Плач по Кортези

Имам приятели ливанци, навремето ги посрещах на летище София - целите в пръски от кал, шрапнели и кръв. Бягаха от войната в Ливан, от бомбите - през Сирия. Днес Сирия бяга от войната. От бомбите и кръвта. Това си мислех, когато бежанско семейство, поканено в Белене от католическия отец Паоло Кортези, не бе прието от местните хора и напусна града. Стотици българи реагираха като мен в мрежата след този втори разшумял се случай подир случката в гр. Елин Пелин.
Обаче. Да ме прощава отец Кортези, но истерията му и демонстративното напускане на България взеха да ме смущават. Заклинанията му, анатемосването на моята страна никак не ми приличат на отчаяние от липсата на състрадание, която е видял. Дни наред медиите тиражират воплите му, че го били изгонили, че "в Белене умря България", че у тоя народ липсва състрадание. И нещо взе да ме човърка. Първо, никой не го е гонил, ами неговите италиански "началници" го били отзовали - от малкото далечно Белене? Второ, едва се прокрадна някъде, че нещо с документите на тези бежанци не било в ред, ама никой не попита какво. А би трябвало, преди да се нахвърлят с хули връз хората в Белене. И трето - отчето Кортези нещо посмеси делата божи с една политическа интрижка, та чак взе да назидава със сатанински заклинания българския президент и дори патриарх Неофит как "да излязат от тяхната крепост", щото нацията им влязла в джунглата. Нацията им, г-н Кортези, бе вкарана от управлявалите я досега в джунглата на глада и отчаянието, та заслужава поне малко състрадание вместо прокоби и обиди. 
Намирисва на нещо друго, когато божите дела са употребени за истерични врясъци от типа: "Огън да я гори тази държава! Проклети да са тези комунистически, руски и патрЕотарски скотове" (цитат от веднага спретнатия протест пред президентството). Държавата ни още е светска и не се меси в църковните дела, но някои май не се свенят да употребят и тях за светските си ламтежи към държавата.