В гнездото но осите

Никола Гаговски

Като младеж гледах най-малко десетина пъти съветския филм "Подвигът на разузнавача". Възхищавах се от главния образ, героя на Съветския съюз Николай Иванович Кузнецов, който бе успял да проникне в "гнездото на осите" - гестаповския щаб в Украйна. Легендарен подвиг. След тридесет години ми се удаде щастливата възможност да се срещна в град Лвов с неговия най-близък приятел и боен другар, бившия партизанин и разузнавач, полковник от запаса Николай Владимирович Струтински.
Срещнахме се с дружелюбна усмивка и силно мъжко ръкостискане на ул. "Пархоменко" № 13, пред цветната градина. Срещу мен стоеше младолик, жизнен, среден на ръст, широкоплещест, с къдрава посребрена коса човек. Погледна ме с изразителни и проницателни очи и попита къде предпочитам да разговаряме - в дома му или

в близкия парк край Братската могила

при паметника на легендарния разузнавач. Избрах паметника на Николай Иванович.
До него беше разперила корона красива бреза. Клоните й бяха окичени със стотици червени пионерски връзки. Утринният ветрец ги полюляваше, те трептяха като живи и огрени от слънцето, наподобяваха искрящи звездици. След почетна минутна пауза Николай Владимирович заразказва:
- С Кузнецов се запознах и сприятелих в партизанския отряд на Медведев. Допаднахме си. Изпълнявахме заедно отговорни, рисковани задачи. Беше красив, строен, остроумен, рядко смел и обаятелен човек. Разузнаването ни беше свързано с град Ровно, тогавашната столица на Украйна. Един ден командирът ни постави бойната задача да ликвидираме фашистки главатари в града и района, да пленим някой хитлеристки генерал и друга важна птица.
С Николай Кузнецов се договорихме да ми бъде шеф, защото имаше немска офицерска униформа и владееше много добре немски език, а аз - обикновен немски войник, негов помощник и шофьор.
Първо трябваше да ликвидираме председателя на правителството на Украйна генерал Паул Даргел и след това неговите първи помощници и други опасни немски офицери.

Снабдихме се с лека кола "Опел кадет"

от съветския военнопленник Коля Стопочкин, тогава шофьор на немския лекар Байер. Нелегалният ни другар Вася Буркин боядиса колата в сив цвят и й постави съответни номера. Свързахме се с нашата забележителна разузнавачка Валя Довгер. По това време тя работеше в райхскомисариата на Украйна. Изпращаше ни редовно нужните сведения за Даргел. Допълвахме ги с данни от други източници.
Решихме да извършим операцията по време на обедна почивка в центъра на града. Заехме удобните места на ъгъла на двете улици "Ленин" и "Калинин". Скоро се появи някакъв генерал. Помислихме, че е Паул Даргел, придружен от своя помощник. Николай Кузнецов ги посрещна спокойно на ул. "Калинин" и пред погледа на всички минувачи и немски офицери стреля в окупаторите, влезе бързо в колата, аз дадох газ и полетяхме към Клевенската гора. Сменихме номера на колата, преоблякохме се като цивилни и така заличихме следите си. Оказа се, че сме застреляли министъра на финансите на Украйна генерал Ханс Хел и неговия адютант Винтер...

Преживявали допуснатата грешка

Медведев, Стехов и останалите от отряда ги убеждавали, че и това е голям успех. Разбира се, Паул Даргел оставал в списъка на осъдените и те решили да изпълнят присъдата... След акцията срещу Ханс Хел генерал Даргел станал много предпазлив. Почти навсякъде пътувал с кола, но после, изглежда, се поуспокоил и започнал, както преди, да ходи пеш от квартирата си до службата, придружен от помощника си.
И ето какво се случило:
- Командването на отряда ни разреши да действаме. От Москва потвърдиха решението и двамата с Кузнецов отново пристигнахме в Ровно. Явната и тайната охрана на правителството бяха усилени много. Решихме, пак през обедната почивка, да извършим бойно-наказателната си акция. Наистина беше рисковано, но и двамата бяхме сигурни, че ще изпълним заповедта. Сега имахме кола "Адлер" във вишнев цвят. Заехме местата си на кръстовището. Най-после генерал Паул Даргел и помощникът му се появиха. След тях вървеше Валя Довгер, което значеше, че този път няма грешка. Генералът вървеше по левия тротоар. Долепих колата до бордюра и рязко спрях машината до него. Генерал Даргел хукна. Кузнецов скочи от колата и го подгони. Хвърли граната. Чу се взрив. Разнесе се дим и прах. Николай влезе в колата. От ръката му течеше кръв. Подкарах с голяма скорост към Киевското шосе. Смених номера на колата, превързах ръката на Кузнецов и продължихме по ул. "Мулиновка".
На другия ден целият фашистки печат съобщаваше, че генерал Даргел бил тежко ранен и животът му бил в критично състояние. Някои вестници дори съобщаваха, че е убит.

