24 Април 2024сряда04:14 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Актуално

България ще харчи 1 млрд.лв. годишно за внос на ток

Ако през април бъдат приети завишените еконорми за въгледобива, страната ще се лиши от ТЕЦ-овете си, над 150 000 българи ще загубят работата си

/ брой: 50

автор:Светла Василева

visibility 1947

Какво бъдеще очаква България, която произвежда 45% от електроенергията си от въглища, ако в специалния комитет на Еврокомисията бъде приет ревизираният Референтен документ за най-добри налични техники (LCP BREF) със завишени изисквания към емисиите, отделяни от Големите горивни инсталации (ГГИ)? Какви ще са последиците - социални и икономически, от евентуалното спиране на топлоелектрическите централи и прекратяване на въгледобива? Кои индустрии ще бъдат засегнати? Какво трябва да се направи, за да се защитят производствата ни, работните места и да се гарантират енергийната ни сигурност и независимост? Това бяха част от въпросите, които се дискутираха в петък на кръгла маса: "Промените на Референтния документ за най-добри налични техники за ГГИ", организирана от КНСБ и КТ "Подкрепа".
Проблемът, който се обсъжда публично за втори път в рамките на по-малко от месец, е от съществено значение не само за отрасъл енергетика, но и за индустрии като циментовата, стъкларската, металургичната и въгледобивната. Онова, което тревожи заетите в тези сектори, е предстоящото гласуване на 28 април на нови по-високи изисквания за нивата на живак, серен диоксид и азотни окиси, отделяни в атмосферата при изгарянето на въглища в ГГИ. В дискусията участваха евродепутати, зам.-министри на икономиката, околната среда и енергетиката, представители на синдикатите и засегнатите индустрии.
Експерти от екоминистерството, участвали в обсъждането на готвените промени през октомври 2016 г. в Брюксел, разясниха, че България е изразила несъгласието си с новите завишени нива на емисии, но становището на страната ни е било определено като "неконсенсусно". Те са възразили срещу степента на сероочистване, която за нови инсталации се очаква да бъде 99,9%, а това на практика означава такива да не бъдат изграждани повече. За съществуващите се очаква завишаване с 1%, което ще бъде постигнато само от някои от централите. Други ще трябва да инвестират още средства. Така например в държавната ТЕЦ "Марица изток 2" нивото на сероочистка е вдигано няколко пъти, като в момента в два от блоковете то е 96%. Според зам.-директора на централата Пламен Николов, ако се наложи да се достигат още по-високи нива, необходимите инвестиции ще са 500 млн.лв. Проблемът е и в това, че изискванията се променят в посока рестрикция само година, след като последните изменения са влезли в сила. "През  2015 г. Европа е отговорна едва за 0,07% от въглеродни емисии в света. Сега се иска още 40% снижаване до 2030 г. Ефектът ще е малък, но парите, които ще се дадат, ще са много, което неминуемо ще рефлектира в цената на тока", каза Пламен Николов. 
Нормите на живак, които трябва да бъдат достигнати, са определени, без да има натрупано достатъчно количество данни от реално работещи инсталации, тъй като задължението за измерване на наличността му в емисиите е от миналата година, разясниха експерти от екоминистерството. Според тях няма централи в ЕС, които към настоящия момент да отговорят на заложените в Референтния документ драстично по-ниски нива. Според синдикатите пък има само две такива централи, те са американски, като едната от тях дори не е пусната в експлоатация. "От нас се иска да постигнем показатели, които никой никога не е постигал към този етап. Това ме кара да стигна до друг извод, че в момента, в който това нещо ни бъде наложено, ще се намери този, който ще ни го продаде", каза президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов.
Според евродепутатите Петър Курумбашев и Владимир Уручев, българската позиция трудно ще бъде разбрана и приета, тъй като в Европа усилията и движението в посока чиста околна среда са много мощни. Има и още едно обстоятелство, което отслабва защитата на въгледобива и използването на въглища. За него говориха експертите на екоминистерството. Това е нарушаването на качеството на въздуха от серен диоксид в Гълъбово. То може да ни вкара в Европейския съд още тази година, дори още този месец и да доведе до ограничаване на мощностите там.
Решението на проблема за България е излизането с единна позиция и подкрепа на становището на екоминистерството, което е водещо по казуса. Евродепутатът Георги Пирински посъветва да се използват и аргументите на Европейската асоциация за въглища и лигнити EURACOAL.
Зам.-министър Константин Делисивков обяви, че на 27 март Министерство на енергетиката организира среща на всички засегнати от предлаганите промени в Референтния документ за най-добри налични техники. Търсенето на възможно най-добрата позиция за защита на българската енергетика и индустрия продължава, макар институциите сега да тичат след вятъра, понеже проблемът е от есента на 2016 г. - но нито Ивелина Василева, нито Теменужка Петкова, нито Божидар Лукарски, тогава министри на околната среда, енергетиката и икономиката, нито премиерът Бойко Борисов споменаха за заплахата, надвиснала над страната ни. Единственото, което правеха, е да ни внушават, че сме стабилни и да ни призовават да сме спокойни, а сега по време на предизборната кампания мълчат, все едно проблемът не съществува. 


