29 Март 2024петък13:08 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

На фокус

Откъде да вземем парите?

Главен източник на допълнителни ресурси за скромно, но спешно подобрение в качеството на живота ни е радикалната реформа в политиката на доходите и в данъчната система

/ брой: 52

автор:Дума

visibility 15

Проф. Иван Ангелов,
член-кор. на БАН



Целта на настоящия анализ е да докажа, че пари в България има, стига да е налице кураж за мобилизирането им. В анализа показвам къде са тези пари и как могат да се използват за изпълнение на най-важни обществено значими проекти.
Набирането на ресурси може да стане от следните източници:
- радикални реформи в бюджетната политика и главно в данъчната система (повишение на някои данъци и на пенсионно осигурителни вноски, въвеждане на умерено прогресивно облагане, на диференциран ДДС, прилагане на еднократен данък "Солидарност" върху големите имоти, подобряване събираемостта на данъците, съкращения на огромната държавна администрация);
- нормализиране на търговско-икономическите отношения с Русия;
- събиране на неплатени от години данъци от големите наши и чужди компании;
- ограничаване прахосничеството на обществени ресурси;
- създаване на национален целеви фонд "Родина";
- промени в санирането на жилища;
- събиране на ресурси от длъжници на КТБ;
- отваряне на "досиетата на прехода";
- ресурси от кредитната система.
1. По линия на бюджетната политика.
Както вече показах в предходната статия "Защо е необходима данъчна реформа" нашата данъчна система се нуждае от дълбока промяна. В резултат на погрешната ограничителна политика, навсякъде се оплакват, че "няма пари". България е държава на повсеместно драстично недофинансиране. Масовото недофинансиране поражда и масово недохранване на населението ни.
Вътрешни ресурси има, но правителствата не желаят или не могат да ги мобилизират, за да финансират приоритетните национални програми. Оставят ги съзнателно на бизнеса, уж за да ги използва по-рационално. А той не го прави, дори паразитира с тях. Провали се догмата, че частният сектор е по-рационален от публичния. Българските правителства правят дълбоки реверанси пред капитала и се придържат към най-ниските и най-несправедливи данъци в Европейския съюз.
Социална провокация спрямо собствения народ е в най-бедната страна от ЕС да натоварваш бедните и средни слоеве, наред с богатите, с 52,4% косвeни данъци от общите приходи, докато средното в ЕС е 35,0%. Не по-малка социална провокация пред своя народ е да облекчаваш заможните и богатите с ниски преки данъци (едва 19,8% от бюджетните приходи), докато средно в ЕС те са 34%, а в западноевропейските и скандинавските страни между 40 и 60%.
Във всяка държава по света данъчната система е най-важният източник за финансиране на публичните програми. България не може да бъде изключение от това световно правило. Всички вайкания за недостиг на пари са несериозни, дори демагогски, докато поддържаме сегашната си икономически неефективна и социално несправедлива данъчна система. Крайно време е нашите политици да разберат тази елементарна истина. А ако продължават да упорстват, народът да ги принуди да я разберат.
Многократно съм заявявал, че радикално подобрение в качеството на живота ни е възможно само чрез ускорен растеж на БВП. Това обаче изисква огромни ресурси и много, много години. Всеки, който твърди обратното, заблуждава неосведомените.
Главен източник на допълнителни ресурси за скромно, но спешно подобрение в качеството на живота ни е РАДИКАЛНАТА РЕФОРМА В ПОЛИТИКАТА НА ДОХОДИТЕ и в ДАНЪЧНАТА СИСТЕМА. Всички други източници са от второстепенно значение. Не е възможно да се трудим и да събираме данъците си по ориенталски, а да живеем по европейски! Това е толкова просто и ясно.
То става още по-наложително в контекста на започналите разговори за бъдещето на ЕС. Ако искаме да се движим с една скорост с развитите страни членки, наред с много други промени, трябва да изравним нашите данъци с техните, които са далеч по-високи дори от моите настоящи препоръки за умерени повишения. Никой няма да ни чака като най-бедна страна, да се движим с 1,0-1,5% средногодишен прираст на БВП, както е през последните осем години и с 3-4 пъти по-ниски преки данъци. Твърденията за висок растеж и високи данъци у нас са смехотворни!
Данъчно-осигурителните приходи у нас са 29% от БВП. Ако нараснат до средното европейско равнище от 40%, ще осигуряват ежегодно 10 млрд. лева, а при най-скромни оценки - 6-7 млрд. лева допълнителни годишни приходи.
    Ето каква е картината в Европа за най-важните данъци (виж таблицата).
Данъци в европейските страни - в %
Страни    Максимални ставки за корпоративен данък    Максимални ставки за данъка в/у доходите    Стандартен ДДС
Австрия    25    50    20
  Белгия    34    53,8    21;12
България    10    10    20
Хърватска    20    40    25;13
Кипър    12,5    35    19;8;5
Чехия    19    22    21
Дания    23,5    55,8    25;0
Естония    20    20    20;9
Финландия    20    56,05-62,05    24;14;10
Франция    38    50,3    20;10;5,5;2,1
Германия    30,2    47,5    19;7
Гърция    29    48    23;13
Унгария    20,6    16    27
Ирландия    12,5    41    23
Италия    31,4    45    22
Латвия    15    23    21;12;0
Литва    15    15    21
Люксембург    29,22    40    17
Малта    35    35    18
Холандия    25    52    21;6;0
Норвегия    27    47,2;53,7    25;15
Полша    19    32    23
Португалия    29,5    56,5    23;13;6
Румъния    16    16    24;9;4
Словакия    22    25    20;10
Словения    17    50    22;9,5
Испания    28;25    42    21;10;4
Швеция    22    57    25;12;6
Швейцария    25    45,5    8
Турция    20    35    18;8;1;0
Великобритания    18    17    20
Русия    20    13    18;10;0
Украйна    18    17    20
Източник: Wikipedia. Tax rates of Europe.
Пояснение: Посочването на няколко числа, особено в колоната за ДДС показва, че се прилагат диференцирани ставки за различни стоки. България е една от малкото страни с единна ставка за ДДС.

