Трябват ни нови съюзи

Много сме добри в диагностиката. Царе сме да опишем положението, в което се намираме. През последните седмици се казаха много точни думи по отношение на провокационните действия на турския посланик Сюлейман Гьокче в полза на партия ДОСТ. Още по-верни думи се казаха и за лицето Лютви Местан и партията му. "Да изгоним Гьокче!", "Да изгоним Местан!". Така, общо взето, звучат много гласове. Но колцина казват какво да правим?
Гьокче трябваше да бъде изгонен заедно с Местан, още когато последният мишкуваше в резиденцията на турския посланик. Сега вече моментът е изпуснат. Виновникът за това се нарича Бойко Борисов. Тези дни верният му Цветан Цветанов се опита да обясни по време на предизборен дебат действията на сюзерена си със заплахата България да бъде залята с бежанци, пропуснати от Турция. Знаем това, както знаем и че за всяка резба има болт.
Всъщност, не толкова Гьокче, а Местан трябваше да бъде прокуден. Това е точната дума. За обслужването на чуждия интерес. За това, че за пореден път стана повод да се повдига въпросът дали българските турци са лоялни към българската държава. Защото в крайна сметка за това става въпрос.
И за логореята му също трябваше да го натирят, защото това неговото отдавна не се трае.
Знайте, на мястото на Гьокче ще дойде друг Гьокче, но хората като Местан не са чак толкова много. Агентите на влияние са ценна стока, защото са дефицитни. За това, че още обсъждаме този персонаж, вина също носи Бойко Борисов. И онези, които му дават акъл, разбира се, защото той има нужда от това. Благодарение на лидера на ГЕРБ Местан има ефирно време по изборите. Партията му е законно регистрирана, а хората се молят ДПС, които в много очи до вчера бяха "пета колона", да го смаже електорално на 26 март. Какво доживяхме!
Прибирането на посланик Надежда Нейнски от Анкара и обявяването на Гьокче за нежелан ще доведе до ескалиране на ситуацията между нас и Турция. България в момента няма съюзници, на които да се опре. Всеки разговор за ЕС и НАТО в този контекст може да бъде прекъсван като загуба на време. Там няма никой. Там стоят едни шушумиги, които от дебнене откъде ще дойде Путин вече не знаят на кой свят са.
Между ЕС и Турция не назрява сблъсък. Той вече минава през различните си фази. Цинично казано, всичко, което трябва да знаете за конфликта Холандия-Турция, може да се изчерпи в изречението: "Ахмед не даде на Фатме да проведе митинг в Ротердам". Ахмед е кметът на Ротердам, а Фатме е турската министърка, която бе изгонена от града.
За да не стигаме дотам, трябва да направим няколко стъпки. Да се оградим с бетонна стена от Турция, както самата тя прави със Сирия. Да се възстановят Гранични войски. Да се помогне деликатно на българските турци да низвергнат Лютви Местан и партията му. Може и да се мръщите, но ролята на ДПС тук е много важна.
Но най-вече трябва да изградим нови съюзи. Регионални или междудържавни. Трябва да търсим допълнителни гаранции за сигурността ни, защото сегашните постулират, че трябва да се готвим за война на Изток, а заплахите идват от Юг.