетох намереното в енциклопедията, той тъжно каза:
"Това е. Ние от нашата фамилия станахме прости говедари. Добре е, че от другия клон на нашия род излязоха банкери."
Тук беше мой ред да се изненадам: най-голямата английска банка "Баркли банк" е собственост на неговите далечни братовчеди, с които... не поддържа връзки.
Всъщност Джеймс Баркли е състоятелен производител на най-търсеното телешко месо, т. нар. мраморно месо, прошарено с бели ивици сланина. Притежава богата ферма, в която има и коне за езда, а негово хоби, изискващо солидни средства, е ловът.
Когато бяхме близо до Малко Търново, англичаните попитаха далеч ли е Турция и пожелаха да отидем до границата. Джеймс премина пешком граничната полоса до турската гранична застава, подпечатаха му паспорта, че е бил на турска територия. После разправяше, че мечтата му да посети Турция се сбъднала... И по този повод извади една бутилка 27-годишно уиски...
Разделихме се като големи приятели, с големи надежди и се договорихме за скорошна нова среща.
Всичко се развиваше благоприятно и щеше да се сбъдне, ако някакъв журналист от централен вестник не беше написал, че в България обикалят английски ловци, които предлагат солидни суми на служебни лица, за да организират жесток лов на лисици.
Публикацията стигнала до най-високо място във Великобритания (принц Чарлз е също любител на този вид лов). И работата се развали!
Иди доказвай сетне, че нямаш сестра...
А какво можеше да стане, ако английските ловци започнеха да идват в България?
Изградената от тях хотелска база щеше да изисква съответния персонал. Оборите и терените за паркур на конете също следваше да се обслужват от доста хора. Трябваше да има и ветеринарни лекари, а също и треньори. Наличието на коне щеше да възроди някои забравени занаяти, като сарачи, седлари, подковачи на коне, железари за изработването на подкови.
За кучетата също щеше да е нужен персонал за тяхното хранене, чистене и тренировки. Селата в близост до ловните бази щяха да се оживят, щяха да се създадат възможности за хотелски услуги и продажбата на български сувенири.
И още много други възможности, които една-единствена дописка изпрати в небитието предварително.
Печатът е велика сила. Може да го сравним с атомната енергия. Той може да подтикне към добро, може да възпитава. И наред с това може да разрушава, да прави злини.
И в двата случая написаното само на една страничка А4 унищожи две добри начинания.
Нашият съгражданин в чужбина намали своите благородни инициативи, а англичаните едва ли някога ще дойдат в България. Най-лошото е, че този случай е бил популяризиран във Великобритания и не може да не е оказал влияние върху намеренията и на други англичани да имат делови връзки с нашата страна.
Такива "журналистически" истории у нас се случват доста често.
И обикновено няма никакви наказания за нарушаване на журналистическия морал и етика, защото за лъжата може и да има преследване, но за изкривяване на истината - не!


Лов на лисици с коне и кучета

Най-често срещаният вид - червената или обикновената лисица