Какви данъчни промени са необходими и какви допълнителни приходи могат да се очакват?
- За данъка върху доходите на физическите лица да се възстанови необлагаемият минимум - 460 лв.; с 10% да се облага месечен доход от 461 до 2000 лв. (което е преобладаващата част от данъкоплатците); с 15% - доход от 2001 до 3500 лв.; с 20% - от 3501 до 5000 лв. и с 25% - над 5000 лв. Максималните проценти в ЕС са между 55 и 60%, а средният около 40-45%.
От въвеждането на предлагания данък се очакват допълнителни годишни приходи между 300 и 350 млн. лв.
 - За данъка върху печалбата да се въведе пълно освобождаване на малките семейни и други фирми. За средните и големи фирми - необлагаем минимум и постепенно повишение на облагането за средна, висока и най-висока печалба, с максимална ставка до 20%, при 35-38% в ЕС. Средното в ЕС е около 30-32%. От предлагания данък могат да се получават допълнителни годишни приходи около 200-250 млн. лв.
- Да се въведе умерено повишение на прогресията при облагането на имоти с данъчна оценка над 200 хил. лева на домакинство, а също и при облагането на големите наследства. Сега тези данъци у нас са два пъти по-ниски от средния в ЕС. От тях се очакват допълнително 100-150 млн. лв. годишно.
 - Да се въведе диференциран ДДС: с ниско облагане (до 5%) за лекарства, учебни помагала и детски стоки и повишено облагане (до 27%) за луксозни и екстравагантни стоки.
От предлаганите промени и главно от значително повишение на събираемостта (която сега е много ниска), могат да се получават 10-12% по-големи приходи от предвидените за 2017 г. - около 1 млрд. лв. годишно.
- От съществено подобрение на събираемостта на акцизите (която сега е много ниска) могат да се получават допълнителни приходи - около 1 млрд. лв. годишно.
- Да се проведе еднократно облагане през 2019 или 2020 г. с 5% целеви данък "Солидарност" на недвижимите имоти над 250 хил. лева на домакинство по данъчна оценка. Този ресурс да се използва само за финансиране на мерките по демографската криза. Може да се очакват между 700 и 800 млн. лева.
- На 27 февруари тази година Институтът за икономически изследвания на БАН и Европейският университет за икономика и управление организираха професионална дискусия по усъвършенстване на данъчно-осигурителната система в България, с участието на едни от най-добрите наши специалисти в тази област. Общото заключение на експертите беше, че у нас е налице тотално недофинансиране и че е необходима данъчна реформа. Оценката на експертите е, че по този начин могат да се осигуряват допълнително около 10 млрд. лева годишно. Оценката на колегите съвпада напълно с моите заключения.
- От подобрения в събираемостта на неданъчните приходи могат да се получат около 7% повече приходи - 200 млн. лв. годишно.
- От разширение на обхвата на осигурените и подобрение в събираемостта на осигурителните вноски могат да се получават около 6% повече постъпления - 500 млн. лв. годишно.
- Според Българската петролно-газова асоциация държавата губи около 1,0-1,3 млрд. лв. годишно от сивия сектор в петролната сфера.
- Чрез отнемане на неоснователно предоставените привилегии на двете американски електроцентрали в Марица изток и привилегиите на производителите на възобновяеми енергийни източници - поне 800 млн. лева годишно.
- Да се направи тотална проверка на плащането на корпоративни данъци от големите български и чуждестранни компании през последните 15-20 години. Не е нормално големи чуждестранни компании с огромни обороти да отчитат нулеви печалби чрез фалшификации на финансовите си баланси и да не плащат никакви корпоративни данъци от много години. Кой собственик би държал такива изпълнителни директори на компаниите си в България, ако не му осигуряват печалба толкова години! Нима това не прави впечатление на Министерството на финансите! По този начин могат да се съберат големи неиздължени данъци - измервани с милиарди лева.
- Чрез ревизиране на най-важните концесионни договори, сключени досега, където според познавачи на тази дейност, българската държава е била силно ощетена, могат да се събират в повече поне около 1 млрд. лева годишно чрез повишаване на занижените концесионни такси.
- Чрез отнемане на неоснователно предоставени инвалидни пенсии се очакват около 100-150 млн. лева годишно.
- От по-рационалното насочване и повишения контрол при възлагането и използването на средствата по обществените поръчки могат да се спестяват около 800 млн. лв годишно.
На стр. 16