Тази акция повдигна духа на хората

Те видяха с очите си как посред бял ден в центъра на временната столица на Украйна партизаните унищожават фашистките главорези.
Починахме няколко дена и Медведев ни каза: "В Ровно е генерал фон Илген. Какво ще кажете, ако подготвим една специална операция и го отвлечем жив?" Двамата с Кузнецов се спогледахме. Привлекателна, но и доста опасна задача. Знаехме, че генерал фон Илген командваше специалните войски в Украйна за борба със съветските партизани. Беше известен като генерала жандарм. Кузнецов успя да изпрати в дома на генерала другата наша забележителна разузнавачка Лидия Лисовска. След много старателна подготовка решихме да проведем операцията на 15 септември 1943 г., пак през обедната почивка. Помогнаха ни нелегалните другари Ян Камински и Мязеслав Степански, облечени в униформи на хитлеристки офицери. Отстранихме поста пред квартирата безшумно, влязохме в дома на генерала и изчакахме да се завърне. Заловихме го, вързахме ръцете му и го отведохме в отряда, а оттам - в Москва. Хитлеристите блокираха Ровно здраво. Не можеха да предположат, че още на другия ден, в 9,00 часа, ще проведем в града нова операция.

Сред гъмжилото от немци

жандармеристи, цивилни агенти и служебни кучета по улиците успяхме в самото министерство на правосъдието на ул. "Школьная" № 2 да се справим успешно и с генерал Функ. Кузнецов го застреля в кабинета му. Същата съдба постигна и генерал Ото Бауер и други отговорни хитлеристи...
Струтински замълча за миг и продължи:
- Чак през 1958 г. научихме със сигурност за смъртта му. Кузнецов, Ян Камински и Ваня Белов след сложна операция се появили в къщата на Степан Голубович в село Баратин. Хазяйката им приготвила закуска от мляко, хляб и сланина. Къщата била обкръжена от банда украински буржоазни националисти. Кузнецов водил преговори с тях като немски офицер. Главатарят Чернохора усетил, че не са немски офицери, а съветски партизани разузнавачи. Кузнецов разбрал, че няма изход от смъртта и когато бандитите влезли в къщата, възпламенил гранатите. Чернохора, Сири, Скиба и още няколко бандити били вдигнати във въздуха. Загинали и тримата съветски разузнавачи.
И на 27 юли 1960 г. останките на Николай Кузнецов бяха пренесени ей тук, във Военното гробище в Лвов с големи воински почести. Погребахме легендарния разузнавач,

както се погребват големи пълководци

... Още много случки от живота на Николай Кузнецов ми разказа моят събеседник, добрал се до секретни данни за плана за покушение срещу Сталин, Рузвелт и Чърчил в Техеран, за планове на немското главно командване, за подготовката на немските войски за Курската операция и много други неща.
Жизнелюбието на този изключителен човек личи в редовете от последното му писмо:
"Обичам живота, аз съм още млад. Но ако за родината, която обичам като родна майка, потрябва да пожертвам живота си, аз ще го сторя. Нека знаят фашистите на какво е способен руският патриот. Нека те знаят още, че не е възможно да покорят нашия народ, както не е възможно да се угаси слънцето..."
Към тази изповед не може да се прибави нито дума.
В последното си писмо до мен Николай Струтински пише:
"Дорогой Николай!
Сердечно благодарю тебя за теплие поздравления и пожелания в юбилей 60-летия Октября. Это и Ваш праздник, потому что все достижения нашего содружества идут в великое дело мира, который мы с Вами призваны беречь как воины и как люди, видевшие страшные дни войны, как патриоты.
Так уж получилось, что эти праздничние дни мне придется встретить в ГДР. Немецкие друзья пригласили меня на торжественную церемонию присвоения имени Н. И. Кузнецова одной из школ г. Эберсвальде. Это наверно залог крепнущей дружбы наших народов. А это всегда радует, и для меня это самое большое поздравление в эти дни.
Желаю Вам счастья, плодотворного труда, долголетия!
С глубоким уважением

(Подпис: Николай Струтински)

7 ноября 1977 г."


Николай Кузнецов

Гробът на легендарния разузнавач на Хълма на славата в Лвов

На спецагента Кузнецов бил издаден съветски паспорт на името на Рудолф Шмидт, с който бил принуден да се укрива в собствената си страна