Фанатиците се заеха с Македония

Събитията от последните дни и седмици в Македония извадиха на показ цялата крехкост и ефимерност на държавната конструкция, издигната след Охридското споразумение от 2001 г. Те също така потвърдиха, че когато веднъж се поддадеш на шантажа, в случая на въоръжения шантаж на албанците, то изнудването е завинаги. И окончателно доказаха, че националната идентичност не може да се гради, като се краде чужда история, като се подменят фактите, като се преиначава миналото. Сега албанците викат на македонците "вий сте българи", а те им отвръщат "не бе, ний сме антични македонци", а отсреща им се смеят. И ние се смеем, но вече не е до смях. Както беше казал някой: "Докато македонците се занимават с "историята" си, ще загубят географията си.
Македония действително е на прага да бъде тласната към разпадане. Едва ли има специален план за това, измислен от пъклени мозъци, обикновено обитаващи западната част на света, в нашите представи. По-скоро бившата югославска република, която изпусна златния шанс да припознае българските си корени навремето и така да избере друга съдба, ще стане жертва на фанатизирани чужди политици, сляпо изповядващи глобалитската идеология, която отрича национализма, презира националната държава и смята, че малцинството винаги е право. Цялата история на разпадането на бивша Югославия ни учи, че западните държави

винаги фаворизират малцинствата

етнически или религиозни, в ущърб на славянското мнозинство. И ако по отношение на войната в Хърватска и Босна не можем да виним пряко Запада, че има пръст в разпалването на конфликта, то престъплението, извършено от НАТО в Косово, е безсъмнено. За пръв път в Европа на суверенна държава (Югославия) й бе отречено правото да защити териториалната си цялост. С откъсването на Косово от Сърбия бе отворена кутията на Пандора. Това, което виждаме сега, е онова, което излезе от нея.
През 2001 г. европейците и американците за втори път фаворизираха албанците като не заеха открито страната на правителството в Скопие. Тогава Македония бе нападната от банди от съседно Косово, премесени с местни албанци, боевете се водеха край столицата. България оказа военна помощ на братския ни народ, само за да се стигне до споразумението от Охрид, акуширано от САЩ и ЕС, което фактически фиксира двуезичието в Македония и даде големи права на районите, населени с албанци. Който е пътувал от Скопие до Охрид знае, че в района на Тетово например по нищо не се усеща, че си в Македония, дори флаговете покрай пътя са албански. Като се опита да избегне военния конфликт през 2001 г. с непрекъснати отстъпки на едната страна, Западът направи сегашния конфликт на практика неизбежен.
Сега албанците се фаворизират за трети път. И посланикът на САЩ в Македония Джес Бейли, и комисарят по външната политика на ЕС Федерика Могерини, и еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан, и германският външен министър Зигмар Габриел в края на миналата седмица оказваха натиск върху президента Георге Иванов да даде мандат за създаване на правителство на лидера на СДСМ Зоран Заев и съюзните му албански партии. С откровени закани към Иванов се обърнаха и албанският премиер Еди Рама и президентът на Косово Хашим Тачи, по прякор "Змията".
Иванов, на 2 март, в емоционално обръщение към нацията отказа да направи това, макар че нарушава конституцията, защото по думите му Заев, за да дойде на власт, е приел т.нар. албанска платформа. Този документ, изработен в Тирана с участието на премиера на Албания Еди Рама и подписан от всички етнически албански партии в Македония, предвижда албанският да стане втори официален език и да бъдат променени държавните символи. Президентът на Македония се аргументира, че: "Със следизборната платформа се нарушават Конституцията и Охридският договор, а Македония изпада в положение на подчинение и зависимост от друга държава. На изборите гражданите гласуваха за европейски реформи, а не за следизборна платформа на друга държава."
Привържениците на Зоран Заев в Македония, а и в България, се опитват да омаловажат това твърдение, като заявяват, че македонците са заблуждавани за истинската същност на "Албанската платформа", че лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски буни хората по улиците, защото се