2. Нормализиране на отношенията с Русия. Ако участва в управлението на страната БСП да пристъпи към нормализиране на търговско-икономическите ни отношения с Русия, без това да променя отношенията ни с Европейския съюз и НАТО. Да се изготви програма за най-перспективните направления на търговското, икономическото, научно-техническото и културното сътрудничество между двете страни. С участието и на частни инвеститори да се възобнови строителството на АЕЦ "Белене" с използване на вече произведените съоръжения. Да се направят постъпки за официално съгласие на Европейската комисия за възобновяване на проекта "Южен поток", след като вече има принципно съгласие за това от Русия. Да се проучат възможностите за изграждането на обекти в Русия от български строителни фирми. Да се проучат интересите за руски инвестиции в България. Ако има интереси да се подпомогне разширяването на материалната база за трайно приемане на още повече руски туристи на почивка в България...
С други думи, да правим с Русия това, което правят сега Турция, Германия, Франция, Италия, Унгария, Австрия, Чехия, Словакия, Словения и други европейски страни. Изброените начинания ще доведат до създаването на десетки хиляди нови работни места и нови доходи. Нетните изгоди от възобновяването на търговско-икономическото и научно-техническото сътрудничество ще се измерват през първите години със стотици милиони лева годишно, а през следващите - с милиарди лева годишно.
3. Да се създаде целеви фонд "Родина" за доброволно събиране на средства от българите, работещи в чужбина. Набраните  средства да се използват само за финансиране на мерките по демографската криза. Високо и средно квалифицираните между тях са получили образованието и квалификацията си в родината, ползвали са здравна помощ, помощи по отглеждането и образованието на децата си и други улеснения от българската държава. В момент, когато България се нуждае от средства за смекчаване на демографската криза и дори за своето оцеляване, е нормално те да й помогнат с каквото могат. Очаквам в течение на 2-3 години да се съберат поне 200-250 млн. лева. Този фонд може да бъде траен. В него могат да внасят средства и други български граждани, които живеят и работят в родината и да се наберат още повече средства.
4. По санирането на жилища. Безплатното саниране на жилища обслужва ограничен брой и не непременно най-нуждаещи се хора. Средните разходи за санирането на един апартамент до сега били 17 359 лв. Специалистите смятат, че това е 3-4 пъти по-високо от нормалното. Алармират и за доста злоупотреби при възлагането на обектите за изпълнение.
Безплатното саниране трябва да се прекрати и заделяните по 2 млрд. лева да се пренасочат за по-спешни нужди. Държавата да продължи да оказва ограничена помощ (до 10%) при саниране на жилища на бедни обитатели, като основната част от разходите се поема от техните собственици. Така ще се освободят около 1,8 млрд. лева годишно.

