28 Март 2024четвъртък16:30 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Образование

Ще променяме ли качеството във вузовете или ще си я караме като сега?

Май никой не следи разминаването между капацитета за обучение по професионални направления и реално приетите студенти

/ брой: 49

автор:Велиана Христова

visibility 1089

Внезапен скандал избухна във висшето образование, след като дойде времето реално да се приложат новите правила за приемане на студенти и финансиране на вузовете според качеството на обучението в различните професионални направления. Новият подход за слагане на ред в системата бе приет с овации от университетските общности през февруари 2015 г., когато в НС с пълно единодушие бе приета Националната стратегия за развитие на висшето образование. След това бяха направени промени в Закона за висшето образование (ЗВО), които са в сила от март миналата година. Философията е да се спре порочното финансиране на брой студенти и да се замени със субсидия чрез коефициент за качество, отчитащ ниво на преподавателския състав, реализация на завършилите, равнище на научната дейност и пр. Всичко това се знае не от вчера, както се знае и това, че повече от половината от завършилите студенти у нас не работят на позиции, изискващи висше образование. Въпреки това от завчера ректори се вдигнаха на протест, че се правели внезапни промени в приема тази година, че щял да се намали броят на студентите и съответно - субсидията, която вече била разчетена по пера за 2017 г. Малка подробност е, че приемът тази година ще се отрази върху бюджета за 2018 г.
Какво всъщност става, та

от осанна стигнахме до разпни го?

Просто дойде времето за реални промени и май излиза, че те не са желани от ректорите. До 30 април МС по предложение на МОН трябва да одобри бройките за прием, като се отчетат всички нови изисквания. В последните седмици бе изговорено много за комплексната оценка за качество по определени показатели от рейтинговата система, за утвърждаване на приоритетни професионални направления, в които местата няма да се намаляват, и на защитени специалности с по-високо финансиране. Отново обаче встрани остава една тема, по която от години не се намира решение - дори законово (въпреки че ЗВО е променян 48 пъти до момента). Тази тема, от една страна, създава проблеми, от друга - повдига все повече въпроси за системата от вузове в България. Става дума за капацитета за обучение на студенти и докторанти на всяко висше училище, който се определя от Националната акредитационна агенция (НАОА).
Според ЗВО вузовете

не могат да надвишават капацитета си за брой обучавани студенти

и докторанти, а тези, които имат право да приемат платени студенти, могат да го правят само в рамките на свободните бройки до запълване на капацитета. Допреди няколко години основен проблем бе, че много висши училища обучаваха повече студенти от тези, които им бяха разрешени от НАОА. Над 10 се оказваха всяка година вузовете с надхвърлен капацитет, т.е. с повече студенти, отколкото могат да поемат наличните преподаватели, материална база и пр. Естествено, за качество на обучението бе излишно да се говори изобщо. Пред това безобразие обаче държавата се оказваше и днес се оказва безпомощна, тъй като единствената й възможна реакция по закон е да намали приема на такова висше училище за дадена година и да не дава пари за студентите, които са в повече от разрешеното - но само в държавните вузове. За частните финансовите лостове според закона не важат.
Целта на вузовете досега с приемането по всякакъв начин на повече студенти бе да получат повече пари, включително от таксите на приетите свръхкапацитета студенти. Това минаваше с пълна сила. Вузовете подаваха постоянно искания до НАОА да увеличи капацитета им. През 2007 г., когато мащабите на демографския срив в страната ни вече се очертаваха, парламентът прие една абсолютно неадекватна поправка в ЗВО в обратна посока на всякаква логика. Тогавашните депутати вписаха в закона изискване от учебната 2007/2008 г. да запълват поетапно капацитета си - с 25% всяка година. Така според ЗВО с приемната кампания за 2010/2011 г. висшите училища трябваше да са запълнили на 100% капацитета. Това законово изискване си остана на хартия, понеже демографският срив го направи абсолютно неизпълнимо. Което не попречи МС да увеличава всяка година бройките за прием така, че стигнахме до положение всяка есен да

остават до 15 000 незаети места

за първокурсници.
По принцип акредитацията се използва от държавата при определянето на политиката й спрямо висшите училища. НАОА е тази, която трябва да следи дали вузовете спазват капацитета си. Ако се установи нарушение, агенцията може да предложи на МОН да намали приема за конкретно висше училище или дори да му отнеме акредитацията. Такъв случай досега не е известен, въпреки многобройните нарушения. Към момента ситуацията е обърната в обратна посока заради физическата липса на потенциални кандидат-студенти. Какво е реалното положение ДУМА се опита да установи чрез сравняване на данните от

