Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

25 Май 2017 | Четвъртък
 
вход регистрирай се

Глобус

Генерална репетиция

Холандците ще определят тенденцията по отношение на популизма в Европа

Галина Младенова

14. Март 2017 , брой: 51   260   0



За редица европейски страни 2017 г. ще бъде реално политическо изпитание заради предстоящите избори. Нов президент ще избират французите, в Германия през есента ще има избори за Бундестага. Първи пред изборните урни обаче ще застанат холандците. На 15 март те ще гласуват за нов парламент.
Съществува една такава всеобща заблуда, че всичко в Евросъюза се решава от Германия и Франция. Разбира се, думата на Берлин и Париж има най-голяма политическа тежест в Европа, но това съвсем не означава, че те решават всичко. Не бива да се подценява и значението на Холандия. Да започнем с това, че доходът на глава от населението в тази страна е по-висок, отколкото в Германия. Холандската икономика е приблизително равна на испанската. Страната е с високоразвито селско стопанство, с високотехнологични отрасли, с голяма банкова сфера, един от най-големите световни инвеститори. Равнището на безработицата е по-ниско от това във всички останали държави в ЕС с изключение на Естония. Икономическият ръст през последната година рязко се ускори. Равнището на безработицата в страната е 5,4%, икономическият прираст е около 2%, а износът на глава от населението е два пъти по-голям от германския. Статистически холандците са с 8% по-богати от германците и дори са ги задминали в рейтинга на Световния икономически форум, освен това се смятат за по-добре подготвени за периода на цифровизацията. С други думи - Холандия е образец за страна от еврозоната и е смятана за гарант на стабилността.
И ето че в тази достойна за завиждане страна най-популярна се оказа крайната десница. Парадокс? Съвсем не. Всъщност въпросът за имиграцията е един от определящите в избирателната кампания. Всеки трети жител на Холандия смята, че това е изключително важно за бъдещето. Създава се впечатление, че икономиката работи достатъчно стабилно и холандците днес много повече се вълнуват от миграцията. Бежанската вълна, която заля Европейския съюз, не пощади и холандците и съвсем естествено темата за миграцията се оказа за избирателите по-важна от икономиката. А скандалният лидер на дясната "Партия на свободата" Геерт Вилдерс лесно спечели симпатиите на недоволните, като се обяви против ислямизацията на Европа. Той набързо предложи да се забрани в страната Коранът, да се сложи данък върху мюсюлманските забрадки и да не се дават повече разрешителни за строителство на джамии. Вилдерс е и яростен евроскептик, като предлага да се проведе референдум за излизане на Холандия от Евросъюза.
Окрилен от  изборната победа на Доналд Тръмп в САЩ, от британския "Брекзит" и растящите антимиграционни настроения в Европа, Геерт Вилдерс нарича всичко това "патриотична пролет". 
Разочарованите от традиционните партии холандци, които са разтревожени за бъдещето си, изглежда намериха алтернативата във Вилдерс. Месеци наред проучванията на общественото мнение сочеха, че победата ще е на "Партията на свободата". И изведнъж само седмица преди решаващото гласуване крайната десница се свлече на второ място по одобрение. Според анкета на агенция Peilingwijzer "Партията на свободата" на Вилдерс се подкрепя от 15,7% от холандските избиратели, изоставайки от дяснолибералната "Народна партия за свобода и демокрация" на настоящия премиер Марк Рюте, която се ползва с доверието на 16,3% от избирателите.
Според наблюдателите причина за това вероятно е фактът, че лидерът на "Партията на свободата" на практика се скри от избирателите. Геерт Вилдерс не е силен в дебатите и знае добре, че може да загуби всяка политическа дискусия с премиера Рюте и другите кандидати. Затова той предпочита да не участва в такива сблъсъци - уж от съображения за сигурност. Десният популист се опитва да въздейства на общественото мнение по американски образец - чрез туитър. Изглежда обаче това се оказа недостатъчно. А може би повече е повлиял фактът, че програмата на неговата "Партия на свободата" е дълга само една страница, в която преобладава ислямофобията. Страхът от мигрантската вълна от Изтока май се оказа преувеличен. Колкото до холандския евроскептицизъм, там нещата са още по-сложни. От една страна, според данни на социологическия център "Пю" почти половината от населението има негативно мнение за Евросъюза. От друга, същите тези хора масово смятат членството на Холандия в ЕС за положителен фактор за своята страна с резултат 70% срещу 10 на сто. С други думи звездата на Вилдерс изглежда започва да залязва.