5. Съкращения на издръжката на административен персонал. На Народното събрание у нас са подотчетни 14 административни структури, а на централната и местната изпълнителна власт: 17 министерства; 11 държавни агенции; 5 държавни комисии; 29 изпълнителни агенции; 6 държавно-обществени консултативни комисии; 90 съвети; 145 специализирани териториални администрации; 28 областни администрации; 265 общински администрации; 35 районни администрации. Никога в своята история България не е имала толкова раздута администрация.
По данни на МВР в държавната и общинската администрация през 2015 г. работят 137 хил. души, от които 96 хил. в централната администрация и 41 хил. в териториалната. Годишните разходи само за заплати на администрацията са над 3 млрд. лева. През 2015 г. 4,6 млн. българи са пътували в чужбина, от тях 1,1 млн. (24%) са били служебни пътувания. Средната месечна издръжка на един служител е около 3 хил. лева. Цялата годишна издръжка на публичната администрация е около четири милиарда лева.
Ако у нас са останали истински държавници с твърда воля, до края на 2018 г. може да се съкрати поне 10% от издръжката на администрацията. Годишната икономия ще бъде около 400 млн. лева. Това няма да е лесно, но не е невъзможно.
6. Синдиците на КТБ публикуваха напоследък списък на длъжниците на банката, които не се издължават. Подлежащите на събиране средства са над 6 млрд. лева. Много хора, поучени от успешното криминално разграбване на банките в началото на 90-те, се опитват да го повторят сега. Спрямо такива бандити, освен законите, държавата трябва да прилага и силови методи. Мошениците този път не трябва да успеят и милиардите трябва да се съберат дори и силово през следващите години, примерно по 500-600 млн. лева годишно.
7. Ресурси от кредитната система на България навярно ще се насочват под формата на нормални кредити за основен и оборотен капитал в стопански и социални проекти. Може да се предполага, че техният годишен размер ще бъде около 4,5-5,0 млрд. лв. в повече в сравнение с 2016 г.
Едно пояснение по кредитната дейност на банките. Когато БСП предлага, например нисколихвено или безлихвено кредитиране на млади семейства за жилищни заеми, това не означава, че по-ниската лихва ще е за сметка на кредитиращата банка. В тези случаи бюджетът ще поема разликата между нормалната пазарна лихва и по-ниската поощрителна лихва и ще превежда съответната сума на кредитиращата банка.
8. В началото на 2018 г., след съответна подготовка, трябва да започне отварянето на така наречените "досиета на прехода". Да се направи преглед на недвижимото и значимото движимо имущество и спестявания в пари и ценни книжа на определен брой (1500-2000 или повече) най-забогатели българи през последните 25-30 години. "Досиетата на прехода" ще са много по-интересни, значими и изобличаващи от досиетата на бившата Държавна сигурност. Затова очаквам силна съпротива от заинтересованите срещу тяхното разкриване. Тази съпротива може да бъде преодоляна, ако има политическа воля у управниците и категоричен натиск от обществеността. Сега не може да се борави със числа за очакваните приходи, но те наверно ще се измерват с милиарди лева, ако се действа решително и се бърка дълбоко!
Давам си сметка, че това ще е много трудно, но не и невъзможно! За целта е необходим специален закон.
9. До края на текущия бюджетен цикъл ще продължат постъпленията за изпълнени проекти от еврофондовете.

 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 180

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 169

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 157

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 149

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 157

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 156

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 168

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 161

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 175

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 145

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