Трябва да спрем насърчаването на егоизма във всички сфери на живота

Валери ЖАБЛЯНОВ е завършил политология в СУ "Св. Климент Охридски". Доктор е по политология. Член е на НС и ИБ на БСП. Водач на листата на "БСП за България" в Кюстендил



- Г-н Жаблянов, като депутат този път няма да представлявате Перник, а Кюстендил. По какво си приличат и по какво се различават двата региона?
- Приличат си по много неща. Това в много отношения - исторически, културно, етнографски представлява общ район. Хората, които живеят в този край на България, имат много сходни черти - традиции, езикови особености, начин на мислене, добро отношение към съседните държави. Това са трудолюбиви, прагматични, в хубавия смисъл на думата, хора, свързани с индустрията и аграрния сектор. Факт тук са образците на културата и изкуството на национално ниво, уникалните културни събития и фестивали.
Много от трудностите пред развитието на двата региона също са сходни. Перник е с по-голяма традиция в индустрията, а Кюстендил носи славата на овощната градина на България. За съжаление отминала слава, която имаме амбиция да възстановим. И в двата района има висока безработица, тежки проблеми, характерни за всички гранични райони на България, обезлюдяване, ограничени икономически възможности - дори не говорим за инвестиции, защото общините са най-големият работодател в тези части на България.
- Кои са първите неща, с които ще се захванете като представител на Кюстендил.
- Трябва да се търсят варианти за съживяване на традиционните за района икономически дейности, с ресурсите, с които България разполага в момента. Целта е да може населението в трудоспособна възраст да бъде ангажирано и да има работа. Това е постижимо!
В моя избирателен район има поредица от примери, в които държавата е оставила всичко на произвола и случайността, където общината не желае да влезе в ролята си, а местната власт очевидно се проваля... В същото време има финансиране и могат да бъдат създадени работни места. В областта на овощарството, поливното земеделие, организацията на търговията с плодове и зеленчуци в Кюстендилско на практика не е направено почти нищо. Проблемите с поливното земеделие са огромни и трябва да бъдат решени, необходими са инвестиции, реформа в дейността на държавното предприятие, обоснована и приемлива за производителите цена на водата.
Основният път между София и Кюстендил в района на Конявската планина е в тежко състояние. Това е основен международен път между България и Македония! За съжаление обаче трябва да се случат тежки катастрофи, за да започне някой да си върши работата. Цената на винетките стана двойна, но видимите резултати не са удовлетворителни, напротив, не се разбира къде отиват събраните по този начин пари!
Състоянието на двустранните отношения и трансграничното сътрудничество също са от значение за развитието на Кюстендилския район. В момента в Македония тече сложен вътрешно-политически процес, който крие много рискове. Развитието на добросъседските отношения, културното сътрудничество, общите икономически и транспортни проекти са единствената вярна посока за успешно икономическо развитие, а и за постигане на политическа стабилност.
Толкова приказки се разказаха за подкрепата на туризма в България, но съм изненадан колко малко е направено за район с традиционни възможности като Кюстендил. Вината е както на местната власт, така и на партиите, управляващи на национално ниво. Инвестициите тук са скромни, туристическата инфраструктура не е добре разработена, струва ми се, че няма цялостен поглед върху този въпрос. На територията на областта има няколко туристически центъра, има и минерални залежи, които могат да бъдат използвани, но това няма как да се случи без държавна политика. Вместо да свърши някаква работа, Министерството на туризма се бе концентрирало само върху цените на шезлонгите по Черно море и на кого да даде концесиите на плажовете...
- Какво съжалявате, че не успяхте да свършите като депутат?
- Бях народен представител в две Народни събрания, които работиха общо 3 г. Това бяха непълноценни мандати както за изпълнителната власт, така и за парламента. Причината е във изострената вътрешно-политическа ситуация заради цялостната политическа нестабилност и предсрочното прекратяване на мандата на кабинета първо на Пламен Орешарски, а сега и на Бойко Борисов. Всичко това доведе до разпокъсан законодателен процес, ако въобще може да се говори за такъв. Доминация на закони, които обслужват частни интереси, какъвто бе Законът за концесиите, приет набързо през последната седмица от мандата на парламента. Могат да бъдат дадени много примери за закони без цялостен поглед върху потребностите на страната. Поради тази причина не мога да кажа, че който и да било от тези два парламента би се гордял особено със законодателна си дейност.