страхува от съдебно преследване

че демокрацията е под заплаха, че тези, които са против, са сърбомани и комунисти. А след като Русия, чрез две много остри декларации осъди западния натиск върху Македония и разиграването на "албанската карта", то нещата направо си дойдоха на мястото, поне за българската ангажирана публика - след като Москва е "за" Груевски, Иванов и хората по улиците, значи ние сме против тях и сме "за" албанците, Хашим Тачи, Зоран Заев и "духа на демокрацията", по израза на г-жа Могерини.
Фактите обаче са красноречиви. Албанското малцинство чрез местните социалдемократи и при масираната подкрепа на чужди фактори, получава поредната порция права, които то ще използва за продължаващото си утвърждаване над македонците от славянски или български произход, както ви харесва. Албанците вече близо двайсет години последователно правят стъпки към националния си идеал - всички в една държава. С Косово се получи, с Македония е на път да се получи. Бавно но славно. Сега остава само да започне реален процес на федерализация, в който една част на федерацията ще се прави, че живее заедно с другата.
Някои песимисти биха казали - да се готвят Черна гора и Гърция, където има големи албански общности. Оптимистите биха казали, че сме свидетели на тържеството на демокрацията и правата на човека, и правото на самоопределяне. Реалистите се стягат за емиграция в други държави, защото практиката показва, че координираният натиск на западните правителства в комбинация с вътрешните съглашатели досега винаги е побеждавал. Получава им се с бой или без бой. Очевидно е, че за Вашингтон и Брюксел или пък Берлин албанската карта се очертава като основния фактор, който може да бъде използван за въоръжен шантаж и контрол над Сърбия, Македония, а в бъдеще вероятно и на Черна гора, ако случайно реши да не слуша както досега. Достатъчно е да споменем за условието на ЕС Сърбия да признае Косово, за да стане член на ЕС. Няма да е чудно, ако и на Скопие размахат този морков пред носа. Парички срещу отказ от територии.
В македонската драма няма невинни. Нито Никола Груевски, нито Зоран Заев са

цвете за мирисане

както показа скандалът с подслушваните разговори. Разликата между двамата май е само в размера на подкупите, които са получавали. И отношението им към България също е еднакво. Но социалдемократът Заев в устрема си към властта сега има всички шансове да остане в историята не като човека, свалил "корумпирания режим на Груевски", а като гробокопачът на Македония в сегашния й вид. Може би хората, които сега протестират по улиците на македонските градове, си казват: "По-добре корумпиран държавник, отколкото "изпран" от международната общност безродник".
Тези мъже и жени в Скопие, които сега носят плакати: "Македония е нашата червена линия", нямат големи шансове. Силите са прекалено неравни. Технологията е отработена до машиналност. Дори да отидат на война с албанците, те ще бъдат абсолютно сами. Дори от България помощ няма да дойде както през 2001 г., защото вече имаме началници в Брюксел (Берлин), които позволят или не, а те очевидно вечe са избрали страна. Да не говорим за това, че скопските управници и сърбоманите много направиха, за да отблъснат българите с камарите от глупости и лъжи за историята ни. Да не забравяме обаче и пълната липса на последователна българска позиция спрямо Македония. Такава всъщност няма и няма и да има по повод на сегашните събития, а вероятно вместо нея ще има нещо "общоевропейско". Нещо повече. Една обиколка по форумите на различни медии ще ви покаже, че злорадството по повод ситуацията в Македония надделява над здравия разум. "Като не искахте да говорите български, сега ще говорите албански". Така е. Не е лъжа. Но здравият разум сега изисква да не ставаме заедно с европейските ни "началници" съучастници в прекрояването на поредните граници, вече съвсем до нас.
Не бива да плетем примка, която утре да се окаже по мярка и на нашата шия.


Гласове на безсилието и безумието

"Тачи каза, че албанците трябва да вземат ситуацията в Македония в свои ръце. Разбирате ли какво означава това? Ако някой от нас каже нещо подобно, то ще бъдат въведени санкции не само срещу отделни лица... а срещу Сърбия... За това искам да говоря днес, за двойния аршин, с който често се сблъскваме... Може би Тачи ще получи награда и Рама (премиерът на Албания Еди Рама) ще получи награда за "Няма Македония без албанци?"

Министър-председателят на Сърбия Александър Вучич по време на съвместна пресконференция с ръководителя на европейската дипломация Федерика Могерини


"Моята позиция е, че Македония не е държава. Съжалявам, но това не е държава. Те са толкова разделени (македонци и албанци), че никога няма да успеят да вървят добре заедно... Косоварите и албанците в Македония трябва да бъдат част от Косово, а другата част на Македония трябва да стане дял или от България, или от която и да е друга страна, с която твърдят, че са свързани... Идеята е, че искаме да държим Македония жива, защото някой преди 30 години е решил, че това е конфигурацията, която трябва да произлезе от разпадането на Югославия. Но това съвсем не означава, че тази идея все още е устойчива и си струва."

Американският конгресмен от Републиканската паритя Дейна Рорабейкър в интервю пред албанската телевизия "Визион плюс"


Хиляди македонци протестираха по улиците на Скопие и други градове срещу намеренията на СДСМ да удовлетвори албанските претенции, срещу вземане на властта