Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

25 Април 2017 | Вторник
 
вход регистрирай се

Глобус

България заслужава повече

Второ качество храна за втората скорост на Европа?

Западни производители ни пробутват боклуци, Еврокомисията бяга от отговорност

14. Март 2017 , брой: 51   268   0
Снимка



Момчил Неков,
евродепутат от ПЕС

Време за разделение на Източна и Западна Европа вече не може да има. Не и в рамките на Европейския съюз. България членува в него вече над 10 години и всеки опит за връщане на делението и дискриминацията срещу нас, за това, че сме в тази част на Европа, трябва да бъде спиран още в зародиш. В рамките на единния пазар на Европейския съюз има свободно движение на хора, стоки, капитали и услуги. Това е заложено в договорите на съюза. В договорите на западните производители, вносители и вериги обаче май има и друга клауза - ако дадена храна е за страните от бившия Източен блок, свобода на движение на стоки да има, но стоките да са по-лоши. Какво наистина решават международните компании и дали целенасочено ни подценяват няма как да знаем - "фирмена тайна" си е. Факт е обаче, че ни продават по-ниско качество храна и това само по себе си е достатъчно да говорим за различно отношение към потребителите от Източна Европа. Изглежда, че производителите от Запада все още гледат на страни като България като на втора класа граждани, на които може да се пробутват по-некачествени храни.
Според анализите, инициирани от Унгария и Словакия, става ясно, че колбасите в Западна Европа са с по-високо съдържание на месо, докато в колбасите от същата марка, но за магазините в Централна и Източна Европа, слагат повече мазнини и оцветители. Доклади на Световната здравна организация алармират, че в България много хора страдат от проблеми на сърдечносъдовата система, един от причинителите за което са мазните храни и некачествената храна като цяло.
Поддържам безусловно мнението, че качеството и безопасността на храните трябва да са на еднакво високо равнище както в България, така и във всички страни членки на ЕС, тъй като от това зависи здравето на потребителите и гражданите. Лоша храна днес означава влошено обществено здраве утре. А това означава допълнителни разходи, които иначе биха могли да се използват за градивна социална и икономическа политика.  Разпространението на хранителни продукти с двойно качество същевременно намалява доверието на  потребителите в тези продукти. Всички дейности, извършвани от европейските институции в тази област, се наблюдават внимателно от потребителите и в повечето случаи тези действия получават широка обществена подкрепа. И така е правилно. В глобалното село, което стана светът благодарение на интернет и социалните мрежи, едно от най-силните предимства е достъпът до информация и възможност да знаем повече. Също така да знаем, че и други имат сходни проблеми и грижи и можем да търсим съмишленици. Такъв е случаят и с

    двойните стандарти при храните.

Преди дни правителствата на Словакия и Унгария поставиха въпроса на Съвета на земеделските министри в Брюксел. Представиха официални анализи и заключения, а не някакви медийни спекулации.  В отговор Европейската комисия заяви, че чака сами да я информираме, вместо да предприеме или предложи конкретни и ясни законодателни стъпки да предотврати това налагане на двойни стандарти в Европа. Това, разбира се, не е и първият случай на подобни анализи. Преди година Чехия повдигна въпроса и отново нямаше резултат. Същевременно обаче българите продължават да консумират по-нискокачествените храни. Изнасяме суровина, внасяме готови продукти, а се оказва, че те са по-нискокачествени от тези, които европейците от Запада консумират. Оценявам като скандално поведението на Европейската комисия, като бяга от отговорност и застава на страната на производителите от Западна Европа в този случай. Това трябва да спре. България заслужава повече.
В Словашката република е направен  сравнителен анализ на 22 хранителни продукта, които вериги магазини предлагат в страната и в съседна Австрия. Изборът е направен, така че да покрие най-широка гама от различни видове храни и да отговаря на принципа на обективността. Всички изследвани продукти са били подложени на сетивни тестове, при които са оценявани цвят, консистенция, мирис, вкус и цялостният външен вид. Етикетирането на продуктите, включително списък на съставките, хранителен индекс, алергени също са оценени. Направен е и лабораторен анализ на някои от показателите, като съдържанието на месо в месни продукти, съдържание на мазнини и протеини в млечните продукти, съдържание на какао в шоколадите, наличие на добавени вещества - консерванти, подсладители, оцветители.