Владимир Уручев, ГЕРБ:

България е изправена пред много сериозно предизвикателство и то не е от днес, а е започнало още от борбата с климатичните промени. България с влизането си в ЕС само се присъедини към едни политики, които бяха вече в действие. Референтният документ е нещото, което много скоро ще се случи, и нещото, за което трябва да работим, е не само да имаме обща позиция, но да намерим пътя да предотвратим завършването му и влизането в сила в този му вид, без да има дерогации, без да има корекции в показателите. Течението в посока все по-чист въздух, все по-добра околна среда, все по-малко замърсявания, е толкова мощно, че ако мисли някой, че малка България може да се противопостави, греши. Затова трябва да си търсим рамки за добро съществуване и това да не води до сътресения.

Георги Пирински, БСП:

Позицията на България трябва да се изгради на база на това как Рефернтният документ ще се отрази на цялата европейска индустрия за въглища и лигнити, като се има предвид становището на EURACOAL от 8 януари т.г. Там се казва, че промените, които ЕК иска, поставят под въпрос енергийната сигурност и конкурентоспособността на Европа. В позицията на EURACOAL има сериозно обвинение към ЕК, че тя използва нереално получени пределни стойности на емисиите, с което тласка експлоатацията на централите, изгарящи лигнити, към техния край, както и използването на местни въглища. Отговор на въпроса какво да се прави има в края на становището на EURACOAL, което гласи - само ако ЕК е запозната с достатъчно силната съпротива на страните членки, която може да застраши сериозно гласуването, може да очакваме да направи някакви промени. Това е единственият начин правителствата да спрат деиндустриализацията и плана, който е насочен срещу въгледобива. Ние не можем само да протестираме, че нещо не ни устройва. Трябва на практика нещо да започне да се прави, за да се намалят замърсяванията, да се програмира преструктуриране на енергийния отрасъл, нещо, което да даде яснота и перспектива и на работещите. И тук ми се струва, че трябва да отчетем и агитацията, която вече върви от Грийнпийс и други, че в България вече въгледобив няма и няма смисъл да има. Те правят кампания, имат и отговорник за нея. Къде е кампанията, която ще излъчи националната отговорна позиция?
 
Петър Курумбашев, БСП:
Нашата позиция по отношение околна среда тотално не среща разбиране и единственото, което си представяме, че ако този документ по някакъв начин ни засегне, дали за съществуващи инсталации или за бъдещи, единственото нещо, което можем да представим, е искане за дерогация, с което ще отложим прилагането. Понякога, за да бъдеш чут, е добре да извикаш. Ние тук трябва да извикаме като държава, че става въпрос за 45% от енергетиката ни, което за нас е въпрос от ранг на национална сигурност. Същото го преживяхме с нашата ядрена енергетика с трети и четвърти блок. Ако ще го преживяваме и с въглищната енергетика... Това са ни двата стълба, единият 40% другият 45%. С единият нещо се случи донякъде, нека да видим какво можем да направим за другия.


Какви ще са последиците за страната ни
*Засегнати 45 площадки, генериращи 45% от електроенергията
*Отпадане на 3000 до 5000 МВт базови генериращи мощности, които няма с какво да бъдат заменени, според енергийния експерт проф. Атанас Тасев.
*Недостиг на електроенергия, режим на тока
*България ще харчи годишно около 1 млрд. лв. за внос на електроенергия, по мнението на Божидар Митев от Независимата синдикална федерация на енергетиците към КНСБ  
*След спирането на ТЕЦ "Варна" и евентуалното спиране на ТЕЦ "Бобов дол" (заради екоизискванията) ще се създадат огромни проблеми за Електроенергийния системен оператор при балансирането на електроенергийната система.
*Пряка загуба на 33 000 работни места във въгледобива и още 120 000 в съпътстващи и обслужващи производства и транспорта.
*Структурен срив и деиндустриализация на региона около Марица изток.

 

Великденската трапеза поскъпва

автор:Дума

visibility 408

/ брой: 77

Рязкото застудяване удари реколтата от череши

автор:Дума

visibility 447

/ брой: 77

Когато ни свърши руския петрол, бензинът поскъпва

автор:Дума

visibility 421

/ брой: 77

България в еврозоната - по-реалистично е през 2026 г.

автор:Дума

visibility 374

/ брой: 77

Извращения

автор:Александър Симов

visibility 441

/ брой: 77

Диверсификация

автор:Мая Йовановска

visibility 411

/ брой: 77

За 10-те постижения след Десети

visibility 398

/ брой: 77

НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ И ГЛЕДАНЕ

автор:Лозан Такев

visibility 428

/ брой: 77

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