Нещо повече - дни преди изборите се оказва, че голяма част от избирателите още не са решили за кого точно ще дадат гласа си. Именно за техните гласове се води голямата битка между водещите партии в Ниската земя.
В бюлетините за изборите гласоподавателите ще открият и няколко нови партии. Повечето от тях са срещу Европейския съюз и мигрантите. Например лидер на новата дясна партия "За Холандия" (VNL) е телевизионният журналист, преквалифицирал се на политик Йен Рос. Именно той беше инициатор на референдума за споразумението между Украйна и ЕС, против което гласуваха над 60% от холандските избиратели. Рос твърди, че холандците никога не са били настроени особено позитивно към обединена Европа. И двата референдума по общоевропейски теми, първият през 2005 г. и вторият през 2016 г., бяха спечелени от противниците на Евросъюза.
"50плюс" пък е една партия, която пледира за защита на интересите на възрастните хора и настоява за намаляване на пенсионната възраст от 67 на 65 години.
Голямата битка обаче ще бъде между Рюте и Вилдерс. Съвместно проучване на ежедневника "De Volkskrant" и университета в Амстердам показва, че една пета от гласоподавателите, които иначе не биха гласували за Либералната партия на премиера Рюте, този път биха я подкрепили по "стратегически причини" - за да не допуснат победа на "Партията на свободата".
Всъщност всички са наясно, че нито една от партиите няма да успее дори да се приближи до това да спечели мнозинство, за да управлява самостоятелно. Очаква се, че в парламента ще влязат не по-малко от десет партии. И нито една от тях няма намерение да се коалира с Вилдерс.
Най-вероятният резултат от изборите, твърди "Блумбърг", позовавайки се на холандски политолози, е коалиция от четири-пет дясно- и левоцентристки партии. Да се създаде обаче такава коалиция ще бъде изключително трудно. Четирите партии от центъра ще имат нужда от още един партньор, за да получат необходимите 76 места в парламента, който се състои от 150 депутати. Политолозите твърдят, че най-добре за тази роля подхождат холандските "зелени леви". Техният лидер Йесе Клавер е крайно критичен към възможността да влезе в коалиция с либералите на Рюте.
Младият председател на партията "Зелени леви" прилича външно на канадския премиер Джъстин Трюдо, а реториката му е копие на тази на Барак Обама. "Нашето послание е за надежда и промяна. Вярвам в надеждата и идеалите. Подобно на мен, мнозина са уморени от хора като Геерт Вилдерс, който насъсква хората един срещу друг. Ние искаме да живеем заедно", казва Йесе Клавер в интервю за "Дойче веле". Той е един от малкото политици в Холандия, който атакува директно Вилдерс. Неговата малка партия с едва четирима депутати обаче е трета политическа сила в холандския парламент.
Съществува още един вариант, при който коалицията да бъде съставена от близо десетина партии, в това число "зелените".
С това трудностите при създаването на ново холандско правителство не приключват. Новият кабинет трябва да има подкрепа и в Сената, горната камара на парламента, който не се избира с пряко гласуване. Така че е много вероятно след изборите през пролетта Холандия да се сдобие с правителство едва в края на годината.
Това всъщност няма да е изненадващо. След Втората световна война за съставяне на кабинет в Холандия са били необходими средно по 72 дни. Рекордът за скорост е бил през 1958 г. - 10 дни, а антирекордът през 1977 г. - 208 дни. При това преди 40 години за коалиция почти седем месеца не са успели да се договорят едва две партии.
Така или иначе бъдещото холандско правителство, каквото и да е то, ще трябва да се съобразява с евроскептиците и националистите, чийто глас звучи все по-силно в Европа. Ето защо мнозина определят холандския вот като своеобразна генерална репетиция и премерване на силите на десните популисти в Европейския съюз. Истината е, че 2017 г. може да промени Европа завинаги.


Двамата крайнодесни французойката Льо Пен и холандецът Вилдерс се надяват да променят Европа


Страната, която през последните десетилетия беше символ на свободата и толерантността, първа разреши еднополовите бракове, легализира проституцията, леките наркотици и евтаназията, сега е все по-склонна към евроскептицизъм, увеличават се националистичните настроения и расте страхът от терористи и мигранти

БГНЕС

 

 

 

Глобус

  • Всеки интернет потребител избира сам на коя страна да застане
    23. Май 2017 98
    171
    0

    Безпрецедентна по своя размер - така ръководителят на Европол Роб Уейнрайт определи заразата с вируса WannaCry (WannaCrypt, WanaDecrypt0r). Първата атака с WannaCry в Европа бе извършена в петък, 12 май, и порази редица институции, заводи и фирми. Вече са засегнати над 200 000 компютъра в повече от 150 държави. Статистиката към момента се води от...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"