Като народен представител от Пернишкия регион ми се искаше да бъде поставен по-цялостно въпросът за въгледобива в България, за консервацията на онези добивни участъци и мини, които просто ей така са зарязани. Въпросът със съдбата на въгледобива стои остро и за Кюстендилския район или по-точно в Бобов дол, където миньорите и семействата им остават без препитание. Много проблеми има и покрай прекупения за пореден път Завод за тежко машиностроене в Радомир, или по-скоро покрай остатъците му - десетки работници си чакат заплатите... Останаха нерешени поредица от тежки социални, регионални и други въпроси.
- Това не са ли проблеми от по-цялостен план и способна ли е БСП да ги реши?
- БСП има амбицията и желанието да направи първата стъпка. Тя започва с осъзнаването и посочването на проблемите. Не съм чул някой да ги е повдигал досега. За Борисов дискусионните 3% икономически ръст са върхово постижение. Когато това ли са максималните му цели, как да очакваме нещо повече за доброто на България!? Очевидно десницата разбира развитието на България като ръст от 3%, но никой не анализира откъде е дошъл, за сметка на какво, кой го ползва, усетили ли са го българските граждани и кои от тях?
- ГЕРБ отсега подмятат, че и мандатът на това НС няма да е пълен, говорят за протести след изборите. На какво се дължи тази реторика?
- На липсата на конструктивизъм в българските политици като цяло и по-точно на десницата, която смята че властта й се полага. ГЕРБ трябва да признаят изборите и следващото правителство, независимо какво ще е мнозинството. Борисов само се преструва на диалогичен. При кабинета на Орешарски ГЕРБ блокираха работата на парламента с месеци - режисирано, в комбинация с уличен натиск. Направиха го, защото не бяха на власт, правителството не бе тяхно. Оттук дойде и това отношение към НС. Ако смятат да процедират по същия начин и в следващия мандат, нищо добро не очаква България.
- Всяка година българските университети бълват хиляди висшисти, а бизнесът се оплаква, че няма кадри. На какво се дължи тази диспропорция?
- В българските университети има акумулиране на скрита младежка безработица. Има и сгрешена структура на образованието - не може да имате недостиг на места в детските градини и излишък в университетите. След всички приказки за професионално образование няма сериозни направления в професионалните гимназии, които да са финансирани от държавата и подкрепени с подходяща материална база.
    Образователната реформа не може да бъде откъсната от цялостната необходимост за дълбоки социални реформи. Тук стои въпросът за капацитета на българското образование - какви специалности сме способни да предложим на студентите и на какво ниво. Проблемът идва от скритата безработица, легализираната емиграция на млади хора от България и всичко това е пречупено през образованието в страната. Не трябва да е така.
- Какво предлага програмата на БСП по този въпрос?
- Предлагаме по-активно участие на държавата чрез финансирането на висшите училища при определянето на отделните сектори на подготовка на кадри. Искаме да обвържем икономическото развитие с кадрите, които подготвят университетите. Това изисква по-цялостна държавна политика и поглед в бъдещето поне 10 г. напред. Такова виждане може да бъде програма или сбор от най-общи принципи, около които основните политически сили да постигнат съгласие. Нуждаем се от достатъчно ясен и конструктивен план за развитието на страната.
- Зачестиха случаи на агресия в училищата, на лошо отношение към педагозите... Проблемът в училището ли е, или е много по-комплексен?
- Насилието и агресията са философията на оцеляването на съвременното българско общество. Когато се насърчава индивидуализмът и тържеството на егоизма, когато се насажда, че само успелите имат право да се наслаждават на живота, а другите са неудачници, не може да се стигне до друго освен до агресия. Няма как да очакваме тържество на хуманизма и братски чувства в общество, в което чрез реклама всекидневно се налагат успели граждани, които демонстрират блясък и разкош. Няма как да не се стигне до агресия, когато всички средства за информация ни натрапват един безгрижен хайлайф при условие, че огромна част от населението няма как дори да си плати отоплението. Агресията на неудовлетворените от възможностите за собственото си развитие граждани ще расте и се пренася от семейството върху децата. Причинена е от смачканото самочувствие на хората, които губят вяра, че могат чрез собствените си интелектуални и физически умения да постигнат по-висок стандарт. За разпространението на насилието отговорност носят националните телевизии със съдържанието на програмите им, и разбира се, обществената среда.