Твърде малко светлина има в живота ни

Вилиана Семерджиева

Рушейки традиционния хуманизъм, един от най-добрите сръбски писатели днес Владан Матиевич успява да претвори в най-успешната си книга "Твърде малко светлина" (издание на "Персей", превод Таня Попова) три лични истории в едно вълнуващо повествование, представляващо прозрение за времето, в което живеем. Матиевич е носител на най-големите литературни награди в Сърбия, като специално за този роман спечелва три от тях ("Меша Селимович", "Борисав Станкович", "Исидора Секулич"), отбелязва издателят Пламен Тотев.
Първата част - "Да стопиш Анди Уорхол", представлява десет имейла, които психично болната Хилари Хъдсън, завършила история на изкуството, пише на бившата си приятелка Дона. Тяхната кауза е да се унищожат всички мъже. Демонът на синтетиката Анди Уорхол е олицетворение на богатството и целия мъжки свят. Унищожавайки богатството на мъжете, фанатичните феминистки, предвождани от "преподобната Валери", искат да сътворят свят, в който има само жени, вярвайки, че мъжът е "биологична грешка и емоционален паразит".
Втората - "Да продадеш душата си на дребно", съдържа недописано завещание в десет параграфа, съставено от настоящия алкохолик и бивш министър Милутин Чабринович. След демократичните промени той се развежда, изгонен е от апартамента си в мазето и се отдава на алкохола, прекарвайки дните си в Циговото кафене в покрайнините на града. Трагедията му е в това, че след "революционните" промени е изгубил властта, силата и привилегиите си. Заради едната сигурност и оцеляване обаче е приел да се ангажира с политиката, воден от що-годе морални принципи и желанието да избере най-малкото зло. "Щом влязох в политиката, разбрах, че с чистите ми сметки е свършено и деградацията ми е неизбежна."
В третата част - "Да изкупиш греха си към Юлияна Ранкович", са събрани записки от дневник на сънищата на абсолвента по философия Георги Истина, който не може да разграничи съня от реалността. В сънищата му доминира Юлияна, за която не може да се каже дали е плод на сексуалното въображение на Георги, или става дума за момиче, изгоряло в пожар, който той сам е причинил в детството си. Обсебването от Юлияна, заедно с маниакалното изпитване на вярата и морала, довеждат Георги до шизофрения, който в раздвоението си вече не осъзнава дали сънува, или е в реалността.
Героите в трите истории имат обща съдба - всички те някога са били успели личности, но поради невъзможността си да се впишат в увреждащата ценностите им система, стигат до поражение. Този роман-омнибус преминава от една в друга история с един общ герой, който се споменава в едно-единствено изречение. И само внимателният читател би го забелязал. В това се крие обаянието и умението на автора да ни накара да се потопим в странния, на моменти налудничав, но увлекателен сюжет на произведението му.