регистрите на НАОА, МОН и рейтинговата система

на висшите училища за 2016 г. Повечето вузове, дори тези, които доскоро се претъпкваха със студенти, вече са под нивото на капацитета си - което може да означава не само липса на студенти, но и раздут капацитет, даден от НАОА при акредитацията. Масов случай са тези, които запълват наполовина определения им капацитет. Като например Шуменският университет, на който са разрешени 12 000 студенти, пък той има 6139. Или ТУ-Варна, където вместо 11 000 наличните студенти са 5361. В УНСС при капацитет 24 000 обучаваните са 21 881. В ТУ-София капацитетът е 20 000, студентите са 12 344. Дори във водещия по качество Софийски университет, който има капацитет да обучава 31 500 студенти, през 2016 г. са влизали 19 527 души. Трябва обаче да отбележим, че ТУ-София и Софийският университет съзнателно не се стремят към максимално запълване на свободните бройки, тъй като това би се отразило на качеството на предлаганото обучение.
Въпреки общата картина обаче, и в момента поне 7 от вузовете продължават да надхвърлят капацитета си. Аграрният университет в Пловдив например при възможност за 4200 студенти, има 4978. Висшето училище по сигурност и икономика в Пловдив би трябвало да има не повече от 1100 възпитаници, а обучава 1689. Медицинските университети в Пловдив и София също са сред нарушителите и са надхвърлили капацитета си - първият вместо 4500 студенти обучава 4697, а вторият - вместо 8000 има 8253-ма. В нарушение е и Минно-геоложкият университет - при разрешени 3500 той има 4104 студенти. Националната спортна академия е надскочила разрешените й 4000 питомци с цели 1521. И УНиБИТ е в този списък - при капацитет 3400 той обучава 3625 студенти. Тук обаче трябва да се има предвид, че при наличието на чуждестранни студенти с техните високи такси медицинските, пък и други вузове могат лесно да намалят приема на българи, за да останат в рамките на капацитета си. А после няма да имаме български лекари. Така че тук опираме пак до начина, по който НАОА формира капацитетите - никак не е ясно например с какви измерители се решава какъв брой студенти могат да обучават конкретни преподаватели в конкретен университет, при конкретни учебни програми, планове и хорариуми.           
 Ако пък огледаме ситуацията капацитет-реални студенти

по професионални направления, кашата е огромна

Изискването да не се надхвърля капацитетът важи и за направленията. По принцип продължава необяснимият нонсенс общият капацитет на всяко висше училище, разрешен от НАОА, да е различен (по-голям или по-малък) от сбора на капацитетите по отделните направления. Само по себе си това създава хаос. А ако сравним реално обучаваните студенти във всяко от професионалните направления в 51 висши училища с разрешения им брой за всяко направление, бъркотията става вселенска. Има вузове, които като общ брой студенти са много под капацитета си, но в отделно направление го надхвърлят съществено. Други пък, които са надскочили възможностите си, в някои от  направленията са под разрешения праг. А приемът се определя от МОН, съответно - от правителството, по направления. Не е известно в МОН да е направен досега анализ на ситуацията с капацитета, от който уж зависи и приемът по направления. Осезаема е липсата на унищожения от "реформатори" научен Институт за образованието, който правеше сериозните анализи.
В сайта на НАОА обаче откриваме, че следакредитационният контрол през декември 2016 г. е "обърнал внимание" на Бургаския университет "Проф. Асен Златаров", че в направлението Педагогика обучава 38 студенти над разрешеното (7,9%). И какво от това? Ще се види дали на 30 април МС ще обяви намален прием в това направление за този университет. Ще работи ли и за него бонусът, че Педагогиката е приоритетно направление? А дори кметът на Бургас вече рипна, че щели да им намалят драстично приема на медсестри или на тъй необходимите в региона кадри за туризма. Първо, дали трябва създаденият като химико-технологичен университет  "Проф. А. Златаров" да обучава медсестри или кадри в туризма? Второ, справките показват, че вузът има около 500 свободни места до запълване на капацитета си, но специално в направлението Туризъм е надхвърлил разрешения брой студенти със 138 човека до общо 1108 студенти. Ерго, по закон приемът му трябва да бъде намален. Освен това оценката за направление Туризъм от акредитацията не е много висока (7,6), а от завършилите направлението висшисти само 12,63 % в последните 5 години работят на позиции, за които се иска висше образование. Т.е. според новите изисквания вузът не блести с кой знае какво качество в обучението в направление Туризъм, а на туристическия бранш в региона явно му трябват среднисти, а не висшисти. Така по закон в това професионално направление повече пари заради по-висок коефициент ще отидат в други вузове, обучаващи в същото направление, където качеството е по-високо. Не е ли разумно кметът да мисли за развиването на техникум по туризъм, вместо да се жалва от законовите правила за прием на студенти? Искаме ли ред и качество във висшето образование, или така ще си я караме?
 Въпреки слободията за произвеждане на професори на кило по неизтребимия закон "Игнатов" за академичното развитие, продължават препоръките от НАОА към някои висши училища да изпълнят изискванията за брой хабилитирани преподаватели. Според закона изискването за адекватен хабилитиран състав е едно от основните при акредитацията и неизпълнението му би трябвало да светне лампичката на МОН, когато определя приема. По закон да. А на практика дали?      

Рязко намаление при частните вузове

Доста свободен капацитет вече се очертава в частните висши училища. Печално легендарният Пернишки университет, пардон Европейският политехнически университет в Перник, пак е лидер сред куриозите - при капацитет 1800 студенти, през миналата година той е имал едва 131! Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите (бивш Земеделски колеж) в Пловдив, който преди 6 години обучаваше 17 пъти (!) над капацитета си, по данните от рейтинговата система сега има 5019 студенти при разрешени 7200. Нов български университет, който през 2010 г. (докато бившият му ректор Сергей Игнатов беше просветен министър) беше нарушител с 1700 студенти над разрешеното, сега има 9184 студенти при допустими 12 000. Висшето училище по мениджмънт във Варна пък (бивш колеж в Албена, още по-бивш колеж в Добрич) има капацитет 2000 души, даден от НАОА в битността му "Албена", а миналата година е обучавал само 675 студенти. В сайта си продължава и сега необезпокояван от никого да обявява, че обучава и във филиал в София, какъвто не е разкриван от МС, както изисква законът. Поне 7-8 министри в МОН са алармирани за това досега, реакция - нула.



 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 224

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 242

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 243

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 194

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 218

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