В 10 от 22 продукта са отчетени големи разлики в качеството!

Това се отнася до състава като например смяна на животински мазнини с мазнини от растителен произход, използване на материали с по-нисък процент на мазнини, по-ниско съдържание на месо, добавка на подсладители вместо захар, смяна на плодови компоненти с оцветители и плодови аромати, различен вкус и цвят на продуктите, а също и качеството на опаковките на продукта.
Резултатите от горните анализи показват, че феноменът на двойно качество на хранителните продукти съществува. Гарантирането на качеството на идентични храни на европейския пазар е основен въпрос, за да се отговори на очакванията на потребителите. За мен е непонятно защо и какво чака все още Европейската комисия, за да предприеме наказателни мерки при наличните доказателства. Ще продължавам да поставям въпроса както у нас, така и в Европа. Нима трябва да чакаме Германия или Франция да се оплачат от лоши храни, за да искаме от Европа стъпки? И да е било така преди, това е време да се промени. Няма място за продуктов расизъм в Европа.
Знаете, че цените на хранителните стоки в България и в страни от Западна Европа са доста сходни, а има стоки, които в България са и по-скъпи. Каквато и да е покупателната способност, не е логично да се продава различно качество под една и съща марка и име. У нас битува усещането, че чуждото производство, особено под западноевропейски марки, е по-добро. Вкусът за храна винаги е субективен, но храните, произведени в България с български суровини, са изпитани през времето и отговарят на хранителните ни нужди. Не трябва да забравяме и друго. България е своеобразен Ноев ковчег на природните дадености. Тук си имаме четирите сезона, имаме си хилядолетни традиции и богата кулинарна традиция, изпитана от времето и пригодена за вкуса на българина. Имаме си и земеделски научни институти, които въпреки икономическите трудности работят и създават сортове и породи, пригодени за родните почвено-климатични условия. Те са пазителят и творителят на българското в наши дни. Не са разни политици, които се гордеят със строенето на молове и магистрали. А що се касае до вносните семена и стоки - то те са пригодени за условията и вкуса на чуждите страни. Когато като потребители търсим българското, то и производителят ще използва българския посадъчен материал и семе. И така ще успеем да защитим себе си от това, което вече редица доклади доказват - ниското качество на храните в българските магазини.
Чрез своята работа се опитвам да популяризирам българското производство. Преди две години стартирах кампанията "Да защитим българския вкус", точно с идеята да покажем, че и нашите продукти и храни имат достойно място и трябва да ги подкрепяме. Сега доста повече хора знаят за месото от уникалната източнобалканска свиня, за еленския бут, за смилянския фасул, странджанския чай и много други. Има смисъл като потребители да търсим и избираме българското. Така всеки от нас помага на България и се противопоставя на чуждата храна с неясно качество.
Смятам, че в рамките на Европейския съюз трябва да има единен подход и за един и същ продукт да се очаква еднакво качество. Аз обаче вярвам, че решението е наистина и у българина като потребител. Когато пазаруваме в местни магазини, от местни производители и марки, ние създаваме икономика в България.
Мисля, че проблемът има поне две решения - законодателно и поведенческо. Законодателното означава Европейската комисия да създаде регламентирани правила за стандартите на производство, както и строг контролен механизъм. А поведенческото - ние, българите, да консумираме български храни с доказан вкус и качество и да не се подвеждаме по стереотипа, че чуждото е по-добро. Нека сами направим всичко възможно да защитим българския вкус.

Доклади на Световната здравна организация алармират, че в България много хора страдат от проблеми на сърдечносъдовата система, един от причинителите за което са мазните храни и некачествената храна като цяло


Произведените в България с български суровини храни са изпитани през времето и отговарят на хранителните ни нужди

 

 

 

Глобус

  • Очаквано волята на френските избиратели прати Макрон и Льо Пен на балотаж
    25. Април 2017 79
    137
    0

    Е, този път социолозите не се издъниха и резултатът от първия тур на президентските избори във Франция не ни изненада особено - центристът Еманюел Макрон и крайнодясната Марин льо Пен, които си дишат във врата, ще се изправят един срещу друг на балотажа на 7 май и един от тях ще застане начело на Петата република. От една страна, може да се твърди,...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"