Живот между философията и революцията

Иван Василев

На 1 март т.г. се навършиха 120 години от рождението на бележития учен, философ, революционер, политик и държавник - академик Сава Цолов Гановски. 
Роден в далечната 1897 г. в село Кунино - Врачанско, в семейството на Цоло и Анастасия Цолови, той получава първоначалното си образование в местното училище, а след това  продължава обучението си в прогимназията в Луковит. По-късно, като ученик в гимназията във Враца, се увлича от революционните идеи и влиза в младежкото социалистическо движение (1914 г.). Съдбовен момент в живота му е, когато

18-годишен е приет за член на БРСДП (т. с.)

Това предопределя и пътя му като революционер и идеолог на комунизма, който не успя да се реализира като обществено-икономическа система.
През 1919 г. Сава Гановски се записва да следва философия и педагогика в Софийския университет и до дипломирането си през 1922 г. активно отдава сили и труд в ръководството на Софийското младежко дружество. През 1924 г. заминава на специализация в Германия и посещава лекции по философия в университетите в Хале и Берлин. Там обогатява знанията си по немска  класическа философия, на която по-късно ще отдели значително място в творчеството си. Наред с това работи най-активно и като член на студентското дружество "Христо Ботев" в Хале и става един от   организаторите за създаването и изграждането на  българския Народен студентски съюз "Нарстуд" в Европа. Съюзът се учредява през април 1924 г. на конгреса на "Нарстудите" в Берлин след разцеплението на българските студентски дружества в Европа - време, достатъчно бурно и преломно както за България, така и за света. Преживените от страната ни три войни и претърпените чудовищни поражения определено налагали

изграждането на нова народна интелигенция

която да поведе борба срещу надигащия се фашизъм, и която да работи за  културното сближаване със западноевропейските народи. В печатния орган на съюза, списание "Нарстуд", излизало от 1924 до 1926 г. като първите два броя са двуезични на български и немски език, сътрудничат Сава Гановски, Антон Страшимиров, Тодор Боров, Александър Жендов, Неделко Бойкикев, д-р Христо Пеев, Велко Македонски и др. Изданието ратува за изграждането на обща идеология на фронта на антифашистките сили срещу Цанковия режим и осведомява европейската общественост за безчинствата на новата власт в България.
През 1928 г. Сава Гановски емигрира в Съветския съюз, където работи в Института за червена професура в Москва. Същевременно чете лекции по философия в Московския университет и завежда катедрата в Института по литература. Връщайки се в Родината си през 1931 г., той   влага цялата си енергия в неуморна и плодотворна научноизследователска и обществено политическа работа на идеологическия и културния фронт. Голяма част от времето му поглъща и ръководенето на учителската профорганизация и издаването на списанията "Народна просвета", "Съвременник", "Научен преглед", "РЛФ" и др. Едновременно с това публикува и множество статии по актуални обществени и политически проблеми, подписани с различни псевдоними - Синивирски, Дамян Калинов, Владимиров, Рубелан, но най-често с Трудин.
В периода от 1931 до 1941 г. Сава Гановски обнародва и няколко от

най-важните и значими свои трудове

"Основни направления във философията" (1934 г.), "Педагогически албум" (1936), "Основни закони на научната философия" (1940 г.), "Кратка история на философията от древността до наши дни" (1941) и над 800 студии и статии в областта на диалектическия и историческия материализъм, педагогиката и историята на педагогиката. В книгата "Основни закони на научната философия" се анализират едни от най-важните философски категории, като същност и явление, форма и съдържание, възможност и действителност, свобода и необходимост и др. В "Кратка история на философията от древността до наши дни", едно забележително изследване в българската философска книжнина, претърпяло три издания, последното от 1973 г., първото от 1941 г., проследява зараждането и развитието на философската мисъл от най-дълбока древност, през Възраждането до  съвременната немска класическа философия и най-вече философията на Кант, Хегел, Маркс, Кауцки, Плеханов и т.н. Многостранно и значимо е философското, педагогическото, политическото и революционното дело на акад. Гановски и то не може да се обозре в една юбилейна статия или дори в цяла книга, защото наброява над 5000 публикации. Тепърва то ще се изследва с оглед на новите реалности. Засега за съхраняване на голямото творческо дело на забележителния философ, политик и държавник усилия полага само създадената през 2001 г. 

фондация на негово име

чийто председател е генерал Иван Иванов.
1941 година е белязана с нови и драматични  събития в живота на Сава Гановски. Набелязан от властта като опасен комунист, той е поставен под постоянни репресии, преследвания, арестувания и изтезания. Нещо повече: изпращат го в концлагер, където прекарва три години. През април  1944 г. той става партизанин и заместник политически комисар на 11-а военнооперативна зона в Плевенска област. Непосредствено преди девети септември 1944 г., заедно с други свои другари, подготвя за пресата материалите, с които се известява  победата на Деветосептемврийското въстание и установяването на народнодемократична власт в страната. След 9 септември 1944 г. започва нов период от дейността му. Той урежда успешно няколко деликатни въпроса, свързани с изтеглянето на българските войски и администрация от Беломорска Тракия, и формира фронт срещу опитите  на германските войски да нахлуят в България.
Непосредствено след 1944 г. Сава Гановски  е главен директор по печата, а през 1945-1947 г. е посланик на България в Румъния и Югославия. Три години, от 1949 до 1952 г., посвещава на ръководството на Комитета за наука, изкуство и култура и Съюза на народните читалища.  Но

 разнообразната му държавническа и обществена дейност

като член на ЦК на партията, народен представител, народен деятел и др., не го откъсват от научноизследователската му работа.
През 1945 г. чете лекции по диалектически материализъм и история на философията в Софийския университет, ръководи Института по педагогика и написва множество статии за образованието и ролята на учителя в учебния процес. В 1952 г. е избран за академик и член на Президиума на БАН, а следващата година завежда отдел "Наука и образование" при ЦК на партията. Като председател на V Народно събрание и народен представител, от 1954 до 1990 г. работи неуморно за разцвета на родната наука и култура, но никога не се задоволява с постигнатото. 
През 1973 г. е избран за президент на Международната федерация на философските дружества и развива широка международна дейност с  европейско значение, свързана с опазването на световния мир и борбата срещу атомното превъоръжаване. Негова е заслугата и за изграждане и разширяване на философските връзки  между организации от Изток и от Запад. На почти преклонната си осемдесетгодишна възраст той поема ръководството и на Института по философия (1977) при БАН след кончината на академик Тодор Павлов.
До края на дните си Сава Гановски (април 1993 г.) си остана творец, хуманист и борец за  демократично преустройство на обществото.